7 Р Е Ш Е Н И Е № 179 гр.София, 09.01. 2019 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладвано от съдията Д. С. гр.дело № 4551/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез прокурор С. от Апелативна прокуратура - С., и по касационна жалба на М. П. Й., чрез адв. Ек. Д. от САК, срещу въззивно решение №1595 от 06.07.2017г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№1256/2017г. С това решение след отмяна на решение №9388 от 27.12.2016г. по гр.д. № 3344/2015г. на Софийски градски съд, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да плати на М. П. Й. сумата 25000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдана, както и от нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 13.08.2013г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен в останалата му част над уважения до предявения размер от 600 000лв. В касационната жалба на Прокуратурата на Република България се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и постановяване на друго, с което размерът на присъденото възнаграждение да бъде намален, съобразно доказаните от ищеца вреди и правилата на чл. 52 ЗЗД. Ответната страна М. П. Й., не изразява становище по жалбата. В касационната жалба на М. П. Й., насочена срещу решението в неговата отхвърлителна част, се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на въззивното решение, в обжалваната му част, и уважаване на иска до пълния предявен размер. Насрещната страна не е подала писмен отговор, а в пледоария по същество чрез прокурор Раева поддържа своята жалба и изразява становище за неоснователност на жалбата на ищцата. С определение №219 от 28.03.2018г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, апелативният съд е разрешил този правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС - т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и мотивите към нея от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно тази трайно установена задължителна практика, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. В случая, за да определи размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди на сумата 25 000 лв., въззивният съд е отчел следните установени в процеса обстоятелства: Взел е предвид причинените на ищеца емоционални вреди от воденето на наказателно производство, приключило с оправдателна присъда; възрастта на ищцата – на 40 години към момента на привличането й за обвиняема; характера на обвинението – за тежко престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода над 5 години; продължителността от над 15 години на наказателното производство, включващо и две съдебни инстанции, като е отчетено, че сериозно е надвишен разумния обичаен период, въпреки сложността, обема и броя на обвинените лица, както и обстоятелството, че в по-голямата част от периода не са се извършвани ефективни процесуални действия, вкл. дълго са продължили споровете между съдилищата за подсъдност, както и забавянето в изписването на мотивите на наказателния състав, постановил първоинстанционния акт; взетата мярка за неотклонение парична гаранция и забраната за напускане на страната, които са продължили също неразумно дълъг период от време – повече от 11 години; медийното оповестяване на случая; установените сериозни последици в психологичен план, който при ищцата се отличава с изначална лабилност и в този смисъл по-трудно и с по-тежки от обичайните в такива случаи последици е дало отражение на цялостното й себеизживяване и социално функциониране. Счел е, че с оглед изложеното сумата от 25 000 лв. е справедливото обезщетение за доказаните неимуществени вреди, включително и за нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок. Посочил е, че определеното съвкупно обезщетение малко надвишава обичайно възприетите от практиката на ВКС размери за сходни случаи към процесния период с оглед и на обществено-икономическите условия на живот в страната ни, но в случая предвид установената от експертите индивидуалност на ищцата, която по-трудно реагира на стрес, търпените от наказателната репресия неимуществени вреди са били с по-голям интензитет, обем и продължителност. За да намали определеното от състава на СГС обезщетение от 70000лв. на 25000лв. съставът на въззивния съд е посочил , че освен че се съобразява с обичайната практика на ВКС, отчита и факта, че още на първа инстанция ищцата е оправдана, не е търпяла тежка мярка за процесуална принуда, с изключение на ограничението й да напуска страната, за което обаче е приел да не е установено по еднозначен начин да е препятствало професионалните й планове, а така също, че и няма твърдения в тази насока; няма тежки и трайни здравословни увреждания, като по отношение на установената от експертите диагноза смесена тревожно-депресивна реакция с протрахиран ход, в параметрите на адабционно разстройство, която безспорно е провокирана от наказателното производство, няма данни за проведено амбулаторно или стационарно лечение в психиатрично заведение, което е задълбочило състоянието й предвид констатациите на вещите лица за нивото на емоционалната й зрялост и адаптационни способности. Обжалваното решение е постановено в противоречие с така установената практика по поставения правен въпрос, защото от фактическа страна въззивният съд е установил релевантните факти, но при определяне на размера на обезщетението не е извършил прецизна оценка на последните и как същите влияят върху този размер. Поради това и доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция. В случая между страните няма спор и това е установено безспорно, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са следствие на незаконното обвинение. Спорен е единствено въпросът за размера на дължимото обезщетение за репариране на тези вреди. Както бе посочено и по-горе в настоящото решение в раздел II от ППВС № 4/1968 г. на съдилищата се указва, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт следва да се съобразят характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. Когато неправомерното поведение се състои в неоснователно повдигнато обвинение от правозащитните органи, съдебната практика определя като релевантни за размера на обезщетението обстоятелства още личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Тези критерии, отнесени към процесния случай, обосновават извод за относително по-висок размер на обезщетението, адекватно на търпените вреди. Ищцата към момента на повдигане на обвинението е на възраст 40 години, а към момента на приключване на наказателното производство – 55 години – най - активния трудоспособен период, с безупречна до момента на повдигнатото срещу нея обвинение професионална и лична репутация. Не е осъждана и се е ползвала с добро име сред съгражданите си. Предприетото срещу нея наказателно преследване е добило публичност и е създало предпоставки за унизяването й пред семейство, близки приятели и колеги и обществото като цяло. Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода над 5 години. Наказателното преследване е продължило значително извън разумния срок – над 15 години, включващо и две съдебни инстанции. Сложността, обема и броя на обвинените лица, както и обстоятелството, че в по-голямата част от периода не са се извършвани ефективни процесуални действия, вкл. дълго продължилите спорове между съдилищата за подсъдност, както и забавянето в изписването на мотивите на наказателния състав, постановил първоинстанционния акт, са обстоятелства, които не се дължат на виновно поведение на подсъдимата, поради което и не са от естество да обосноват по-нисък размер на обезщетение в конкретния случай. Действително в периода на водените спорове за подсъдност и очакване на мотивите на първоинстанционния съд интензитетът на търпените вреди е бил по-слаб, сравнимо с останалата част от общия период на наказателното преследване, но при съобразяване на установената личностна индивидуалност на ищцата и психическата й лабилност, се обосновава извод, че и в тези периоди същата е търпяла вреди по-големи от обичайните в такива случаи. Вещите лица са категорични, че ищцата е преживяла безпокойство, тревожност и психически срив със засилен интензитет. Освен това обвинението несъмнено е провокирало негативно отношение към нея у някои колеги и съграждани, като накърнената лична и професионална репутация също не подлежи на пълно оздравяване, независимо от оправдаването на ищцата. В резултат на това обвинение приятелите и колегите на ищцата са се отдръпнали от нея. Нарушено било чувството й за самооценка като честен и достоен гражданин на обществото в продължителен период от време. Емоционалното състояние на ищцата, провокирано от непрекъснат стрес и напрежение в резултат на наказателното преследване и неразумно дългият период на ограничителната мярка забрана за напускане на страната, също следва да се отчетат като фактор, допринасящ за по-висок интензитет негативни изживявания. Всички тези обстоятелства обуславят определяне на обезщетение в сравнително по-висок размер. Същевременно ниската степен на интензивност на мерките за процесуална принуда срещу ищцата, както и липсата на данни за тежки и необратими здравословни проблеми, липсата на доказателства, обективиращи категорични данни за продължителна принудителна безработица в резултат именно на наказателното производство като пряка последица от наказателното преследване, са обстоятелства, които обуславят по-малък размер на обезщетението. При съвкупното обсъждане на всички тези факти при очевиден превес на тези, обуславящи по-висок размер на обезщетение, и като има предвид обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, съдът намира за справедливо да индивидуализира дължимото на ищцата обезщетение в размер 35 000 лв. Поради това искът е основателен до размер 35000лв. Това обезщетение се дължи ведно със законната лихва за забава, считано от 13.08.2013г. до окончателното изплащане. Съобразно гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №1595 от 06.07.2017г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№1256/2017г. в частта, с която като краен резултат е отхвърлен предявеният от М. П. Й. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 25000лв. до 35000лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 13.08.2013г. до окончателното й изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, [населено място], [улица], да заплати на М. П. Й., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес : [населено място], [улица], ет.3, ап.1-чрез адвокат Е. Д., още 10000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдана, както и от нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 13.08.2013г. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №1595 от 06.07.2017г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№1256/2017г., в останалите му обжалвани части. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: