1 Р Е Ш Е Н И Е № 60319 гр. София, 21.12.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Геника Михайлова Любка Андонова при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 998 по описа за 2021 г. Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Обжалвано е решение № 261204/16.11.2020 г. по гр.д. № 3118/2020 г., с което Софийски градски съд обезсилва решение № 290454/ 02.12.2019 г. по гр.д. № 17498/2019 г. на Софийски районен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав. Решението е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: Надлежен ответник ли е Висшият съдебен съвет (ВСС) по иска за обезщетение по чл. 225 от Закона за съдебната власт, предявен от изборен член на ВСС след изтичане срока на неговия мандат? По въпроса настоящият състав приема, че Висшият съдебен съвет е надлежен ответник по иска по чл. 225 ЗСВ, предявен от изборен член на ВСС с прекратен мандат, когато ищецът обосновава качеството си на кредитор по вземането с твърдения, че към освобождаването си от тази длъжност законът му признава право на еднократното парично обезщетение, но ВСС не го е платил. Спорът е трудов (чл. 229 ЗСВ), искът е подсъден на районен съд като първа инстанция (чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК), а за него чл. 61, ал. 2 КТ не се прилага. Мотиви: Конституцията признава право на защита на всеки правен субект, когато са нарушени неговите права и законни интереси, а предоставянето й възлага на органите на съдебната власт (чл. 56, изр. 1 и чл. 117, ал. 1 КРБ). Когато правата са граждански, законодателят по правило ги поставя в подведомственост на общите (на гражданските) съдилища – арг. от чл. 14, ал. 1 ГПК, а по изключение – и на други съдилища в съдебната система. Конституцията допуска законът да обвърже правото на иск с процесуални условия (процесуални предпоставки), а те се обясняват като средство за постигане на цел. За осъществяването на целта на исковия процес – разрешаването на гражданския спор със сила на пресъдено нещо, законът изисква да е проведен при участието на лицата, засегнати от правния спор–претендиращите или отричащите спорното субективно право (процесуалната субституция е изключение по чл. 26, ал. 2 ГПК). Това е обяснението за процесуалното условие, което произтича от чл. 124, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Чл. 124, ал. 1 ГПК налага извода, че искът е допустим, когато отнесеният до съда правен спор е между надлежни страни. Кои страни са надлежните следва от заявеното, респ. оспореното с исковата молба субективно материално право. Ищецът е длъжен да го индивидуализира, включително според произтичащата от закона възможност той и ответникът да са насрещни страни по спорното правоотношение. Тази възможност е всякога и обективна – обусловена от твърденията в исковата молба, но и от предвиденото в материалното право. Чл. 124, ал. 1 ГПК въздига връзката между твърденията на ищеца и приложимият закон като правен регулатор на спорните правоотношения като процесуална предпоставка за допустимост на иска. За това правният интерес от дирената съдебна защита в смисъла, който му придава чл. 124, ал. 1 ГПК – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи и служебно, разграничава надлежно легитимираните страни от формалните страни в исковия процес. Законът изисква съдебното решение да разреши правния спор между лицата, които са засегнати от него, а не между онези, за които силата на пресъдено нещо не постига целта на проведения исков процес. От позицията на тази изходна тълкувателна позиция, настоящият състав приема, че ВСС е надлежен ответник по иска по чл. 225 ЗСВ, когато ищецът го обосновава с твърденията, че е бил изборен член на ВСС с прекратен мандат, към освобождаването му от тази длъжност законът му признава еднократното парично обезщетение, а ВСС не го е заплатил. За надлежната легитимация на ВСС като ответник по този иск нямат значение заявените в исковата молба обстоятелства, че преди да встъпи на длъжността, от която е бил освободен като изборен член на ВСС (поради изтичането на мандата или поради предсрочното му прекратяване), ищецът е заемал други длъжности, стажът за които законът зачита като стаж по чл. 225 ЗСВ. Те се отнасят към изискването за стаж като една от материалните предпоставки за възникването на вземането по иска (от значение са за правопораждащите юридически факти) и са обясними, включително защото е обективно невъзможно изискването за стаж повече от 10 години ищецът да е осъществил все като изборен член на ВСС. Мандатът на изборните членове на ВСС е 5 години (чл. 130, ал. 4 КРБ), а върховният закон не допуска изборен член на ВСС да бъде преизбран веднага в следващ състав на ВСС, независимо от това колко време е участвал в него и на какво основание е прекратено неговото участие (решение № 16/19.10.1999 г. по конст.д. № 10/ 1999 г. на Конституционния съд на Република България. За надлежната легитимация на ответника по този иск чл. 61, ал. 2 КТ не се прилага. Висшият съдебен съвет е конституционнно създаден, специфичен колективен административен орган на съдебната власт, чиято основна цел е да осигурява независимостта й. По Конституция той е създаден като специфичен съдебен орган с точно определени административни и организационни правомощия, от които става ясно, че не е правосъден, а висш административен орган, в който смисъл са решение № 8/15.09.1994 г. по конст.д. № 9/1994 г. и решение № 10/15.11.2011 г. по конст.д. № 6/2011 г. на КС. Следователно правният статут на ВСС, който произтича пряко от върховния закон, изначално изключва възможността ВСС да е „по-горестоящ“ спрямо който и да е от другите органи на съдебната власт, а за иска по чл. 225 ЗСВ чл. 61, ал. 2 КТ не се отнася. Съгласно чл. 229 ЗСВ, спорът по този иск е трудов и в родовата компетентност на районен съд като първа инстанция (чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК). При този отговор на въпроса и заявените в касационната жалба от ищеца Н. И. С. основания, въззивното решение е неправилно. Съображения: За да го постанови въззивният съд е приел, че: 1) ищецът извежда легитимацията си по иска за обезщетение по чл. 225 ЗСВ с твърденията, че към 03.10.2017 г., когато поради изтичане на мандата е освободен като изборен член на ВСС, има необходимия 14-годишен стаж (от 02.06.1986 г. до 13.04.1988 г. – „нотариус“ в Районен съд Бургас; от 13.04.1988 г. до 04.04.1989 г. - „младши съдия“ в Окръжен съд Бургас; от 04.04.1989 г. до 25.06.1992 г. – районен съд в Районен съд Бургас; от 23.06.2008 г. до 18.01.2012 г. – „инспектор“ в Инспектората към ВСС и от 03.10.2012 г. до 03.10.2017 г. – „изборен член на ВСС“) и твърди, че такова обезщетение не му е изплащано; 2) спорът е трудов (аргумент от чл. 229 ЗСВ); 3) надлежен ответник по иска за обезщетение е не ВСС, а Районен съд Бургас – последният съдебен орган на заеманата от ищеца длъжност „съдия“; 4) надлежната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск и 5) първоинстанционното решение следва да се обезсили, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав, който да даде дължимите указания по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК за насочване на иска по чл. 225 ЗСВ към надлежния ответник. Както се разясни, ВСС е надлежният ответник по предявения иск за обезщетението по чл. 225 ЗСВ, а въззивният съд е длъжен да разгледа по същество спора по иска, който ищецът Н. С. е насочила срещу легитимирания ответник и който е бил отнесен пред втората инстанция с жалбата срещу отхвърлящото го първоинстанционно решение. Съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, с новото въззивно решение ще бъде решена отговорността на страните за разноските по делото, включително тези, извършени пред касационната инстанция. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 261204/16.11.2020 г. по гр.д. № 3118/2020 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за разглеждане и постановяване на въззивно решение по съществото на спора от друг въззивен състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.