РЕШЕНИЕ № 165 София, 06. юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1611 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 07.07.2009 г. по гр.д. № 1162/2009, с което е отменено частично решението на Варненския районен съд от 13.14.2009 г. по гр.д. № 8633/2008, като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси какви са качествата, необходими на работника за ефективно изпълнение на работата и за необходимостта в заповедта да уволнение да бъдат посочени качествата, които липсват и по процесуалноправния въпрос за тежестта на работодателя да докаже липсата им. По първия поставен въпрос едни съдилища приемат, че качествата, необходими на работника за ефективно изпълнение на работата са тези, чиято липса пречи за изпълнението на задълженията му, установени в нормативен акт и връчената на работника длъжностна характеристика, а други съдилища – че това са качествата, чиято липса пречи на работника да изпълнява възложената работа според нейното естество. Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение. За изпълнението на определена работа може да съществуват нормативно установени изисквания към работника и да са установени негови задължения. Възможно е също работодателят да е връчил на работника длъжностна характеристика, в която е посочил по-подробно задълженията му, както и качества, които той трябва да притежава. Наличието на нормативни изисквания и връчването на длъжностна характеристика улесняват доказването на съдържанието на трудовото правоотношение и на специфичните изисквания към работника, но липсата им не означава, че на работника не са му необходими никакви качества и той няма трудови задължения. Трудовите задължения на работника се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа, а естеството на възложената работа определя и качествата, необходими за изпълнението й. Единствената последица от липсата на друг документ (извън трудовия договор), който посочва отделни задължения на работника и качества, необходими за изпълнението им, е затрудняване на доказването им пред съда. Те може да бъдат доказани с всички доказателствени средства. По втория поставен въпрос едни съдилища приемат, че всяко липсващо на работника качество трябва да бъде изрично посочено в заповедта за уволнение, а други съдилища – че е достатъчно да бъде посочен начина, по който работникът се справя с възложената работа и/или да бъдат посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. По третия поставен въпрос, Върховният касационен съд намира, че в тежест на работодателя е да докаже липсата на претендираните качества. Доказването на отрицателните факти „липса на качества” се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно значение е дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че истцата е работила при ответника като зъботехник, като трудовото правоотношение е прекратено поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, които не са посочени в заповедта за уволнение. В нея е посочено само отказ да изработва снемаеми протези като моделно лети протези и липса на качества за работа в екип. Не са известни и трудовите задължение на истцата, тъй като длъжностната характеристика не й е връчена, а задълженията, уредени в нормативният акт, уреждащ стандартите на професията зъботехник, не са конкретизирани и не са посочени структурните й задължения, определящи самата работа. Правилно въззивният съд е приел, че истцата е работила при ответника като зъботехник и трудовото правоотношение е прекратено от ответника с оспорваната заповед от 22.10.2008 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, но неправилно е приел, че в заповедта не са посочени липсващите качества на истцата. В заповедта изрично са посочени неспособността за работа в екип и за изработване на снемаеми протези като моделно лети протези. В нарушение на материалния закон съдът е приел също, че е необходимо задълженията на работника да бъдат уредени освен чрез посочване на естеството на възложената работа в трудовия договор и чрез други документи. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 292, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че истцата е работила при ответника като зъботехник и с оглед натрупването на опит се е занимавала с изработването на фиксирани протези, участвала е в обучение за изработването на снемаеми протези, които са по-сложни за изпълнение, но не се е отнесла сериозно, не е придобила необходимите познания и практически умения, поради което не може и отказва да се включи в работата на екип за изработването им. Трудовото правоотношение е прекратено от ответника с оспорваната заповед от 22.10.2008 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Изложеното се установява от представените писмени доказателства и разпита на свидетелката В.. Видно от изложеното истцата не разполага с необходимите познания и практически умения да изпълнява ефективно възложената работа, тя няма и желание да ги придобие като се включи отговорно в провежданите обучения и не е в състояние да се включи в работен екип за изпълнение на отделни задачи, поради което правилно и в съответствие с изискванията на закона работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неосноветелен, както и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. На ответника [фирма], В. следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 430,00 лева Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Варненския окръжен съд от 07.07.2009 г. по гр.д. № 1162/2009. ОТХХВЪРЛЯ исковете, предявени от Е. Н., Е. [ЕГН] от В. за признаване на уволнението и заповед от 22.10.2008 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. ОСЪЖДА Е. Н., Е. [ЕГН] от В. да заплати на [фирма], В. сумата 430,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.