О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 166 Гр.София, 30.03.2009 г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осма година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 132 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Е. Д., гр. Р. срещу определение № 2/14.01.2009г., постановено по ч.гр.д. № 2/09г. от Великотърновския апелативен съд, с което потвърдено определение № 23/15.07.2008г. по т.д. № 5/08г. на Русенския окръжен съд. С това определение е прекратено производството по предявения от П. Х. , К. Е. Д. и А. Е. Д. срещу “Т” О. иск по чл.71 от ТЗ, с който, след като се установи, че ищците са съдружници в ответното дружество, да се постави вписването им като съдружници в книгата за дялово участие и в търговския регистър. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на постановяването му в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът “Т”О. , гр. Р. оспорва допускането на касационното обжалване и основателността на частната жалба. Ответниците П. Х. и А. Д. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният Великотърновски апелативен съд е приел, че ищците по иска са наследници на Е. Г. Д. , бивш съдружник в ответното дружество – “Т”ООД. Наследниците на починалия съдружник са отправили искане до Общото събрание на дружеството да бъдат приети за съдружници вместо техния наследодател, но Общото събрание е взело единствено решение за изплащане на равностойността на дружествения дял на починалия съдружник. Съставът на апелативния съд е изложил съображения, че дружественият дял на съдружника се наследява, но наследниците му не придобиват автоматично членствено право в дружеството. Ищците по иска не са приети за съдружници в дружеството с ограничена отговорност, поради което не са активно легитимирани да предявят иска по чл.71 от ТЗ за защита на членствени права и това обстоятелство е обусловило крайния извод на съда за недопустимост на производството по делото. Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК. Частният жалбоподател поставя като съществен за делото въпроса за придобиване на членство в дружество с ограничена отговорност от наследници на починал съдружник. Изразява становище, че съгласно практиката на ВКС дружеството не може да откаже на наследниците да заместят наследодателя си в членственото правоотношение, ако няма законова пречка да бъдат съдружници и дружественият договор не изключва тази възможност. Позовава се на Решение № 129/15.07.1997г. по ф.д. № 81/97г. на V г.о. на ВКС, както и на значението на въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като противното разрешение би обезсмислило наследяването на дружествените дялове. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, намира, че формулираният въпрос е съществен по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и допуска касационното обжалване, но на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК с оглед на служебно известната практика на ВКС по поставения въпрос. В Решение № 129/15.07.97г. по ф.д. № 81/97г. на V г.о. на ВКС е прието, че дружеството с ограничена отговорност не може да откаже на наследника да замести наследодателя си в членственото правоотношение, ако няма законова пречка наследникът да бъде съдружник и дружественият договор не изключва изрично тази възможност. Съгласно Решение № 459/10.06.2004г. по гр.д. № 1636/2003г. на ВКС, ТК правото на членство в О. не се наследява и поради това законодателят е въвел допълнителното изискване по чл.129, ал.1, пр.2 от ТЗ – наследникът да отговоря на изискванията за приемане на нови членове. С Решение № 376/12.06.2007г. по т.д. № 149/07г. на ВКС ТК е дадено разрешение на въпроса, според което наследяването на дружествения дял не води автоматично до придобиване на членствено право от наследника на починалия съдружник. Решение № 712/07.06.2005г. по т.д. № 925/2004г. на ВКС, ТК и Определение № 464/20.09.1996г. по ф.д. № 25/1996г. на ВКС, V г.о. са постановени по предявени от наследници на починал съдружник искове с правно основание чл.74 от ТЗ. Според посочените актове наследникът може да придобие качеството съдружник в О. само по волята на Общото събрание, а в случай, че не е приет за такъв, не разполага с легитимация да иска отмяна на порочните решения на ОС на ООД. Настоящият съдебен състав счита за правилно второто становище по следните съображения: Дружественият дял представлява част от имуществото на дружеството с ограничена отговорност / чл.127 от ТЗ/, а правото на членство е регламентирано като право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и на ликвидационен дял – чл.123 от ТЗ. В нормата на чл.129, ал.1 от ТЗ е предвидено наследяване на дружествения дял, наред с възможността за прехвърлянето му. Следователно законодателно е проведено разграничение между притежаването на дружествения дял и правата на съдружника в О. , т.е. членственото правоотношение. Предмет на наследяване е единствено дружественият дял, който извод произтича не само от характеристиката на дяловете от капитала като имуществено право и от същността на правото на членство, но и от изричната законова регламентация на прехвърлянето на дяловете и свързаните с тях права на съдружника. Прехвърлянето на дялове е подчинено на различен режим в зависимост от това дали приобретателят е също съдружник или е трето лице, като в последния случай законът предписва спазването на изискванията за приемане на нов съдружник. Изводът е, че прехвърлянето на дялове на трето лице не произвежда действие за дружеството, ако приобретателят не e приет за съдружник по решение на Общото събрание – чл.122 от ТЗ. Правото на наследяване възниква при настъпване на юридическо събитие /смърт на съдружник/ за разлика от прехвърлянето на дяловете, което е предмет на правна сделка. Наследяването винаги е право с имуществен характер, тъй като личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите наследници. При смърт на съдружник в О. имуществените му права – дяловете на капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл.129, ал.1 от ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а придобива права на съдружник на собствено основание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала. Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените права по чл.123 от ТЗ. Притежаването на дялове по наследство обуславя единствено правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ. На следващо място, приемането на наследника за съдружник в дружеството с ограничена отговорност е предоставено на волята на Общото събрание. Поради липсата на законодателно уредено правоприемство в членственото правоотношение на наследника на починал съдружник, решението на Общото събрание не е единствено формален акт. Общото събрание е властно да откаже на наследника да го приеме на съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор. Защитата на членствените правата по чл.71от ТЗ е представена на съдружник в дружеството с ограничена отговорност, включително и по отношение на искането за вписване в книгата за дружествените дялове и в търговския регистър. Обстоятелствата, на които ищците основават претенцията си, са изложени в исковата молба и упражняването на правата е обвързано с довода за автоматично придобиване на членство в дружеството. По делото не съществува спор, че ищците не са приети за съдружници в ответното дружество, поради което същите не са надлежна страна в процеса и не разполагат с легитимация за предявяване на иска по чл.71 от ТЗ. По тези съображения постановеното въззивно определение за потвърждаване на определението за прекратяване на производството по предявения от П. Х. , К. Е. Д. и А. Е. Д. срещу “Т” О. иск по чл.71 от ТЗ е правилно е следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2/14.01.2009г., постановено по ч.гр.д. № 2/09г. от Великотърновския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.