Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е   № 381 гр.София 08.07.2010г.   в   името      на     народа     Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на  двадесет и осми април през две хиляди и десета година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА  ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА                                                   при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 272/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по жалба на Г. Х. С. чрез адв. Ю против решение № 282/30.09.2008 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 282/2008 г. в отхвърлителната му част. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1208/26.08.2009 г. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните материалноправни въпроси – съпругът на съсобственик, който заедно с него ползва цялата вещ, дължи ли обезщетение на отстранения съсобственик и ако да, на какво основание – по чл. 31, ал. 1 ЗС или по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съответно нужно ли е отправяне на покана до него. Съставът на Върховния касационен съд дава следните отговори: Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е специална хипотеза на института на неоснователното обогатяване. Когато спорът е за ползването на съсобствена вещ между съсобственици, това е нормата, която урежда отношенията между страните. Право да ползва общата вещ има всеки един от съсобствениците. Фактът, че само един от тях, независимо колко е голяма квотата му, я ползва изцяло, води до обогатяването му за сметка патримониума на другия съсобственик. В случая, обаче, законодателят е ограничил възможността да се търси отговорност, съответно обезщетение, от датата на поканата, отправена от невладеещият съсобственик. Това е така, защото с оглед общността на притежаваното субективно материално право, това е моментът, в който ползващият цялата вещ съсобственик ще има укоримо поведение /за разлика от общата хипотеза на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в която обезщетение се дължи от датата на неоснователното владение върху вещта/. Когато съпругът на единия от съсобствениците сам ползва вещта, от значение е дали е за лични нужди, извън тези за семейството. Ако е така, между него и невладеещия собственик отношенията се уреждат по правилата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Когато съсобствената вещ се ползва изцяло само от съпруга на един от съсобствениците, но за нуждите на семейството, то задължението за обезщетение на другите съсобственици по силата на чл. 25 СК /отм./ възниква като солидарно за двамата съпрузи. Такова е то и, когато вещта изцяло се ползва за нуждите на семейството от съпруга-съсобственик или от него и съпруга-несобственик. Във всички тези хипотези солидарната отговорност и на двамата съпрузи /съсобственик и несобственик/ се подчинява на правилата на чл. 31 ЗС. Нужна е покана от невладеещия съсобственик, като е достатъчно тя да бъде отправена и до единия от съпрузите-ползуватели.   По касационните оплаквания: Касаторът Г. Х. С. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Ответниците по касация Ф. С. И. и И. А. И. чрез адв. Б са отговорили в срока реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение Ф. И. е осъдена да заплати на Г. С. Х. обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 540 лв. за ползването в периода 01.07.2002 – 29.06.2007 г. на южния коридор, баня, тоалетна и перално помещение от първия етаж на триетажна жилищна сграда, построена в Хасково, ул. „Лом” № 14 над притежаваните ½ ид.ч. то тях. Отхвърлил е иска за разликата до 4497 лв. и изцяло срещу ответника И. За да постанови този резултат, съдът е установил, че ищцата Г ответника Ф притежават по ½ ид.ч. от процесните обекти от жилищната сграда. Те се ползват изключително от последната заедно със съпруга й И. И. На 29.06.2002 г. Ф. получила покана от ищцата Г да й плаща обезщетение. С експертиза е установено още, че от посочената дата до 29.06.2007 г общо дължимата сума за ползване на ½ ид. ч. на спорните съсобствени обекти е 540 лв Съдът е приел, че отговорността на съпруга И е също по чл. 31, ал. 1 ЗС, като по чл. 59, ал. 1 ЗЗД ще отговаря само ако съпругът е ползвал вещите еднолично за свои нужди. След като той и Ф. И. ги ползват общо и за задоволяване на семейни нужди, отговорността им е солидарна /чл. 25 СК от 1985 г., отм./. Въззивната инстанция е приела, че съпругът И. И. не отговаря самостоятелно, поради което по отношение на него е отхвърлил иска. Дължимата сума е възложена изцяло на ответника-съсобственик съпругата Ф. Решението е частично неправилно. Второстепенният съд правилно е издирил приложимата материалноправна норма, която е чл. 31, ал. 1 ЗС и по двата субективно съединени иска. Невладеещият собственик има право на обезщетение за това, че е бил лишен от ползване на общите помещения от датата на поканата до И. . В съответствие с разпореденото в чл. 25 СК от 1985 г., отм. съдът е приел, че отговорността на Ф. и И. И. е солидарна, но в нарушение на същата норма е уважил иска само спрямо единия от солидарните длъжници, а срещу другия, го е отхвърлил. Обосновано и законосъобразно е определен и размера на дължимата сума за ползването на спорните помещения през исковия период. Ищцата-касатор притежава само ½ ид.ч. от вещите, поради което е била лишена без основание от ползването на обектите до този обем. Без значение е също така какво е съотношението на полезната площ на спорните обекти към общата полезна площ на цялото жилище, а и не е ясно как според касатора следва да се определи обезщетението – различно от метода, използван от съдебния експерт. Следва да се посочи, че Г. С. Х. не е правила изобщо доказателствени искания във връзка с установяване размера на претенцията й. Съдът, в изпълнение на служебните си задължения е допуснал съдебно-техническа експертиза за средномесечен пазарен наем за исковия период на обектите, предмет на спора. Заключението на съдебния експерт не е било оспорено, а и съдът не е имал основание да не го кредитира. В заключение, въззивното решение следва да бъде отменено само в частта, с която иска е изцяло отхвърлен срещу И. А. И.. Той също следва да бъде осъден да заплати обезщетение по чл. 31, ал. 1 ЗС, но солидарно наред с Ф. С. И. до размера на общата дължима от тях сума 540 лв. В останалата част, с която исковете и срещу двамата ответника са отхвърлени за разликата до 4497 лв. въззивното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И:     ОТМЕНЯ решение № 282/30.09.2008 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 282/2008 г. в частта, с която иска против И. А. И. е отхвърлен до 540 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ ОСЪЖДА И. А. И. да заплати на Г. С. Х. наред с Ф. С. И. сумата от 540 лв. /солидарно дължима от двамата/ за ползване на ½ ид.ч. от южния коридор, баня, тоалетна и перално помещение от първия етаж на триетажна жилищна сграда, построена в Хасково, ул. „Лом” № 14 в периода 01.07.2002 – 29.06.2007 г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта му, с която иска на Г. С. Х. срещу И. А. И. и Ф. С. И. е отхвърлен за разликата над 540 лв. до 4497 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: