Р Е Ш Е Н И Е № 393 София, 08 юни 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 септември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно дело № 1908 / 2011 год. Касационното производство е образувано по жалба от подс. Ш. Н. К., депозирана чрез защитника му, срещу въззивно решение № 80 от 22. 03. 2011 година, постановено по ВНОХД № 110 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. София. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират и трите касационни основания. Изтъква се, че правото на защита на подсъдимия е било нарушено като фактическата обстановка е останала неизяснена, поддържа се становище за наличие на хипотезата на чл. 15 от НК. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъде отменен атакувания съдебен акт и подсъдимия да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Частните обвинители не се явяват в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Повереникът им поддържа становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда от 07. 04. 2010 год. постановена по НОХД № 2256 / 2010 год. по описа на Софийски градски съд, подс. К. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от една година, изпълнението на което било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години. С присъдата, на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подсъдимият бил лишен и от право да управлява МПС за срок от две години. Присъдата била обжалвана от подс. К., като с атакуваното решение № 80 от 22. 03. 2011 год. постановено по ВНОХД № 110 / 2011 год., по описа на Апелативен съд – гр. София същата била изменена, като подсъдимия бил оправдан да е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2, изр. 1 и чл. 116 от ЗДвП и бил намален размера на определения на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпитателен срок от четири на три години. По жалбата на подсъдимият : Основателен е довода за допуснато от инстанционните съдилища, в частност от въззивната инстанция, съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с преценката на събрания по делото доказателствен материал. По същество, въззивната инстанция е приела фактическата обстановка различаваща се от тази възприета от първоинстанционния съд, като при извършения анализ на събраните по делото доказателства въззивния съд не е изпълнил в цялост, вменените му с разпоредбата на чл. 339 от НПК задължения. Това е така защото, от материалите по делото се установява, че е налице различие в заключенията на изслушаните по делото авто-технически експертизи, като същите изцяло касаят предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК и е следвало да бъдат подложени на по-детайлен анализ в корелация с останалите събрани по делото доказателства, в частност, протокола за оглед и приложената към него скица и отразените в нея обективни находки. В значителна степен са останали неизяснени с необходимата категоричност въпроси включени в предмета на доказване по делото, като например в каква посока принципно се е движела пострадалата с оглед конкретното място и час от денонощието, къде и как се е движела преди и при предприемане на пресичането на пътното платно /например с оглед разположението на спирките на обществения транспорт/, къде с точност е бил предизвикан удара, кои от констатираните травми по трупа на пострадалата се дължат на удара с процесния автомобил управляван от подсъдимия и кои евентуално от настъпилото впоследствие падане на тялото на пътната настилка, как е било разположено тялото на пътното платно след удара, преместван ли е лекия автомобил от мястото където е бил спрял непосредствено след удара и др. Останал е неизяснен в пълнота също така и въпросът, от кой момент пострадалата е могла обективно да бъде възприета от подс. К. като опасност за движението, с оглед навлизането й в осветената част на пътното платно от фаровете на автомобила. В този аспект следва да бъде споделен довода в жалбата, че с оглед спецификата на производството и обвинението повдигнато против подс. К., следва различията в експертните заключения да бъдат преодолени съобразно разпоредбата на чл. 153 от НПК, а именно, чрез назначаване и изслушване на заключение по петорна комплексна медико-автотехническа експертиза, която да даде необходимите отговори на въпросите от техническо естество, касаещи обстоятелствата посочени в разпоредбата на чл. 102 от НПК и изготви динамична скица на пътно-транспортното произшествие. Останалите обстоятелства по смисъла на същата законова разпоредба следва да бъдат изяснени посредством допълнително събрани доказателства на база гласни доказателствени средства. В обобщение се налага извода за допуснато съществено нарушение на разпоредбите на 14, 107 и чл. 154 от НПК, свързано с проверката и оценката на доказателствата, което е довело до опорочаване на вътрешното убеждение при формиране на решаващите изводи на въззивната инстанция, касателно правилното приложение на закона. Поради горепосоченото, настоящата инстанция намира обжалваното решение за постановено при съществени процесуални нарушения, а оттам и на материалния закон, обстоятелство обуславящо основателността на депозираната касационна жалба. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на Апелативен съд – гр. София следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 80 от 22. 03. 2011 година, постановено по ВНОХД № 110 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.