О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60425

София, 30.11.2021 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2861/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Т. С. П., Д. Д. П. и Ч. Д. П., чрез пълномощника им адв. С. Ч., са обжалвали въззивното решение на Хасковския окръжен съд, гражданска колегия, № 260139 от 19.04.2021 г. по в. гр. д. № 37/2021 г., с което е потвърдено решение на Харманлийския районен съд № 260007/11.09.2020 г. по гр. д. № 275/2019 г., с което са отхвърлени предявените от касаторите против В. И. С. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на ползваните от ответника 17.8 кв.м., представляващи част от съсобствения им недвижим имот (магазин за кафе), със застроена площ от 68.8 кв.м., в хотелски комплекс „Х.”, построен в УПИ III – 103 в кв. ..... по плана на [населено място], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ..... по КККР на [населено място], както и обусловените от тях искове по чл. 59 ЗЗД за сумата от общо 6650 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесните 17.8 кв.м. за периода от 15.08.2013 г. – 15.03.2019 г.
В жалбата се поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба, а решаващите му мотиви се основават на ново, непосочено от ответника обстоятелство, а именно – че правото на собственост върху процесните части е възникнало още с обособяването на отделни обекти, макар същите да не съответстват на архитектурния проект. При въвеждане на такова твърдение следвало да бъде допусната експертиза, за да се установи дали обектът е отговарял на изискванията на действащия към онзи момент устройствен закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:
1. За задължението на съда да обсъди твърденията и доводите на страните, както и за мотивирането на съдебния акт.
2. Прилагат ли се указанията дадени с ТР № 3/28.06.2017 г. по т. д. 3/14г. на ОСГК в случаите, в които е налице разминаване между предвиденото с инвестиционния и архитектурния проект с реално изпълненото, при което вече са създадени нови обекти, различни от първоначално определената площ?
3. При наличие на инвестиционен проект за преустройство на една сграда в случаите, при които е налице разминаване между архитектурния проект с реално изпълненото, при което се създават нови обекти, различни от първоначално определената площ, по какъв начин следва да се установи дали купувач, придобиващ обект, за който е отразено в окончателния договор, че е с определена площ, знае или е уведомен, че в действителност придобива обект, който е с площ, по-малка от посочената в договора?
4. При наличие на инвестиционен проект за преустройство на една сграда в случаите, при които е налице разминаване между архитектурния проект с реално изпълненото, при което се създават нови обекти, различни от първоначално определената площ, по какъв начин в един съдебен процес следва да се установи дали изградените обекти отговарят или са отговаряли към момента на изграждането им на нормативната база, определяща изискванията за тяхното функциониране?
5. Как трябва да процедира въззивната инстанция в случаите, при които прецени, че исковата молба следва да се отхвърли на правно основание, на което ответникът не се е позовавал в отговора на исковата молба, както и поради липса на указания на съдилищата в направените по делото доклади в тази насока и страните в процеса не са развили процесуална активност за събиране на доказателства в подкрепа или за оборване на това правно основание?
6. В случаите, при които идеални части от един недвижим имот попадат поради наличие на преградна стена в имот, собственост на трето лице/а, при което полезната площ на първия имот се намалява, а на втория се увеличава, следва ли да се приеме, че е налице новообразуван недвижим имот, който се състои от недвижимия имот на това лице и идеалните части на другия имот?
7. При наличие на такъв имот, образуван от два други имота, налице ли е съсобственост между лицата, които притежават частите от имотите, послужили за образуване на новия имот?
8. При образуван такъв нов имот, как е започнал да владее същия лицето, чиято полезна площ на имота се увеличава — дали от самото начало е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, или е владеел своята идеална част, като е държал вещта като обща?
9. Преклудирано ли е правото на ищците да искат възстановяване на отнето владение, ако техният наследодател не е реализирал правото по чл. 210 33Д, както приема въззивният съд?
В срока за отговор В. И. С., представляван от адв. Д. А., възразява срещу допускането на касационното обжалване и поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Предявените от ищците ревандикационни искове се основават на тъврдението, че процесните 17.8 кв.м. са част от придобития чрез покупко – продажба от наследодателя им Д. Ч. П. имот с идентификатор № ....., с площ от 68.8 кв.м., които към настоящия момент са присъединени чрез изграждане на преградна стена към съседния имот с идентификатор № ....., собственост на ответника.
Въззивният съд е приел за установено, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...., т. IX, д. № ...../ 2005 г. на Нотариус с рег. № 149 на НК, ответникът е продал на наследодателя на ищците Д. П. следния недвижим имот: магазин за кафе със застроена площ от 68.0 кв.м., намиращ се в едноетажното тяло на хотелски комплекс „Х.”, построен в УПИ III – 103 в кв. ..... по регулационния план на [населено място], който имот към настоящия момент се индивидуализира като самостоятелен обект с идентификатор № ..... по КККР на [населено място], с площ от 68.0 кв.м., предназначение - за търговска дейност. Прието е за установено, че имот с идентификатор № ..... е изграден вследствие на извършено преустройство на първия етаж на хотела в 16 магазина за промишлени стоки и банков офис, което преустройство е било извършено преди имотът да бъде придобит от наследодателя на ищците.
Въз основа на заключението на техническата експертиза въззивният съд е приел, че има несъответствие между действителните очертания и площ на имот с идентификатор № ..... с тези по архитектурния план, като съгласно архитектурния план продаденият на наследодателя на ищците магазин е с площ от 68. 8 кв. м., фактически оградената на място площ е 57.8 кв.м., а останалата част от магазина от 11 кв.м. е присъединена към съседния обект на ответника с идентификатор № ..... чрез изграждане на преградна тухлена стена между тях по продължението на входа на имота на ищците.
Въззивният съд е приел, че независимо от извършеното в отклонение на архитектурния проект преустройство, новоизграденият обект на ищците отговаря на действащите към този момент технически правила и изисквания за изграждане и експлоатация на обекти за търговия с храни по Наредба № 7 от 08.04.2002 г. за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни (отм.) и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Имотът е придобил статут на самостоятелен обект на собственост като с фактическото реализиране на преустройството спорната част от 11 кв.м. е станала част от обекта на ответника, поради което тя никога не е била притежание на наследодателя на ищците. За този извод въззивният съд се е позовал и на разясненията в ТР 3/2017г. на ВКС, ОСГК като е приел, че договорът не е с невъзможен предмет.
При тези мотиви на въззивния съд обуславящи за делото са поставените от касаторите правни въпроси № 2, 3, 4 и 6, които Върховният касационен съд, следвайки разясненията на ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК, доуточнява и обобщава така: По иск за собственост намира ли приложение ТР № 3/28.06.2017 г. на ВКС, ОСГК, когато е налице разминаване между предвиденото с инвестиционния и архитектурния проект с реално изпълненото, при което вече са създадени нови обекти с различна от първоначално определената площ и дали площта на част от предвиден по проект обект, която фактически е присъединена към съседен обект, става притежание на собственика на съседния обект. По тези въпроси е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационната жалба на Т. С. П., Д. Д. П. и Ч. Д. П. следва да се допусне за разглеждане по същество.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд, гражданска колегия, № 260139 от 19.04.2021 г. по въззивно гражданско дело № 37/2021 г.
Указва на касаторите , че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесе държавна такса в размер на 160 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: