4 Р Е Ш Е Н И Е № 223 София, 04.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 295 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 528 от 13.05.2010 година е допуснато касационно обжалване на решение № 255 от 08.08.2008 година на Софийски градски съд по гр.д. № 4389/2006 година в частта му, с която предявените от И. Г. К. субективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1 т.1 и т.2 ЗОДОВ против Окръжна следствена служба [населено място] и П. на Република България за претърпени неимуществени вреди са отхвърлени до предявения им размер. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ: следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да се отчитат всички обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера му. Съгласно раздел ІІ ри от Постановление № 4 от 23.12.1968 година на Пленума на Върховния съд, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпило влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК се приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че на 26.01.1999 година, с постановление на следовател при Окръжна следствена служба [населено място], ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 282, ал.2, пр. І-во вр. с ал. 1 НК с наложена мярка за неотклонение “задържане под стража”. Мярката за неотклонение е била изменена в “парична гаранция от 20000 лева” с определение на Петрички районен съд от 15.02.1999 година, внесена на 16.02.1999 г., а с определение на съда от 30.03.2001 година, мярката за неотклонение е била изменена в “подписка”. С влязла в сила на 26.11.2004 година присъда по н.о.х.д. № 878/2002 година на районен съд [населено място], И. Г. К. е бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение. В решението на въззивния съд е прието, че претенциите за неимуществени вреди, претърпени поради задържане под стража при нечовешки условия, загуба на възможност да се труди в периода на задържането, уронване на честта и негативно засягане на оценката на околните поради незаконно повдигнатото обвинение са неоснователни, тъй като не са доказани. Прието е, че не е доказано и ищецът да е преживял тревожно-депресивно разстройство, което да е нарушило нормалното му функциониране за дълъг период от време. За доказаните вреди – установена през месец ноември 2003 година сърдечна невроза и непреодоляно и към момента на постановяване на решението състояние на тревожност и напрежение, съдът е определил обезщетение в размер на 750 лева, дължими от Окръжна следствена служба [населено място] и 250 лева от П. на Република България. Исковете за разликата до предявения им размер от 3900 лева срещу Окръжна следствена служба [населено място] и 1000 лева срещу П. на Република България са отхвърлени като неоснователни. В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, подадена от И. Г. К. се поддържа, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е несправедливо занижен, определен в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба П. на Република България я оспорва като неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Окръжна следствена служба [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира въведените касационни оплаквания за основателни. При извършената преценка за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства, имащи отношение към справедливото обезвъзмездяване на претърпените морални страдания. Съдът не е взел предвид тежестта на повдигнатото и поддържано против ищеца обвинение по чл. 282, ал.2 НК за което законът предвижда наказание от една до осем години; характерът на обвинението (престъпление, извършено от длъжностно лице, което не е изпълнило служебните си задължения и от това са настъпили значителни вредни последици), което е компрометирало ищеца пред работодателя му Агенция „Митници” и пред колегите му митнически инспектори; продължителността на наказателното преследване (около шест години), задържането му под стража в изпълнение на мярка за неотклонение от 16.01.1999 г. до 26.02.1999 г., което не само е причинило на ищеца морални страдания поради наложеното ограничение, но и неизбежно е рефлектирало върху общественото мнение за личността му. Въззивният съд не е отчел в достатъчна степен и представените по делото доказателства за отражението на незаконното наказателно преследване върху психиката на ищеца – преживяното тревожно депресивно разстройство, нарушило нормалното му функциониране за продължителен период от време, през което се е чувствал подтиснат, депресиран и е избягвал социални контакти (заключение на съдебно психиатрична експертиза и показания на свидетеля Г. Б.). Съвкупната преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените от ищеца морални страдания, обуславя извод за основателност на претенциите за обезщетение в пълния им предявен размер от 3900 лева срещу Окръжна следствена служба [населено място] и 1000 лева срещу П. на Република България. С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК в частта му, с която предявените искове са отхвърлени за разликата до предявения им размер и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което исковете се уважат в размер на 3900 лева по отношение на Окръжна следствена служба [населено място] и 1000 лева по отношение П. на Република България. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 255 от 08.08.2008 година на Софийски градски съд по гр.д. № 4389/2006 година в частта му, с която предявените от И. Г. К. субективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1 т.1 и т.2 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди са отхвърлени за разликата между 750 лева и 3900 лева по отношение на Окръжна следствена служба [населено място] и за разликата между 250 лева и 1000 лева по отношение на П. на Република България. ОСЪЖДА Окръжна следствена служба [населено място] да заплати на И. Г. К. от [населено място], [община] с ЕГН [ЕГН] на основание чл.2, ал.1 т.1 и т.2 ЗОДОВ сумата 3150 (три хиляди сто и петдесет) лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2005 г. до окончателното и изплащане. ОСЪЖДА П. на Република България да заплати на И. Г. К. от [населено място], [община] с ЕГН [ЕГН] на основание чл.2, ал.1 т.1 и т.2 ЗОДОВ сумата 750 (седемстотин и петдесет) лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2005 г. до окончателното и изплащане Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: