Р Е Ш Е Н И Е № 173 София, 25 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 март, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 346 / 2013 год. Касационното производство е образувано по жалба на подс. К. Е. Г. срещу решение № 203 от 15. 11. 2012 год. постановено по ВНОХД № 453 / 2012 год., по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснато от въззивния съд нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се от касационната инстанция, за упражняване на правомощията й по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 73 от 20. 09. 2012 год. постановена по НОХД № 1144 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, подс. К. Е. Г. бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дата и място, в съучастие като съизвършител с Г. К. Ф., при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужда движима вещ – златен синджир на стойност 1820 лв., от владението на пострадалия К. Н. Б., с намерение противозаконно да го присвои, като е употребил за това заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, б. „б” във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с ал. 2 и чл. 54 от НК, му е било наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от четири години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затворническо заведение от закрит тип. Присъдата била обжалвана от подсъдимите Ф. и Г. с искане да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното на всеки един от тях наказание. С атакуваното решение № 203 от 15. 11. 2012 год. постановено по ВНОХД № 453 / 2012 год., по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив, горепосочената присъда била потвърдена. Единственото оплакване в касационната жалба, е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Г. наказание и е неоснователно. Това е така защото, релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, не е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответствува на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящият случай, такова несъответствие, липсва. Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК, като наложеното на подс. Г. наказание, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК. Недоволни от постановената присъда останали и двамата подсъдими които обжалвали същата, с оплакване за явна несправедливост на наложените им наказания. В рамките на инициираното въззивно производство, апелативният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК и след като е обсъдил обстоятелствата относими към индивидуализацията на наказанието наложено на касатора, е мотивирал извод за липса на основания за намаляването му. Втората инстанция е дала отговор на стореното оплакване от подс. Г. и доводите относими към него, като решението на Апелативен съд – гр. Пловдив е в унисон с изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от процесуалния наказателен закон. Изложени са в необходимия обем съображения, защо са споделени изводите на първоинстанционния съд както по отношение на приложения материален закон, така и досежно степента на обществена опасност на деянието и на подс. Г.. Извършеният анализ на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на касатора обстоятелства е правилен /поради и което не следва да бъде преповтарян/ и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. Изводът на съдилищата по фактите, за липса на законовите предпоставки за приложение на хипотезата на чл. 55 от НК при определяне на наложеното на подс. Г. наказание, се базира на констатираната по делото доказателствена съвкупност поради и което, не следва да бъде коригиран. Наложеното на подсъдимия наказание, законосъобразно определено при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК, като размер /по същество, към законовия минимум преди сторената редукция/, се явява напълно адекватно и кореспондира с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, обстоятелство, което не дава основание за намеса на касационната инстанция, тъй като при определянето му, са спазени законовите правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Ето и защо, наложеното на подс. Г. наказание, се явява справедливо и поради тази причина, не може да бъде уважено искането, за неговото смекчаване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 203 от 15. 11. 2012 год. постановено по ВНОХД № 453 / 2012 год., по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.