Р Е Ш Е Н И Е № 158 гр. София, 17.01.2019 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Р. Иванова . при участието на прокурора Станева изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 299/2018г и съобрази следното : Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на на С. Д. А. от [населено място] ,чрез адв. Т.Р. срещу решение №1871 от 31.07.2017г по в. гр.дело № 1257/2017г. на Софийски апелативен съд , с което в една част е отменено решение №9098 от 15.12.2016г. по гр.д №7157/2015г на СГС. За разликата над присъденото на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ обезщетение от 10 000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 321 ал.2,вр ал.3 т.2, вр чл. 93 т.1б.А чл. 20 от НК и чл.242,ал.1 от НК ,чл. 282 ал.1 , предл 1, вр ал.2 от НК и чл.301,ал.1 ,вра л.2, вр чл. 302 т.1 и т.4 от НК за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда, въззивния съд е отхвърлил иска до присъдения на първа инстанция размер от 30 000 лева , а до пълния предявен размер от 100 000 лева е потвърдил първоинстанционното решение, включително в частта по отхвърления иск на основание иск по чл.2б,ал.1 ЗОДОВ , разгледан от първоинстанционния съд самостоятелно. Касаторката обжалва включително в частта,с която е потвърдено отхвърлянето на иска за пълния предявен размер за обезщетение от 100 000 лева на основание чл.2,ал.1т.3 ЗОДОВ, включително заради нарушаване правото й за разглеждане на делото в разумен срок в неговата досъдебна фаза. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281,т.3 ГПК.Счита, че присъденото обезщетение е съществено занижено и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди,тъй като не са взети предвид всички конкретни обстоятелства от значение за удовлетворяване на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и същите не са задълбочено обсъдени : водено е наказателно производство по четири обвинения в тежки умишлени престъпления:участие в организирана престъпна група , контрабанда , престъпление по служба и подкуп , като по четирите деяния е постановена оправдателна присъда.Без анализ е останало обстоятелството ,че ищцата е била висш държавен служител , дадения широк обществен отзвук и взета най - тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ като арестът е извършен публично и отразен в медиите. Омаловажени са нарушените права и доказаните промени в здравословното и психическо състояние, причинени от незаконното обвинение,възрастта на ищцата изибщо не е съобразена и неразумната продължителност на наказателното преследване не е отчетена . Отговор не е постъпил.Представителят на Върховна касационна прокуратура изтъква по същество , че решението е законосъобразно. Обезщетението , присъдено от въззивния съд е съответно.На практика тежестта на обвинението е съобразена.В досъдебна фаза не е налице забавяне ,следва да се отчита и сложността на делото. За разгласяването на обстоятелствата, свързани с наказателното производство отговорност не следва да носят само органите на Прокуратурата. Водено е и дисциплинарно производство, приключило с уволнение, не могат да се отграничат вредите от затруднена професионална реализация. С определение № 504 от 22.06.2018г е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,по въпроса за критериите ,които определят понятието справедлив размер на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ и следва ли въззивният съд да обсъди всички изложени от страните доводи и да изложи собствени мотиви при прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД. По въпроса е формирана безпротиворечива практика на ВКС, която следва да намери приложение и по настоящия правен спор. Както е указано в ППВС № 4/1968г и практиката на ВКС, съгласно реш. №350 от 2011г по гр.д №1382/2010 ІV г.о, реш.№70 от 2012г по гр.д № 748/2011г ІІІ г.о , реш. № 158 от 2012г по гр.д № 708/2011г ІV г.о, решение №59 от 2016г по гр.д №3340/2015г ІІІ г.о,реш. №215/2014г по гр.д №1287/2014г на ІІІ г.о, въззивният съд следва да обоснова критерия на чл. 52 ЗЗД не абстрактно, а въз основа на конкретните обстоятелства, които собствено преценява като решаващ съд . В отговор на поставения правен въпрос е и посоченото в решение № 182/2016г по гр.д № 1331/2016г ІІІ г.о,че противно на установената задължителна практика на ВКС за прилагане критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД е разрешение , при което решаващият мотив на съда не е израз на конкретна преценка на относимите обстоятелства като тежестта и характера на повдигнатото обвинение, колко на брой и какви обвинения са предявени, с какви принудителни мерки и ограничения са били съпроводени, как са се отразили те на личността.От значение е не само размера и вида на наказанието в съответния състав на нормата, но и дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в длъжностно качество,с користна цел,особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес.Такива са включително длъжностите в структурата на Агенция Митници и дейността по осъществяването на митническият контрол в страната.В тези случаи,за да се прецени в конкретна степен злепоставящият ефект от обвинението, решаващо се съобразяват факти от обективно естество,като вида заемана длъжност , професионалните и морални изисквания за нейното заемане като обективни показатели за кариерното развитие на ищеца.Взема се под внимание съдържало ли е незаконното обвинение тезата за престъпна злоупотреба със служебно положение,налице ли е разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация предвид завишеното обществено внимание към разкриването на корупционни престъпления и извършителите им.Преценява се степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната, професионалната, или друг вид реализация на лицето, като се съобрази каква е била същата преди,по време и след приключване на наказателното производство .Връзката на тези факти с наказателното преследване за извършено престъпление по служба е предпоставка да се преценят конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността. Касационната жалба е частично основателна по същество , тъй като неправилно е приложен критерия на чл.52 ЗЗД, поради необсъждането и оценката на всички относими обстоятелства от въззивния съд в указаната насока. Повдигнатите на С. Д. А. няколко обвинения са за тежки престъпления , съдържат уличаване за престъпна злоупотреба със служебно положение от държавен служител на ръководна длъжност и по делото е установено в конкретна степен последвалото значително дискредитиране на ищцата в личен, социален и професионален план.С. А. е заемала длъжност началник на Митническо бюро – Горублене към Митница „Аерогара”, [населено място] в структурата на Агенция „Митници” когато на 09.12.2005г е била уличена в участие в организирана престъпна група (чл. 321, ал.2 , вр. ал.3 НК) като длъжностно лице , за извършване на престъпления по чл.242, ал.1 НК и задържана по досъдебно производство №21/2005г на НС БОП. На 02.05.2007г е привлечена като обвиняема и за други престъпления : длъжностно престъпление по чл.282,ал.1, предл 1 и 3, във вр. с ал .2 от НК свързано с контрабанда и с цел да набави облага за ОПГ;за приета от нея облага в големи размери задето е нарушила служебни задължения - престъпление по чл.303, ал.1,вр.ал.2 ,вр чл. 302 т.1 и т.4 НК ,по които обвинения С. А. е оправдана с влязла в сила присъда , в сила от 29.11.2013г. По отношение на част обвиненията,включително участие в ОПГ Прокуратурата е поддържала обвинението на две съдебни инстанции,при продължило почти 8 години наказателното преследване . Към момента на уличаването ищцата е била на 45 години, с чисто съдебно минало и с изградена кариера на ръководител на митническо бюро в системата на митниците ,от която длъжност е била уволнена на 22.02.2006г ,докато още е била задържана под стража във връзка с процесното разследване , водено и срещу други лица за престъпления от общ характер. Основание за наложеното дисциплинарното наказание е нейно поведение, изразяващо се в нерегламентиран контакт с вносители на чужди стоки. Преценено по служебното правоотношение ,включително по съдебен ред (реш. №4398/2010г по адм д.10423/2009г на ВАС) като несъвместимо с изискванията към държавни служители и уронващо престижа на службата- нарушение по чл. 28 ал.1 от ЗДСл ,чл. 17 ал.1 от КПСДА и чл.89, ал.2 ЗДСл и Кодекса за поведение на митническия служител, това поведение е причината ищцата да загуби работата си. От гледна точка на възможностите за професионалната реализация в сфера на дейност ,свързана с обществена отговорност,базово е необходима добра обществена репутация и изискванията към лицата , заемащи подобни длъжности са завишени, но дисциплинарните нарушения и последиците от тях не са тъждествени с тези от наказателно преследване за длъжностни престъпления. Широкото медийно отразяване на ареста , включително чрез фотографирането на ищцата с белезници и публикацията им с посочване на нейната личност като пример за заловен корумпиран високопоставен държавен служител ,са причинили вреди във връзка с воденото наказателно производство.Неговата близо осемгодишна продължителност е била пречка за ищцата да се реализира професионално предвид образованието, знанията и способностите си в един активен от гледна точка на кариерата си период, а след като вече е била оправдана , възможностите за това са останали снижени.Ищцата не е успяла да си намери друга работа, както сочат в показанията си разпитаните по делото свидетели и както се установява от данните за трудова заетост по време на наказателното производство. Установената по делото степен на злепоставяне чрез публично дискредитиране на личността в социален и професионален план в хода на недоказани обвинения, представлява непозволено увреждане. При лица , които не са извършили вменените им тежки престъпления от общ характер и са невинни , така установената степен на засягане на конституционно гарантирани права винаги е противоправна и подлежи на справедливо обезщетяване по реда на ЗОДОВ. При образуването на досъдебното производство на 09.12.2015г е извършен обиск на ищцата , извършено е претърсване на лекия й автомобил и работното място, задържана е като уличен участник в организирана престъпна група и на 12.12.2005г и е наложена марката „задържане под стража”.Акцията е публично оповестена и отразена в медиите.Нейната личност е негативно коментирана в редица публикации като подкупна , замесена в измама и афера за 11 милиона,”маркова дама”и пр. Ищцата претендира да бъде обезщетена и за предизвиканото от обвинението публично злепоставяне, което при установените по делото обстоятелства е в значителна степен. По делото се установява, че емоционално ищцата не е успяла да надмогне случилото се.Вида, тежестта и продължителността на изтърпяната от ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от четири месеца , в последствие заменена с „ парична гаранция”,също следва да се отчете съответно.Тези действия на разследващите са се отразили негативно на психиката на ищцата,причинили са тревожно депресивен синдром, проявил се в условия на стрес с умерено тежък депресивен епизод през 2006г диагностициран по заключението на вещото лице - психолог. Ищцата е психически здрава ,но е понесла тежко обвиненията. Към момента на прегледа от вещото лице , на петдесет и шест годишна възраст, ищцата А. е с остатъчна депресивна симптоматика, още преживява недооцененост и загубата на социални контакти и има поведение характеризиращо човек, травмиращо преживял несправедливост.Този извод са налага и от показанията на разпитаните свидетели.Органичните заболявания при ищцата са диагностицирани преди процесните събития ,стресът не е фактор при развитието им ,не оказва влияние и на лечението им , което правилно е отчетено от съдилищата въз основа на приетата съдебно- медицинска експертиза . Неправилно продължителността на наказателното производство, протекло една година и шест месеца в досъдебна фаза и повече от шест години в съдебна фаза по образуваното н.о.х.д№2291/2007г на СГС, не е преценена по същество при обсъждане доводите на ищцата с оглед определяне на обезщетението глобално.Иначе правилно въззивният съд е изтъкнал, че претендираните с отделен петитум вреди от водено в неразумен срок наказателно производство - само в досъдебна фаза , се поглъщат от основанието, на което ищцата следва да получи обезщетение и не следва да се разглеждат като предмет отделен диспозитив по чл.2б,ал.1ЗОДОВ. Прокуратурата е процесуалният субституент на държавата при реализиране отговорността по чл.2,ал.1т.3 ЗОДОВ на което основание в случая ищцата следва да бъде обезщетена ,като се отчете и продължителният период на наказателно преследване, при нарушение по чл.6,§1от Конвенцията.При реализиране на отговорността, предвид принципа на пълното обезщетение за всички неимуществени вреди в причинна връзка с обвинението е без значение действията на кой правоохранителен или правораздавателен орган са довели до този резултат и в коя фаза на наказателното производство е допуснато забавяне. Неразумната продължителност на воденото наказателно производство следва да се отчете като степен при увреждането и да се обезщети. Наказателното производство е продължило седем години,единадесет месеца и двадесет дни. При положение , че продължителността както в досъдебна , така и в съдебна фаза не е предизвикана от обвиняемия,дори при усложнено от фактическа и правна страна дело с множество обвиняеми и обвинения по различни състави на НК, разнородни и многобройни доказателства и пр. , разумна и обоснована продължителност може да се допусне за половината от този срок . Горепосочените обстоятелства обуславят по-висок интензитет на претендираните неимуществени вреди от приетия с въззивното решение и по - висок размер на обезщетение спрямо присъдения размер от 10 000 лв, поради което доводите на касатора за нарушение на материалния закон,поради несъответно прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на процесното обезщетение в занижен размер, са основателни .Ищцата е понесла тежко повдигнатите обвинения, злепоставена е публично , изпаднала е в социална изолация и не е успяла да си намери друга работа, както сочат в показанията си разпитаните по делото свидетели и както се установява от данните за трудова заетост по време на наказателното производство. Следва да се отчете изтъкваното от ответника обстоятелство ,че на 22.02.2006г ищцата е била санкционирана по дисциплинарен ред и е загубила работата си за свои действия , които от обективна и субективна страна са извън състава на вменените престъпления по предявеното на 02.05.2007г обвинение.Тази дисциплинарна отговорност е реализирана независимо от обвинението, по което ищцата е изцяло оправдана от съда. Въззивният съд е изтъкнал в мотивите си периода на наказателното преследване по четирите обвинения до влизане в сила на оправдателната присъда по всички тях , но предвид вече изтъкнатите от Върховен касационен съд вече съображения , в по-голяма от отчетената в обжалваното решение степен следва да се съобрази накърнената възможност за социална и професионална реализация при ищцата, която вреда следва да бъде справедливо обезщетена, макар по делото да е установена друга непосредствена и основателна причина същата да бъде освободена от служба. Предвид гореизложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението , определено по справедливост, въззивното решение следва да се отмени в една част .За да бъде удовлетворен обществения критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот и с оглед конкретните обстоятелства по делото, за обезщетяване на заявените с настоящия иск вреди като произтекли от обвинението, следва да се определи обезщетение от 25 000 лева.В този размер обезщетението отчита и конкретното негативно психическо отражение върху личността в установената по делото степен.По-висок размер на обезщетението няма да съответства на реалните вреди свързани с накърняване на доброто име и възможността за професионална реализация, в нейната конкретна проява при ищцата .Решението на Софийски апелативен съд следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т. 3 ЗОДОВ да се уважи за още 15 000 лева. Разликата следва да се присъди от Върховен касационен съд. Лихва следва да се присъди от момента на влизане в сила на оправдателната присъда на 29.11.2013г , като законна последица. В останалата част въззивното решение следва да се потвърди ,а разноски следва да се присъдят в тежест на ответника съгласно този изход на спора. Ищцата не е претендирала разноски на първа инстанция и такива не са присъждани.Предвид частичната основателност на касационната жалба ,разноски на касаторката се дължат за настоящата инстанция .Направените разноски са поискани с касационната жалба и се установяват в размер на 30 лева Ищцата е била представлявана от адвокат, но в договора за правна защита, представен с исковата молба(бланка) не е посочено договорено възнаграждение. Не е направено изявление за поета безплатно адвокатска защита нито от страната , нито от нейния упълномощен представител- адвокат включително в хода по същество до приключване на устните състезания. В съдебно заседание преупълномощената адв. Ц. К. е поискала съдът да присъди в полза на ищцата С. А. съдебни разноски до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1/2004г на Висш АС, като е включила искането в списък по чл. 80 ГПК .Няма основание за подобно присъждане на разноски за адвокатска защита в полза на страната , която не ги е извършила. Поради това в тежест на ответника Прокуратурата на РБ и в полза на на страната – С. Д. А. , следва да се присъдят 8 лева разноски . Водим от горното,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №1871 от 31.07.2017г по в. гр.дело № 1257/2017г. на Софийски апелативен съд в частта ,с която е отхвърлен иска на С. Д. А. от [населено място] срещу Прокуратурата на РБ за обезщетение на неимуществени вреди , произтичащи от незаконно наказателно преследване с обвинение в извършване на престъпления от общ характер , за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда , за размера над присъдената с решението сума от 10 000 лева до размера на сумата 25 000 лева и вместо това постановява: ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , гр. София бул. Витоша № 2 да заплати на С. Д. А. от [населено място] , [улица], ет. , ЕГН [ЕГН], от още 15 000лв. ( петнадесета хиляди лева ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с обвинение в извършване на престъпления по чл. 321 ал.2,вр ал.3 т.2, вр. чл. 93 т.1б.а, чл. 20 от НК и чл.242,ал.1 от НК ,чл. 282 ал.1 , предл 1, вр. ал.2 от НК и чл.301,ал.1 ,вр ал.2,вр чл. 302 т.1 и т.4 от НК за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2013г до окончателното изплащане,както и сумата 8 лева разноски за настоящата инстанция . Потвърждава решение №1871 от 31.07.2017г по в. гр.дело № 1257/2017г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: