Ключови фрази

10

Р Е Ш Е Н И Е

№60156

Гр. София, 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 9.06.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

При участието на секретаря Валентина Илиева

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3156/20 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на „Юроспийд” ООД, с. Петърч, общ. Костинброд, срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново по гр.д. №444/19 г., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу К. С. и Н. Г. искове за солидарното заплащане от ответниците на сумата от 68 454, 04 лв., представляващи левова равностойност на 35 000 евро по сключени писмени споразумения от 18.03.14 г. за обезщетяване на имуществени вреди, нанесени на ищеца при ПТП, настъпило на 15.03.14 г. в Румъния, с товарна композиция, състояща се от влекач Мерцедес Актрос с рег. [рег.номер на МПС] и полуремарке Шварцмюлер SPA3E с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху главницата. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по правните въпроси от предмета на спора: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото – приети и относими към конкретния спор или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото? 2. Длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право и да изложи мотиви по всички възражения на страните в направените от съда изводи? 3. Съществува ли пряка причинно- следствена връзка между допуснато от водач на пътно превозно средство нарушение на правилата за движение / шофиране с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми/ и вредите, настъпили от автопроизшествие, когато последните се изразяват в повреждане на превозното средство след колизия с обекти извън пътното платно, осъществено след като водачът е загубил управлението на превозното средство или загубата на управлението на пътното превозно средство следва да се определи като отделно, единствено и самостоятелно вредоносно деяние, по отношение на което водачът носи вина, различна от тази, при която е осъществил другото нарушение на правилата за движение по пътищата? 4. Валидни ли са споразуменията, сключени между работодател и служител, по силата на които служителят доброволно е поел задължение да компенсира причинени от него на работодателя вреди при или по повод изпълнението на служебни задължения или такива споразумения за изцяло нищожни на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречащи на императивните разпоредби на чл.203-211 КТ, регламентиращи специален ред за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на служителите, вкл. в онези си части, в които уговорките на споразуменията съответстват на императивните разпоредби?

В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон и се иска отмяната му.

Ответниците по жалба К. С. и Н. Г. я оспорват като недопустима – подадена след изтичане на срока за обжалване, и неоснователна.

ВКС на РБ намира, че касационната жалба не е подадена след изтичане на срока за обжалване – препис от въззивното решение е връчен на касатора на 11.06.20 г., а касационната жалба видно от приложената товарителница е подадена чрез куриер на 13.07.20 г. или в последния ден от срока, съгл. чл.60, ал.6 и чл.62, ал.2 ГПК. Затова възражението на ответниците по жалба за недопустимостта й е неоснователно.

По въпросите, по които е допуснато обжалването: В сочената от касатора практика на ВКС по първите два процесуални въпроса се приема, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото / р. по гр.д. №2314/15 г. на трето г.о., р . по гр.д. №5961/15 г. на трето г.о. и др./ Въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си / р. по т.д. №2124/16 г. на второ т.о., р. по т.д.№570/16 г. на второ т.о. и др./ Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредата от него като елемент на фактическия състав на генералния деликт, уреден в чл.45 ЗЗД е налице, когато деянието е необходимо и закономерно условие за настъпването на увреждането, а не е случайно свързано с последното / р. по т.д. №396/17 г. на второ т.о./. В т.4 а от ППВС №1/1983 г., което не е загубило значението си, е прието, че в Наказателния кодекс, както и в други нормативни актове не е дадено определение на понятието "пияно състояние". Пияно състояние по смисъла на чл. 343, ал. 2 НК е налице, когато водачът поради употреба на алкохол е изпаднал в състояние на непригодност правилно и безопасно да управлява моторното превозно средство. Законът има предвид не какво да е състояние на непригодност поради употреба на някакви вещества, а пияно състояние вследствие употреба на алкохол. Според преобладаващото мнение в медицинската наука водачът е в пияно състояние, когато по време на произшествието в кръвта му има алкохолно съдържание не по-малко от 0,50 %. Пленумът възприема становището, че при наличността на такава алкохолна концентрация, макар и да не е свързана с външни прояви на опиване, психофизиологическото състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство. Пияното състояние може да се доказва с всички доказателствени средства и само със свидетелски показания, ако не е възможно да се съберат други доказателства – т.4 д ППВС №1/83 г. Забраната за управление на МПС с алкохол в кръвта над 0,5 промила е регламентирана понастоящем в чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

По последния въпрос, поставен в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, този състав на ВКС напълно споделя становището, изразено в р. по гр.д. №603/09 г. на трето г.о. на ВКС за извънсъдебните споразумения, сключени между работник и работодател за уреждане на имуществената отговорност, както на работодателя по чл.200 КТ / за която се отнася цитираното решение/, така и на работника по чл.203 и сл. КТ. Споразумението, постигнато между работника и работодателя, обвързва страните и не може да бъде изключено от института на доброволното уреждане на спорове между тях с аргументи, че правоотношението е трудово или че естеството на правата и задълженията при имуществената отговорност по гл.Х КТ не позволява договаряне; неприложим е принципът за „по-благоприятното положение на работника” при договаряне с работодателя, но от решаващо значение е принципната забрана за предварителен отказ от права. Поетите със споразумение задължения, както на работодателя в хипотезата на чл.200 КТ, така и на работника в хипотезата на чл.203, ал.2 КТ са до размера, необходим за обезщетяването на всички вредни последици в рамките на имуществената отговорност при непозволено увреждане. Страните могат да постигнат обвързваща уговорка по отношение на размера на обезщетенията и вида им, като за всеки конкретен случай подлежи на изясняване кои вреди са в обема на уговореното обезщетение. По правило това са вредите, настъпили и проявили се преди неговото сключване или предвидени за срока на неговото действие. Споразумението е договор /чл.365 ЗЗД/ и не може да противоречи на закона, да го заобикаля, или да нарушава добрите нрави, което би довело до нищожността му.

По същество на касационната жалба: За да отхвърли исковете въззивният съд е приел за установено, че ищецът и двамата ответници са били в трудови правоотношения, по силата на които ответниците са изпълнявали длъжността "шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона". Установено е още, че на 15.03.2014 г., при изпълнение на трудовите си функции, в Румъния, двамата решили да се придвижат от един паркинг на друг, след като употребили алкохол, като товарната композиция се управлявала от отв.Г.. След като изминали известно разстояние, товарната композиция се обърнала, с което са нанесени увреждания по нея и на нейния товар. Сочи се от работодателя противоправно поведение на отв. Г., изразяващо се в шофиране след употреба на алкохол, в резултат на което са причинени значителни имуществени вреди, като твърдението е, че те са причинени умишлено. Умишлено е причинена вредата и от К. С., тъй като той е допуснал другият шофьор да управлява МПС в състояние, което не му позволява адекватно да изпълнява задълженията си. Страните са сключили споразумения от 18.03.14 г., с които ответниците са се задължили солидарно да заплатят сумата 35 000 евро за нанесените с ПТП имуществени вреди на работодателя-ищец.

С оглед специфичния характер на трудовите правоотношения законодателят е предвидил изрични правила за имуществената отговорност на работника или служителя, като тя бива разграничена на ограничена или пълна имуществена отговорност. Пълната имуществена отговорност се реализира само в случаите, когато работникът е причинил вреда на работодателя умишлено, в резултат на престъпление или не при или по повод изпълнение на трудовите функции – чл. 203, ал. 2 КТ, както и при липси, когато работникът или служителят изпълнява функциите на материално отговорно лице – чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Други случаи на пълна имуществена отговорност може да се установяват само със закон – чл. 207, ал. 4 КТ.

В конкретния казус се излагат обстоятелства за възникване на отговорност на работниците за вреда, която е причинена от тях на работодателя умишлено, т. е. умисълът следва да е налице по отношение на вредоносния резултат. Гражданскоправните норми не дефинират формите на вина – умисъл и непредпазливост, но по отношение на тях приложение намират нормите на наказателното право и по-точно разпоредбата на чл. 11 НК. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици, и е искал или допускал настъпването на тези последици – чл. 11, ал. 2 НК, като последиците трябва да са конкретни в представата на дееца, а при непредпазливостта той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати – чл. 11, ал. 3 НК. Наказателна отговорност може да се реализира при деянията по непредпазливост само в изрично посочените в закона случаи /за разлика от административно наказателната отговорност, при която по правило се наказват и умишлените, и непредпазливите деяния, като само в изрично предвидените случаи не се наказват непредпазливите деяния - чл. 7, ал. 2 ЗАНН/. Вината е субективно отношение на дееца към деянието, но доколкото намира външно проявление в поведението му, подлежи на доказване на общо основание. В конкретния случай от оскъдните данни по делото относно механизма на ПТП може да се обоснове извода за наличие на две деяния – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, като по делото липсват обективни данни относно размера на тази концентрация, и второ деяние –загубване на управлението върху товарната композиция /без данни по каква причина - нарушаване на друго правило за движение по пътищата, случайно или др. /, довело до нейното обръщане. Първото деяние е винаги умишлено, но при него няма вредоносен резултат /ср. чл. 343б НК/. Вредоносните последици са настъпили в причинна връзка с второто деяние, по отношение на което не се доказва ответникът Г. да е имал умисъл, т. е. да е имал представи относно общественоопасния му характер, да е предвиждал конкретните общественоопасни последици и пряко да е искал или съзнателно да е допуснал те да настъпят. От обясненията на двамата водачи, подробно дадени в ДП № 48/2015 г. по описа на ОслО при СОП, е видно, че те са решили да преместят камиона на друг паркинг, който бил наблизо, и въпреки че са пили, преценката им относно алкохолното опиянение, с оглед килограмите и ръста на водача, е била, че могат да сторят това /протокол за разпит на отв. Г. /. Всичко това сочи, че дори да е имал известна обща и неясна представа относно създаването на опасност за накърняване на интересите на работодателя, водачът е имал и увереност и представа, че тази опасност няма да се реализира, с оглед малкото разстояние и преценката си за степента на влияние на приетия алкохол, т. е. вероятността да настъпи евентуална критична обстановка е минимална. Тези представи и намерения могат да бъдат квалифицирани като форма на непредпазливост и по-конкретно на самонадеяност. По делото не са събрани доказателства, от които да се обоснове извод за друга форма на вината - за това, че отв. Г. е желаел вредоносния резултат или че с ясното съзнание, че този конкретен резултат ще настъпи, е допуснал това. Не са събрани такива доказателства и за отв.С., тъй като тежестта на доказване на това обстоятелство – умишлено увреждане, е изцяло на работодателя.

При тези данни, според въззивния съд се налага извода, че ответниците, макар и да са допуснали нарушения на трудовите си задължения, и от това за работодателя да са произтекли вреди, носят имуществена отговорност пред него на основание чл. 203, ал. 1 КТ - за причиняване на вреда по небрежност при и по повод изпълнение на трудовите функции - която е в ограничен размер и се осъществява по реда на чл. 210 КТ. Поради императивния характер на разпоредбите относно реализиране на имуществената отговорност, уговарянето на нещо различно между страните е недопустимо.

С договорите за спогодба, на които се позовава работодателя, имащи нормативна уредба в чл. 365 ЗЗД, е предвидено, че ответниците ще възстановят причинените вреди солидарно, като очакваният размер на вредите възлиза на сумата от 35000 евро. Солидарността е възникнала по силата на чл. 121 ЗЗД въз основа на постигнатото съгласие за това. Със споразуменията се реализира имуществената отговорност на ответниците в размери и по начин, противоречащи на императивните правни норми относно осъществяването й. С оглед на това, въззивният състав е приел възражението на ответниците за нищожност на споразуменията на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – поради противоречие на закона, за основателно. При този извод според съда няма необходимост от разглеждане на останалите наведени твърдения за унищожаемост на споразуменията. Исковете са неоснователни и като такива са отхвърлени изцяло.

ВКС не споделя изводите на въззивния съд, че исковете са изцяло неоснователни: По делото е установено, че водачът на товарния автомобил при настъпване на процесното ПТП отв. Г. го е управлявал с установена концентрация на алкохол в кръвта 0,89 промила - концентрацията е посочена в отговора на исковата молба, данни за управление на автомобила под въздействието на алкохол се съдържат и в уверението на министерството на администрацията и вътрешните работи на Румъния от 16.03.14 г. / л.87 от делото/, както и в уведомлението за отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение вх. №361/17.04.14 г., на л.102. Ответниците са признали употребата на алкохол преди процесното ПТП в обясненията си по ДП №48/15 г. на СОП/т.1 и 2/, употребата на алкохол от ответниците е установена и в мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП №48/15 г. по описа на СлО при СОП. Процесното ПТП е настъпило след употреба на алкохол и е причинено от водач в пияно състояние според разясненията в ППВС №1/83 г., като пряк и закономерен, а не като случаен и несвързан с това състояние на водача резултат. При концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0,5 промила, макар и да не е свързана с външни прояви на опиване, психофизиологическото му състояние е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство, което в случая е довело до изгубване на управлението на автомобила и обръщането му край пътя, в канавката. Управлението на автомобила в пияно състояние е умишлено деяние за водача, който съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда опасните му последиците и допуска настъпването им. Умишлено е и поведението на старшия шофьор К. С., който е допуснал контролираният от него/съгласно длъжностната характеристика/ втори водач Г. да управлява автомобила в пияно състояние, без решително да се противопостави на това и уведоми съответния ръководител.

Поради изложеното ВКС намира, че предявените от работодателя- ищец за обезщетяване вреди от процесното ПТП са причинени умишлено от работниците – ответници по иска. Това обуславя пълната им имуществена отговорност по чл.203, ал.2 НК. Подписаните от ответниците споразумения са именно за такава отговорност. Ответниците са се задължили солидарно да обезщетят напълно посочените по вид в споразуменията имуществени вреди, настъпили за работодателя от процесното ПТП - повредата на автокомпозицията /влекача и ремаркето/ и на превозваната стока /хранителни добавки за животни/, както и вредите на пътните съоръжения, собственост на румънската държава, като последните не са предмет на иска. Споразуменията не включват претендираните в исковата молба разходи за пътна помощ, репатриране на композицията и командироване на работници във връзка с това и тези разходи не могат да бъдат присъдени въз основа на тях. Споразуменията не противоречат на предпоставките за пълна имуществена отговорност на работника, уредени в императивната норма на чл.203, ал.2 КТ и затова не са нищожни. В рамките на предвиденото със споразуменията обезщетение, размерът на обезщетението за повредата на автокомпозицията и товара е общо 59 309.60 лв., видно от заключението на съдебно - икономическата и автотехническата експертизи. Според първата общата стойност на щетите по стоката е 8071.40 лв.; според втората стойността на щетите, нанесени на влекача „Мерцедес” е 35121.65 лв., а на ремаркето „Шварцмюлер”- 16 116.55 лв. От показанията на разпитаните свидетели не се установява ответниците да са били принудени от работодателя да подпишат споразуменията чрез възбуждане на основателен страх за техния живот и живота на техните близки. Показанията на св. Кр. С. – баща на отв. К. С. и на св. Г. и С. – съпруги на ответниците, за отправена към ответниците заплаха, са опосредени от техните разкази, не са подкрепени с други доказателства и при отчитане на заинтересоваността на свидетелите по чл.172 ГПК, ВКС не им дава вяра. Възражението на ответниците за унищожаване на споразуменията по чл.30 ЗЗД е недоказано и неоснователно. Неоснователно е и възражението на отв. К. С. за прихващане с насрещно задължение на работодателя за командировъчни пари – от заключението на СИЕ се установява, че дължимите суми са изплатени на ответника.

Поради изложеното исковете са основателни и следва да се уважат до размер на 59 309.60 лв..

Въззивното решение, с което исковете са отхвърлени до размер на 59 309.60 лв./ обезщетение за повредите на автокомпозицията и превозвания с нея товар/ е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново за уважаване на исковете в този размер. В останалата част, с която исковете са отхвърлени за разликата над 59 309.60 лв. до пълния предявен размер 68 454.04 лв., решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново по гр.д. №444/19 г. от 9.04.20 г. в частта, с която предявените искове са отхвърлени до размер от 59 309.60 лв. и вместо него постановява:

ОСЪЖДА Н. М. Г. ЕГН [ЕГН] и К. Красимиров С. ЕГН [ЕГН] да заплатят солидарно на „Юроспийд” ООД, с. Петърч, общ. Костинброд сумата от 59 309.60 лв. по сключени между страните споразумения от 18.03.14 г. за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответниците по чл.203, ал.2 КТ за обезщетяване на имуществените вреди от повредата на автокомпозиция и превозвания с нея товар, нанесени на ищеца при ПТП от 15.03.14 г., настъпило в Румъния с товарна композиция, състояща се от влекач марка Мерцедес Актрос с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке „Шварцмюлер”, модел SPA 3 E с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от 9.03.17 г. и деловодни разноски от 8 440.07 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Великотърновски апелативен съд по гр.д. №444/19 г. в останалата му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: