Р Е Ш Е Н И Е № 470 София, 29.12. 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4556 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С молба вх. № 1056245 от 05.06.2015 година, подадена от А. В. Д. от [населено място] се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1, т. 4 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № І-118-208 от 10.02.2015 г. по гр.д. № 15606 от 2014 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено, че между молителя А. Д. и В. К. Д. не е настъпило наследствено правоприемство. Поддържа се, че вследствие нарушение на съдопроизводствените правила, страната е била лишена от възможност за участие в производството по делото; че атакуваното съдебно решение е в противоречие с влязло в сила определение № 4230 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 5741/2010 г. на Софийски градски съд, както и наличието на ново писмено доказателство, явяващо се от съществено значение за изхода на делото. Ответникът по молбата за отмяна В. В. Д., действащ чрез своята майка и законен представител И. А. К. я оспорва като неоснователна. Ответникът М. В. Д. не взема становище. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т.5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна по следните съображения: Гражданско дело № 15606/2014 г. на Софийски районен съд е образувано въз основа на искова молба от В. В. Д., действащ чрез своята майка и законен представител И. А. К., с която е предявена претенция да се признае за установено при условията на чл. 124, ал.1 ГПК, че ответникът А. Д. не е наследник по закон на В. К. Д. поради пълното му осиновяване през 1983 година от последващия съпруг на майка му Г. Р.. Препис от исковата молба с указания за процесуалните действия, които може да предприеме във връзка с иска, както и за последиците при процесуално бездействие или промяна на адреса, е връчен на ответника А. Д. на 04.05.2014 г. при условията на чл. 46, ал.1 ГПК – съобщението е прието от лицето Н. К. Д., леля на ответника, със задължение да го предаде на адресата. За проведеното на 03.11.2014 г. отрито съдебно заседание ответникът А. Д. е уведомен при условията на чл. 41, ал.2 ГПК, при условията на който текст е връчено и съобщението за изготвяне на съдебното решение. Извършените съдопроизводствени действия по призоваването на ответника А. Д. не дават основание да се приеме, че правата му за участие в делото са били нарушени. За да е осъществено отменителното основание на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че не е могла да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или е била ненадлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молителят не сочи такива обстоятелства – в молбата за отмяна се поддържа, че страната не е била редовно уведомена за делото, с което е било нарушено правото и на защита, които твърдения не съответстват на данните по делото. Молителят е бил редовно уведомен за образуваното гражданско дело; съобщението е връчено редовно при условията на чл. 46, ал.1 ГПК, а при събрани от връчителя при следващи посещения на адреса данни, че лицето се намира извън страната, чл. 41, ал. 2 ГПК е приложен законосъобразно – след като е била редовно призована, страната не е уведомила съда за новия си адрес, поради което съобщенията са прилагани към делото, считани за връчени. Неоснователно е и искането за отмяна на влязлото в сила решение поради постановяването му в противоречие с влязло в сила определение № 4230 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 5741/2010 г. на Софийски градски съд. Основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречиви решения, които установяват действителното правно положение със сила на пресъдено нещо, т.е. при наличие на пълен обективен и субективен идентитет на делата. С определение № 4230 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 5741/2010 г. на Софийски градски съд е върната искова молба за признаване на съдебно решение Х.14/80, постановено на 04.07.1983 г. на районен съд Е., Г. по въпросите на попечителството. Извън това, че липсва обективен идентитет между предмета на гр.д. № 5741/2010 г. на Софийски градски съд и гр.д. № 15606/2014 г. на Софийски районен съд, то и определението по гр.д. № 5741/2010 г. не е формирало сила на пресъдено нещо по искането за признаване на чуждестранното решение. Неоснователен е и доводът за наличие на предпоставки за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК. Представеният към молбата за отмяна документ, съставляващ писмо от 25.03.2013 г., изходящо от Директора на районен съд Е., Г., с адресат молителя А. Д. /А. Р. съгласно решение от 04.07.1983 г. на районен съд Е. за осиновяването му/ не е ново доказателство, нито удостоверява новооткрито за молителя обстоятелство, което не му е било известно при решаване на делото. Писмото от месец март 2013 г. е било известно на молителя в хода на производството по гр.д. 15606/14 г. на Софийски районен съд, образувано на 25.03.2014 г. и е могло да бъде представено като доказателство при положена дължима грижа за добро водене на делото. Въведените оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение поради постановяването му в нарушение на закона не следва да бъдат разглеждани като неотносими към основанията за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК. Искането за присъждане на съдебни разноски на ответника по касация В. В. Д. следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 1056245 от 05.06.2015 година, подадена от А. В. Д. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № І-118-208 от 10.02.2015 г. по гр.д. № 15606 от 2014 г. на Софийски районен съд на основание чл. 303, ал.1, т.1, т.4 и т. 5 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: