Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е
№ 156
София, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева 1183 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби на В. К. С. – вх. № 1467 от 17.02.2020 г., подадена чрез пълномощника Т. П. и вх. № 1521/19.02.2020 г., чрез пълномощника адв. Е. А., срещу решение № 458 от 30.12.2019 г. по в. гр. д. № 489/2019 г. на Софийски окръжен съд.
Жалбоподателката счита, че съдът е допуснал множество процесуални нарушения, поради което не е установил действителния обем на съсобственост между страните и не е допуснал делба на второстепенна сграда в имота с площ 49,8 кв. м. и на таванско помещение, преустроено в жилище. Поставя под съмнение извода на въззивния съд, че дворното място представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и не подлежи на делба. Но дори да се приеме, че мястото е обща част, то съдът бил длъжен да допусне делбата на апартамента и гаража ведно с припадащите се идеални части от мястото, което той не е сторил. Освен това счита, че съдът не е установил действителната площ на допуснатите до делба обекти и принадлежности.
Ответникът в производството Е. К. У. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
С определение № 290 от 04.06.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали съдът е длъжен да посочи припадащите се идеални части от дворното място, когато то е обща част и се допуска делба на един или няколко от самостоятелните обекти в сградата-етажна собственост. Освен това касационното обжалване е допуснато служебно поради възникнало съмнение за допустимост на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на гараж № 1 и мазетата в партерния етаж на процесната сграда.
За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
С обжалваното решение № 458 от 30.12.2019 г. по в. гр. д. № 489/2019 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено решение № 45 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 460/2018 г. на РС Самоков, в частта, с която е допусната делба на апартамент № 1 на първи етаж от жилищна сграда в [населено място], [улица]; гараж № 1 с площ от 14,50 кв. м. в същото дворно място, мазета № 1 и № 2 с обща застроена площ от 15,02 кв. м. и два броя подземни мазета № 1 и № 2 с обща площ от 15,02 кв. м., неописани в документа за собственост, както и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ........... по КККР на [населено място], УПИ .......... от кв......... по регулационния план. Делбата на изброените обекти е допусната между В. К. С. и Е. К. У., при равни квоти.
Съдът е приел, че съсобствеността между страните върху изброените обекти произтича от наследяване от родителите им К. Т. У., починал на 06.04.1998 г. и Й. А. У., починала на 21.06.2014 г., които са били собственици на процесните имоти. Делбата на дворното място е недопустима, тъй като в имота съществува етажна собственост и мястото представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС. Освен съсобствените обекти, в сградата съществуват и обекти, които са изключителна собственост на ответника Е. У. – втори етаж на жилищната сграда с принадлежащото му мазе № 3, както и гараж № 2. Прието е също, че ищцата не е направила искане за делба на таванския етаж, затова първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, като не е дал указания за разпределяне на доказателствената тежест за този обект. Поискана е делба на подземни мазета с обща площ от 40 кв. м., които не са описани в документа за собственост. По отношение на тях въззивяемият е твърдял, че тези обекти са различни от мазета № 1 и 2, като по предназначението си не са мазета, а стаи за живеене. Приетата във въззивната инстанция експертиза е установила, че мазе № 1 и мазе № 2 се намират на партера срещу стълбата и в югоизточния ъгъл, докато в най-ниското подземно ниво на сградата има две мазета със сумарна площ от 35,65 кв. м. Помещенията на партера, посочени по-горе, са преустроени със смесено предназначение: търговско помещение , обитаемо помещение и санитарен възел, поради което от архитектурна гледна точка представляват само зони с оглед тяхната реална поделяемост. Правилно първоинстанционният съд е допуснал делба на всички обекти, с изключение на терена, без да се произнася по въпросите за техния фактически размер, дали са реално поделяеми и пр., които са предмет на втората фаза на делбеното производство.
Настоящият състав на ВКС приема следното:
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от двете предходни инстанции процесуални нарушения, довели като резултат до липса на диспозитив за делба на таванския етаж на сградата и на второстепенната постройка в мястото. Тези обекти не са били включени в исковата молба за делба от ищцата, жалбоподател в настоящото производство, нито са станали предмет на делото по реда на 341, ал.2 ГПК, чрез посочването им от ответника. Нещо повече – по отношение на таванския етаж данните по делото са за учредено право на строеж от родителите на страните в полза на ответника. Във връзка с тези оплаквания не е допуснато касационно обжалване с определението по чл.288 ГПК.
По отношение на дворното място решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, според която чл. 38, ал. 3 ЗС има предвид забрана за делба на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна собственост, до делба се допуска и припадащата му се част от земята - решение № 309 от 18.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 215/2011 г., II г. о. В този смисъл са и решение № 83 от 10.II.1987 г. по гр. д. № 640/86 г., I г. о.; решение № 89 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 588/2012 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 279 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 915/2010 г. на ВКС, I-во г.о., решение № 241 от 18.01.2017 г. по гр. д. № 2440/2016 г. на ВКС, I-во г.о. и др. Като е приел, че дворното място представлява обща част, тъй като в него има сграда в режим на етажна собственост, съдът не е трябвало да отхвърля иска за делба на мястото, а при допускане до делба на процесните съсобствени обекти да определи и припадащите се към тях идеални части от дворното място. Това налага отмяна на въззивното решение в посочената част и връщане на делото на въззивния съд с указания да определи идеалните части от дворното място, които се припадат към всеки един от самостоятелните обекти, които допуска до делба, като приеме заключение на вещо лице по този въпрос. Касационната инстанция не може да определи тези идеални части, тъй като по делото няма данни за тях. В нот.акт № ...../02.06.1994 г. са определени припадащите се към втори етаж от сградата и към гараж № 2 ид. части от общите части на сградата, които възлизат общо на 50%, но те не са актуални с оглед данните по делото за новообособени обекти на правото на собственост в таванския етаж и в партерния етаж, на които също се полагат идеални части от общите части на сградата и от дворното място.
В частта за подземните мазета, неописани в документа за собственост, въззивният съд се е произнесъл с допустимо и правилно съдебно решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция, с което мазетата са допуснати до делба. Грешно посочената площ от 15,02 кв. м., ако касае очевидна фактическа грешка, може да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК, като няма пречка и в решението по втората фаза на делбата да бъде посочена действителната им обща площ, която според заключението на вещото лице е 35,65 кв. м.
Въззивното решение е недопустимо в частта, с която съдът е допуснал делба на гараж № 1 с площ от 14,50 кв. м. и мазета № 1 и № 2 с обща застроена площ от 15,02 кв. м., находящи се в партерния етаж на сградата /последната индивидуализация не е посочена изрично в диспозитива на решението, но се извлича чрез тълкуването му/.
В исковата молба ищцата /жалбоподател в настоящото производство/ е поискала делба на гараж № 1 със застроена площ от 14,50 кв. м. и мазета № 1 и 2 с обща застроена площ от 15,02 кв. м. От данните по приетата във въззивната инстанция експертиза обаче се установява друго фактическо състояние на тези обекти. Установява се, че съсобственият гараж № 1, както и гараж № 2, собственост на ответника, са обединени в един общ магазин. Спрямо площта на двата обекта бившият гараж № 1 реално представлява 17,60/35,20 ид. части от магазина. Освен това част от мазе № 1, допуснато до делба, е преустроено в санитарен възел, а остатъкът от това мазе, както и мазе № 2, също допуснато до делба, и мазе № 3, собственост на ответника, са обединени в едно общо помещение. Реално двете мазета, допуснати до делба, представляват 19,81/30,30 ид. части от общо оформеното обитаемо помещение в партера и санитарен възел.
При тези данни въззивният съд е следвало да остави без движение исковата молба и да даде указания на ищцата да уточни предмета на делото за делба на обектите в партерния етаж на сградата. В съответствие с тези уточнения съдът е следвало да допусне до делба реално съществуващите обекти, а не тези, които са описани в документите за собственост, но вече не съществуват. Вместо това съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Това налага необходимостта въззивното решение да бъде обезсилено в тази част и делото да се върне за ново произнасяне от друг състав на същия съд, след даване на указания на ищцата за уточнение на исковата молба. При новото разглеждане на делото следва да бъде изяснено кога е извършено преустройството на партерния етаж и кога са обособени новите обекти в него; колко са самостоятелните обекти в партера, при наличието само на една тоалетна на този етаж; допустими ли са преустроените обекти според действащите по време на преустройството или при действието на ЗУТ градоустройствени планове, правила и нормативи; какъв е размерът на припадащите се към всеки самостоятелен обект в процесната сграда идеални части от общите части на сградата и от дворното място.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 458 от 30.12.2019 г. по в. гр. д. № 489/2019 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 45 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 460/2018 г. на РС Самоков, в частта, с която е допусната делба на обекти, намиращи се на партерния етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], ПИ с идентификатор ......... по КККР на [населено място], представляващи гараж № 1 с площ от 14,50 кв. м. и мазета № 1 и № 2 с обща застроена площ от 15,02 кв. м. И ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в обезсилената част след отстраняване нередовността на исковата молба.
ОТМЕНЯ решение № 458 от 30.12.2019 г. по в. гр. д. № 489/2019 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 45 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 460/2018 г. на РС Самоков, в частта, с която е отхвърлен искът за делба на дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ....... по КККР на [населено място], УПИ ......... от кв........ по регулационния план и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в отменената част, като съдът определи идеалните части от дворното място, които се припадат към всеки един от обектите, допуснати до делба.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 458 от 30.12.2019 г. по в. гр. д. № 489/2019 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 45 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 460/2018 г. на РС Самоков, в частта, с която е допусната делба на апартамент № 1 на първи етаж от жилищна сграда в [населено място], [улица] два броя подземни мазета № 1 и № 2, неописани в документа за собственост.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: