О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4 София, 06.01.2011 г. ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември , две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.д. № 532/2010 година: Производството е по чл. 274, ал.3,т.1 ГПК. И. П. М. , М. П. Г., М. П. В., А. А. М., П. М. М., А. М. М. , Д. П. Я. , М. П. Я. и П. И. Н. са подали частна касационна жалба срещу определение № 512 от 30.07.2010 г. постановено по гр.д. № 626 от 2010 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 124 от 1.06.2010 г. , постановено по гр.д. № 191 от 2007 г. на Районен съд,[населено място] за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал.3 и ал.4 ГПК. В жалбата инвокират оплаквания за неправилност на определението поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Към частната касационна жалба е представено изложение по чл.280, ал.1 т.2 ГПК като се прави искане за допускане на касационно обжалване на определението по въпроса налице ли е злоупотреба с право когато пълномощника на страната е болен и това затруднява срочното изпълнение на указанията дадени от съда. Ответниците В. Г. М. , Д. И. М. и М. И. М. са депозирали отговор, в който подържат, че не са налице условията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на обжалване на определението . По същество намират, че частната касационна жалба е неоснователна. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт , с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Настоящия състав намира, че определението следва да се допусне до касационно обжалване по поставеният в изложението процесуален въпрос за това налице ли е злоупотреба с право, т.е. използване на субективното право в противоречие с неговото социално предназначение, когато пълномощника на страната е болен и не може да окаже своевременна правна помощ на страната като приема ,че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаеща точното прилагане на закона . Районен съд,[населено място] е прекратил производството по делото защото е намерил, че ищците не са изпълнили в срок указанието да се внесе държавната такса върху два от обективно съединените искове . Това заключение е направил след като е отказал да удължи срока за внасяне на държавна такса , приемайки че е налице “злоупотреба с право “ от страна на ищците, трима от които живеят в съдебния район и са могли да внесат държавна такса. Основния спорен въпрос е налице ли е “злоупотреба с право”, когато са налице уважителните причини които обуславят удължаването на срока. С исковата молба са предявени в обективно и субективно съединение положителни установителни искове по чл.129, ал.1 ГПК за признаване по отношение на ответниците – физически лица , че ищците са станали собственици на две постройки и прилежащите терени . Предявени са и отрицателни установителни искове за признаване нищожността на няколко договора, сключени въз основа на проведени търгове. На последно място е поискано и приложението на правната последица на чл. 537, ал.1 ГПК /аналогичен на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, която представлява ред за защита на третите лица срещу постановените в охранителното производство съдебни актове. От казаното до тук става ясно че са предявени вещни и облигационни искове , при които цената на всеки от обективно съединените искове се определя по различен начин, който представлява правна сложност налагаща консултация с адвокат. Следователно не е достатъчно страната да е получила указание за отстраняване на нередовността на исковата молба а е необходимо тя да разполага с възможност за правно съдействие предвид сложността на изискването, което трябва да изпълни. Такава помощ не е оказана защото пълномощника на ищците адвокат Д. – Ш. Ф. е била в отпуск по болест, който е изтекъл малко преди изтичането на дадения от съда срок. Трайна съдебна практика е че болестното състояние на страната или нейния пълномощник представляват представлява уважителна причина, която дава възможност да се допусне удължаване на законните срокове. Следователно наличието на уважителна причина за неизпълнението на указанията на съда изключва извод, че е налице “злоупотреба с право”. Настоящия състав намира, че определението за връщане на исковата молба е неправилно защото неправилно не е допуснато удължаване на законния срок за отстраняването на недостатъците в исковата молба. Налице е била уважителна причина за удължаване на срока и невъзможност на страната самостоятелно да се справи с изискванията за привеждането на исковата молба в съответствие с чл.129 , т.4 и т.5 ГПК. Втория аргумент в тази насока е липсата на конкретно указание от страна на съда за размера на дължимата държавна такса. При оставянето на исковата молба “без движение” в откритото съдебно заседание от 16.02.2010 г. не е била изяснена цената на всеки от исковете , а след представяне на доказателства за нейния размер, съда не е посочил конкретната сума на таксата. Определението е неправилно и следва да бъде отменено като делото се върне на Г. Тошевския районен съд за продължаване на процесуалните действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 512 от 30.07.2010 г. постановено по гр.д. № 626 от 2010 г. на Добричкия окръжен съд . ОТМЕНЯВА определение № 512 от 30.07.2010 г. постановено по гр.д. № 626 от 2010 г. на Добричкия окръжен съд от 2009 г. на Районен съд,[населено място], с което е потвърдено определение № 124 от 1.06.2010 г. , постановено по гр.д. № 191 от 2007 г. на Районен съд,[населено място] за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал.3 и ал.4 ГПК. ВРЪЩА делото на Г. Тошевския районен съд за продължаване на съдопроизвоствените действия по разглеждане на исковата молба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: