Ключови фрази
Съставяне на официален документ с невярно съдържание * указания на ВКС * анализ на доказателствена съвкупност * справедливост на наказание * задължителни указания на касационната инстанция

1

Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
София, 22 март 2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 34 по описа за 2012 година.

Постъпила е касационна жалба от подсъдимия М. М. Й., чрез адвокат С. Г., против присъда № 21 от 16.11.2011 г., постановена по внохд № 236/11 г. на Окръжния съд-гр.Ловеч. Релевират се всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и се иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС, по реда на чл.351, ал.3 НПК е прието допълнение към касационната жалба. Подсъдимият лично и защитата му – адв.Р. И. поддържат основната жалба и допълнението към нея.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на обжалваната присъда.
За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:
С присъда по нохд № 259/09 г. на Районния съд-гр.Троян подсъдимият Й. е оправдан по предявеното му обвинение по чл.311, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК. Със същата присъда е оправдана и подсъдимата Н. – по чл.309, ал.1 НК и по чл.316, във връзка с чл.311, ал.1 НК.
По внохд № 422/10 г., образувано по протест на прокурора с искане за осъждане на двамата подсъдими по предявените им обвинение, Окръжният съд-гр.Ловеч отменил посочената присъда на ТРС и вместо нея постановил нова присъда, с която осъдил подс.Й. по чл.311, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК на шест месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Подс.Н. е осъдена по предявените й обвинения.
С решение № 126 от 10.05.2011 г. по кд № 651/10 г., образувано по жалби на двамата подсъдими, ВКС, второ наказателно отделение отменил изцяло новата присъда на ЛОС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
По внохд № 236/11 г. ЛОС отменил присъдата на ТРС по нохд № 259/09 г. в частта, с която М. М. Й. е признат за невиновен по обвинението по чл.311, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК, както и с която Б. В. Н. е призната за невиновна за престъплението по чл.309, ал.1 НК, като вместо нея постановил нова присъда № 21 от 16.11.2011 г.,с която осъдил подс.Й. на основание чл.311, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК на три месеца лишаване от свобода условно за срок от три години; признал подс.Н. за виновна в извършване на престъпление по чл.309, ал.1 НК и на основание чл.78а, ал.1 НК я освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Съдът се произнесъл и по направените по делото разноски. В останалата част присъдата на ТРС е потвърдена.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи:

Жалбата е неоснователна.

І.Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Мотивите на оспорената нова присъда не дават основание за критично отношение. Същите са съответни на изискванията на чл.339, ал.3, във връзка с чл.305 НПК – посочени са установените обстоятелства, както и въз основа на кои доказателствени материали и правните съображения за взетото от съда решение. Доколкото са били налице противоречиви доказателства, съдът е изложил съображенията по оценката им и от тях ясно личи поради какви основания едни от тях се приемат, а други се отхвърлят – в частност обясненията на подсъдимия, показанията на св.Бона П. и В. П..
Възражението, свързано с изводите на експертното заключение по повторната, тричленна, комплексна графическа и техническа експертиза, изготвена от екип на НИКК-гр.София, по своето съдържание не оспорва оценката му от ЛОС, нито претендира да са налице основания за друга такава и при констатираното от ВКС отсъствие на такива основания, обстоятелството, че за експертните заключения – от името на А. и от НТЛ МВР-Ловеч и Луковит, не са изложени детайлни съображения от решаващия съд, не налага друг извод, на плоскостта на чл.339 НПК, за дейността на ЛОС.
Вярно е, че мотивите на съдебният акт не са изготвени пунктуално, което съвсем не предопределя извод за несъответност на посочените по-горе изисквания. Още по-малко може да се твърди, че от тях не стават ясни отделните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност по чл.311, ал.1 НК. П. в мотивите на съдебния акт поначало не е задължителна, а по скоро е израз на стил. Правилата регламентиращи съдържанието на съдебния акт изискват от същия да могат да бъдат изведени достатъчно ясно фактите, които съдът е приел за установени; доказателствата, въз основа на които е сторил това, като при противоречиви такива – недвусмислено посочване на основанията предопределили възприемането на едни и отхвърлянето на други.
От мотивите на присъдата на ЛОС се извеждат фактите спрямо отделните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност по чл.311, ал.1 НК, а именно – шест деяния, извършени на 15.11.2006 г., шест документа, върху които подс.Й., в изпълнение на дейността по чл.83 от ЗННД е удостоверил, че подписите на Бона П., В. П. и М. П. върху всички тях, са положени пред него, лично от тях, в Кметството на [населено място], с чийто печат въпросното удостоверяване е надлежно подпечатано от подсъдимия. Всички тези документи не са отбелязани в регистъра за нотариални заверки на Кметството и са ползвани по нотариално дело № 869/06 г. на нотариус с рег. № 377 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие [населено място].
Неоснователно е възражението за наличието на противоречия в мотивите на ЛОС, още по-малко се установява изводите по фактите и оценката на доказателствата да се основават на предположения.
Не е налице и претендираната непълнота на мотивите – относно естеството на инкриминираните документи. Съдът по същество съобразявайки закона и задължителните указания на ВКС по приложението му – Постановление № 3/82 г. на Пленума на ВС(ВКС) на РБ, правилно не се е занимал с естеството на инкриминираните шест документа, доколкото то е вън от предмета по чл.102 НПК, определен от фактическото и юридическо обвинение, предявено срещу подс.Й. с обвинителния акт. Друг е въпросът, че наред с това се поддържа, че съдът не е формирал единни и безпротиворечиви изводи относно естеството на инкриминираните документи. По идентичен начин стоят нещата и с непълнотата на мотивите относно субективната страна на инкриминирания престъпен състав. Лаконичността не е недопустима при изготвяне на мотивите на присъдата, стига изводите на съда, по признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав, да са ясни, какъвто е настоящият случай.
Диспозитивът на присъдата не е непълен поради това, че не е разкрито съдържанието на чл.26, ал.1 НК. В тази връзка следва да се съобразят указанията, дадени от ОСНК на ВКС с Тълкувателно решение № 2/2002 г., т.4, като няма причини изискванията към диспозитива на присъдата да са различни от тези към заключителната част на обвинителния акт.

2.Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК.
В рамките на фактическите положения, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен, като отговорността на подсъдимия е ангажирана по чл.311, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК.

3.Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК.
Наложеното на подсъдимия наказание е съответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Наказанието правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона, като по размер то е в законовия минимум на наказанието лишаване от свобода. Намаляването на така определеното наказание е възможно само при условията на чл.55 НК, но данните по делото не дават основание да се приеме наличието на която и да било от хипотезите на института на смекчената наказателна отговорност.
Правилно е и приложението на чл.66, ал.1 НК, щом съдът по същество е достигнал до извод, че преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието лишаване от свобода.

Водим от изложеното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 21 от 16.11.2011 г., постановена по внохд № 236/11 г. на Окръжния съд – гр. Ловеч.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: