Р Е Ш Е Н И Е № 236 гр. София, 07.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 май, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 638/2012 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З. С. С., лично и чрез неговия защитник – адвокат С. С., против въззивно решение на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 1/2012 г. Сочи се, че са допуснати нарушения на закона, съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание явно несправедливо. Направени са алтернативни искания, за отмяна на съдебният акт в тази му част и връщане делото за ново разглеждане, или за оправдаване на подсъдимия, за намаляване на наложеното наказание. Частният обвинител М. С. е изразила становище, че жалбата е неоснователна и не следва да се уважава. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че не са допуснати сочените нарушения, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 13/24.02.2012 г., Бургаският апелативен съд, наказателна колегия, е потвърдил присъда № 30/02.12.2011 г., постановена по нохд № 421/2011 г., на Сливенския окръжен съд, с която подс. Звездислав С. С. е бил признат за виновен в извършено на 17.12.2010 г. в гр.Сливен, престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 НК и при условията на чл. 57, ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на доживотен затвор при „специален” първоначален режим в затвор. Зачел е предварителното му задържане, присъдил е направените разноски и се е произнесъл по веществените доказателства. По довода за нарушение на закона: Посоченото, немотивирано по смисъла на чл. 351, ал. 1 НПК касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод, се свеждат лаконично до твърденията, че осъдителната присъда е била постановена само въз основа на косвени доказателства. При приетите за установени и от въззивният съд фактически обстоятелства, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Може да се направи извод от жалбата, че по своята същност възраженията на подсъдимия и неговата защита, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка, на основата на събраните и преценени данни от доказателствените средства. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата и от този съд, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. З. С., в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са подкрепени изцяло от показанията на св. С., С., С., О., М., И., Н., С., Г., на приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, изр. последно и ал. 5 НПК показания на св. Н., М. О., Н., Ч. и П., частично от обясненията на подс. С. на които е дадена вяра, от многобройните експертни заключения, включително тройна психиатрична и психологична експертиза и комплексна биологична съдебно – медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране, от приложените писмени доказателства. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен, задълбочен, подробен и прецизен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствени източници посочени по - горе, правилно оценени и от въззивната инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен от подсъдимия, именно състава на посоченото престъпление. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно и точно е посочено на кои от тях се дава вяра, в коя част, на кои не и защо, и на кои се гради направения извод за авторството на деянието и виновността на подсъдимия. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение, на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая, то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като данните от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване изводите, че се касае за умишлено умъртвяване на лице, извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, са напълно законосъобразни. Въззивният съд в мотивите си – л. 7, внимателно е обсъдил обясненията на подс. С., съпоставил ги е с данните от другите доказателствени средства и след това правилно не им е дал вяра в посочената част, законосъобразно приемайки ги за защитна позиция, тъй като се опровергават изцяло от тях. Поради това и изводите му са не противоречащи на свидетелските показания, експертните заключения и приложените писмени доказателства. В мотивите си, въз основа на събраните данни от доказателствените средства точно е приел, че подс. Звездислав С., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 НК, като е налице причинна връзка между извършеното деяние и престъпния резултат. В тази връзка, относно авторството на престъплението, което се оспорва с неговите обяснения, правилно са били преценени всички данни от доказателствените средства. Изложените в тази връзка мотиви са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото, въз основа на събраните доказателства, споделят се и от настоящата инстанция и не се нуждаят от подробно преповтаряне. Законосъобразно предходната инстанция е приела, че в конкретния случай, с оглед на конкретните фактически обстоятелства установени по делото са налице квалифициращите признаци на деянието – извършването му по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост. Поради това и деянието правилно е квалифицирано по посоченият текст от НК. Отказът на съдилищата да кредитират безусловно обясненията на подсъдимия, не съставлява нарушение на закона. Версията му е била обсъдена обстойно, както бе посочено по – горе и с основание отхвърлена, като опровергана от събраните други доказателства. Обясненията са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността им относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание с всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това. Осъдителната присъда може да се изгради и само върху основа на косвени доказателства, когато от техния анализ логически следва единствено възможното заключение, че престъпното посегателство е осъществено от подсъдимия, а не от друго лице. В настоящият случай съдилищата в мотивите си са направили вярната констатация, че събраните доказателства го изобличават еднозначно като извършител на това престъпление. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно приложението на материалния закон и потвърждаване на осъдителна присъда по посочения текст от НК. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. З. С. е извършил престъпление по този текст от НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: И второто касационно основание по тази жалба - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. Конкретни възражения не са направени. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на касатора С.. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Бургаският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Същият е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, ползвайки адвокатска защита, да дава обяснения и прави искания. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Този съд, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всетранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това, не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпросите, извършено ли е или не и какво престъпление от подс. С., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, експертните заключения, приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкириминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, правилно е потвърдил осъдителната първоинстанционна присъда. Възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционният съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Ето защо, касационната жалба и в тази си част се явява неоснователна. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Основателно е възражението и искането по направения довод – за явна несправедливост на наложеното наказание. При определянето му, съдилищата от една страна не са изложили убедителни съображения, защо са изключени другите предвидени в закона алтернативи за това престъпление, а от друга не са отчели като смекчаващо обстоятелство влошеното здравословно и психологично състояние на подсъдимия. С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита, че решението следва да бъде изменено в тази му част, като на подс. С. се определи наказание от двадесет години лишаване от свобода, което ще бъде справедливо и в най – пълна степен ще осъществи целите му по чл. 36 НК, задачите на индивидуалната и генерална превенции. То ще е напълно съответно, на тежестта на извършеното деяние и данните за личността на дееца. Във връзка с гореизложеното решението следва да бъде изменено и в частта за първоначалния режим за изтърпяване на това наказание, който следва да бъде определен на „строг”, съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС. В останалата си част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : И З М Е Н Я въззивно решение № 13/24.02.2012 г., постановено по внохд № 1/2012 г., на Бургаския апелативен съд, наказателна колегия, в ЧАСТТА за наложеното на подс. Звездислав С. С. наказание „доживотен затвор” и определения първоначален режим, като му определя наказание от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ” лишаване от свобода, което да изтърпи при „строг” първоначален режим. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: