О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 335

София, 11.05.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 30 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Община Перник, представлявана от заместник-кмета С. К., приподписана от юрисконсулт А. А., против решение № 2178 от 24 септември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 4640/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. София в частите му, с които се отменя решение № 265 от 27 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 199/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Перник, в частта, с която предявеният от П. К. В., с адрес в [населено място], иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, против Община Перник е отхвърлен за разликата над сумата от 18000 лева до сумата от 30000 лева и вместо него общината е осъдена да заплати на В. на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД допълнително сумата от 12000 лева над присъдената сума от 18000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от В. поради злополука, настъпила на 27.01.2018 г. в [населено място], ведно със законната лихва от същата дата, потвърдено е първоинстанционното решение в частта му, с която общината е осъдена да заплати на В. на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 18000 лева, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение страда от всички пороци по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора, осъждането му се основа само на твърденията в исковата молба и показанията на разпитаните свидетели, без други обективни доказателства относно възникването на инцидента и точното място на падането – съдът е отрекъл възможността ищецът да е пострадал на място, различно от соченото, а именно на пространството пред блока, в който пострадалият живее, излизайки от входната врата на блока – в прилежаща към блока площ; неправилно се приемало, че е налична улица, обслужваща гаражи; мястото, на което е настъпил инцидентът, е от огромно значение за правната характеристика на инцидента и за ангажиране отговорността за неговото настъпване. Твърди се, че съдът е завишил прекомерно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като не е мотивирал с надлежни факти и аргументи защо е присъдил допълнително 18000 лева до пълния претендиран размер на обезщетението, което касаторът да заплати. Пренебрегната била изготвената медицинска експертиза за продължителността и етапите на излекуването на ищеца, възрастта на ищеца, прогнозата за развитието на здравословните оплаквания. Подчертано е, че когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното, съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът П. К. В., с адрес в [населено място], представляван от адв. Д. М., в отговор на касационната жалба сочи липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, а по същество дава доводи за неоснователността на жалбата.
Съдът основава заключението си за основателността на иска на установените по делото обстоятелства: на 27.01.2018 г. около 17:30 ч., при пресичане на улица пред входа на дома си ищецът се подхлъзнал върху непочистен сняг и заледен участък, паднал и получил счупване с разместване на костни фрагменти на горната част на лява бедрена кост до тазобедрената става; според медицинската експертиза, ищецът търпял болки и страдания в период от около пет месеца, като през първите два те били изключително интензивни, извършена била една операция с поставяне на пирон и винтове, пълно възстановяване на здравето на ищеца не е настъпило – накуцва и е с несигурна походка, изпитва спорадични болки, предстои втора операция за отстраняване на винтовете. Кредитирани са показанията на разпитаните трима свидетели относно механизма на злополуката, като е счетено за доказано, че злополуката е претърпяна при пресичане на квартална улица, поддържането на която по разпоредбите на ЗДвП, ППЗДвП, ЗП и ППЗП е в отговорност на служителите на общината, уличното платно е било заснежено, обледенено и необработено с пясък, сол и други противозаледяващи материали. Не е споделена тезата на общината, че злополуката е настъпила на участък, имащ характер на припадащо се предблоково пространство, сегопочистването на което е задължение на етажната собственост – свидетелските показания относно мястото на настъпването й и че предблоковото пространство е било почистено от сняг и лед, са категорични и не се опровергават от доказателствата на общината; улицата, на която е настъпила злополуката, е част от общинската пътна мрежа и поддържането й, включително снегопочистване, опесъчаване и преодоляване на обледеняване, е задължение на общината. Прието е, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – ищецът е претърпял инцидент, пресичайки квартална улица, довел до посочените увреди и търпени значителни неимуществени вреди; увредите са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с бездействия на служители на общината, което е противоправно; механизмът на деликта е доказан от експертизата и свидетелските показания. Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК, са кредитирани показанията на свидетел за търпените от ищеца болки и страдания; предвид интензивността и продължителността на неговото страдание, претърпяното лечение, възрастта на ищеца, възможностите за пълно възстановяване, обезщетение от 30000 лева е счетено за справедливо и съобразено с критериите на ППВС № 4/1968 г. и с обществено-икономическите условия в страната към периода на настъпване на вредата.
Касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора въпрос, уточнен от настоящия съдебен състав, за задължението на съда да обсъди обективно и пълно всички обстоятелства от значение за размера на неимуществените вреди, произтекли от деликт. Касационното обжалване се допуска, за да се провери нарушена ли е практиката на ВКС по въпроса, изразена в решение № 38 по гр.д. № 2126/2017 г., ІV г.о.
Останалите въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. Касаторът иска допускането на касационното обжалване поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но сочи и съдебна практика, и без да обосновава необходимостта практиката на ВКС да бъде изоставена или изменена. Тъй като съдебният състав не намира основание за изоставяне или изменяне на тълкуването, дадено от ВС и ВКС в сочените от касатора съдебни актове, то преценката за наличието на допълнително основание за допускане на касационно обжалване ще се извърши само в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Пита се допустимо ли е да се приеме за доказано единствено на база на свидетелските показания за категорично доказан механизмът за настъпване на увреждането, както и категорична квалификация на предмета на увреждането, в настоящия случай – падане на участък от уличната мрежа на територията на касатор. Касаторът поддържа, че е нарушена практиката на ВКС според решение № 183 по гр.д. № № 4028/2016 г., ІV г.о., разрешението на което се възприема напълно от настоящия съдебен състав. В соченото решение касационният съд отговаря на въпроса как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, и в частност – свидетелските показания на очевидец относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск. Стъпвайки върху неизменното разбиране в съдебната практика, че съдът следва да извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които носят информация за релевантни по делото факти (относно механизма на настъпване на увреждането), съдът приема, че преценката на показанията на свидетел очевидец на настъпване на увреждането налага изложеното от него да се съпостави с всички останали относими обстоятелства, установени с други доказателства по делото, и изброява неизчерпателно критерии, по които показанията да бъда преценявани. Това разбиране не е нарушено в процесния случай, като съдът е преценявал свидетелските показания заедно с останалите доказателства по делото, но е отрекъл ответната страна по претенцията да е представила доказателства, които да опровергават свидетелските показания относно механизма на увреждане на ищеца. Във втората си част въпросът налага преценка на доказателствата по делото, което не може да бъде извършено в производството по чл. 288 ГПК, без страните по спора да могат да изложат доводите си пред съда в съответния публичен процес, поради което тя не е годна да изпълни ролята на общо основание за допускане на касационното обжалване.
Отправено е и питане относно наличието на осъществен състав по чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД, по което се твърди нарушение на постановките на ППВС № 7/1959 г. И този въпрос не съставлява правен такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото налага да се даде отговор не на обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, а да се разреши спора по същество.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 600 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 2178 от 24 септември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 4640/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. София в обжалваните му части, с които се отменя решение № 265 от 27 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 199/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Перник, в частта, с която предявеният от П. К. В., с адрес в [населено място], иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, против Община Перник е отхвърлен за разликата над сумата от 18000 лева до сумата от 30000 лева и вместо него общината е осъдена да заплати на В. на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД допълнително сумата от 12000 лева над присъдената сума от 18000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от В. поради злополука, настъпила на 27.01.2018 г. в [населено място], ведно със законната лихва от същата дата, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която общината е осъдена да заплати на В. на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 18000 лева.
УКАЗВА на Община Перник в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 600 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството пред ВКС ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателство за внесена държавна такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: