3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 303 София, 18.07.2016 г. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова Светла Димитрова като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 2729/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 2298/25.05.2016г. на А. Ц. М. и Н. С. Б. чрез пълномощник адв. А. К. Видинска адвокатска колегия против въззивно определение № 149 от 04.05.2016г. по в. ч. гр. дело № 172/2016г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 220 от 15.02.2016г. по гр. дело № 823/2015г. на Русенски окръжен съд, с което е върната исковата молба на Н. С. Б. за отмяна на ограничено запретеното лице А. Ц. М. и производството по делото е прекратено. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят въпроса за активната процесуална легитимация на ограничено запретено лице, като се поддържа че съдебната практика е противоречива. В изложението са цитирани съдебни решения и определения, които не са представени към изложението. Иска се допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по - нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е прието, че производството е образувано по молба на А. Ц. М. и Н. С. Б. попечител на първия ищец, с искане на основание чл. 340, ал. 1 ГПК да се отмени ограниченото запрещение, под което е поставен А. Ц. М.. В изпълнение указание на съда да се определи ответник по предявения иск, ищците са посочили Окръжна прокуратура [населено място]. С определение от 23.12.2015г. първоинстанционният съд конституирал като ответник А. Ц. М., като приел, че правилното конституиране на страните в процеса е задължение на съда, прокуратурата не е поискала поставяне на лицето под запрещение, поради което следва да участва по делото на основание чл. 336, ал. 2 ГПК. Прието е, че с оглед разпоредбата на чл. 340 ГПК, вр. чл. 336, ал. 1 ГПК, отмяна на запрещението може да бъде поискано от лицата имащи право да иницират поставянето на едно лице под запрещение, или от органа по настойничество и попечителство, или от настойника, и тъй като отмяната е поискана от попечителя е прието, че ограничено запретеното лице следва да отговоря в качеството на ответник, на когото да се връчи препис от исковата молба и разпореждането по чл. 131 ГПК за отговор в законния срок. Поради това, че ответникът не е намерен на посочения в исковата молба адрес и поради неизпълнение на указанието ищецът да посочи адрес за връчване на книжата на ответника, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба е върната като нередовна. Въззивният съд е приел за неоснователен довода на ищците, че са нарушени правата на запретеното лице по чл. 2 ГПК и Конвенцията за правата на хората с увреждания, тъй като исковата молба не е била подадена от запретения, със съгласието на попечителя, както се изисква от закона и това не може да се изведе от представеното по делото пълномощно, с което само са дадени права за представителство във връзка с искане за отмяна на ограничено запрещение. Поставеният правен въпрос не е свързан пряко с основанието, на което е върната исковата молба като нередовна, поради непосочен адрес за призоваване на запретеното лице, но доколкото същото е конституирано като ответник по иска, следва да се приеме, че има отношение към крайния изход на делото. Настоящият съдебен състав намира, че по поставеният правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване. С Постановление № 5 от 13.02.1980г. на Пленума на ВС, в т. 10 се приема, че производството по отмяна на запрещението е същото, като онова по допускането му (чл. 277 и чл. 275 ГПК/отм/; чл. 340, ал. 1 ГПК, вр. чл. 336, ал. 1 ГПК). Като ответници в производството следва да се конституират лицата, които са искали поставянето под запрещение, или близките му роднини. Няма пречка отмяната на запрещението да бъде поискано и от тези, които са били ищци в производството за поставяне под запрещение, ако обстоятелствата са се изменили. Ограничено запратения може сам или със съгласието на попечителя си да поиска отмяна на запрещението си. Запретеният в такива случаи се легализира за оздравяването си с медицински документи или протокол на ЛЛК. В едно такова производство същият ще има положението на ищец. Когато попечителят на ограничено запретения, органът по настойничество или настойническият съвет на поставения под пълно запрещение откажат да поискат отмяна запрещението, поставеният под запрещение може да се обърне към прокурора с молба последният да предяви иск за отмяна на запрещението. От изложеното може да се направи извод, че поставения под попечителство ограничено запретен има достъп до съд и може да предяви сам иск за отмяна на запрещението си и без подкрепата на лицата посочени в чл. 340 ГПК; той може да упражни това свое право и чрез органа по настойничество (когато лицето е поставено под пълно запрещение) и по попечителство или от настойника (чл. 340, ал. 2 ГПК); когато те откажат да поискат това, лицето може да се обърне към прокурора с молба да предяви иск. Ако самият запретен поиска отмяна на запрещението, той действа със съгласието на попечителя, тъй като е с ограничена процесуална дееспособност (чл. 4, ал. 1 ЗЛС и чл. 28, ал. 2 ГПК). В този случай, поставеният под попечителство може да упълномощи адвокат, като пълномощното се подписва и от попечителя. Като ответници следва да бъдат конституирани лицата по чл. 336, ал. 1 ГПК. В настоящия случай искът е бил предявен от поставения под ограничено запрещение и от неговия попечител - директор на Центъра на настаняване от семеен тип [населено място], където поставения под ограничено запрещение е бил настанен със заповед от 29.10.2014г., и със заповед от 28.05.2015г. настаняването е било прекратено. Попечителят е бил назначен от органа по настойничество и попечителство при [община], област Русе, в лицето на кмета на общината, видно от представено по делото удостоверение. От представено решение по гр. дело № 218/2000г. на Сливенски окръжен съд се установява, че А. Ц. М. е бил поставен под ограничено запрещение по иск на Директора на „Дом за мъже с умерена умствена изостаналост” [населено място], поради липса на близки на лицето, за което никой не се интересувал. При тези обстоятелства и предвид дадения отговор на поставения процесуалноправен въпрос следва да се приеме, че съдът е бил надлежно сезиран от поставения под ограничено запрещение със съгласието на попечителя си, с иск за отмяна на запрещението. Ответник по така предявения иск следва да бъде лицето, поискало поставянето на ищеца под ограничено запрещение, а ако то не съществува, като ответник следва да се конституира Органа по настойничество и попечителство при [община], област Русе. Предвид изложеното определението е неправилно следва да се отмени, а делото се върне на Русенски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 149 от 04.05.2016г. по в. ч. гр. дело № 172/2016г. на Великотърновски апелативен съд. ОТМЕНЯВА въззивно определение № 149 от 04.05.2016г. по в. ч. гр. дело № 172/2016г. на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него определение № 220 от 15.02.2016г. по гр. дело № 823/2015г. на Русенски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по иска на А. Ц. М. и Н. С. Б., негов попечител, с правно основание чл. 340 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ