Р Е Ш Е Н И Е N 48 София, 23.04.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести февруари............................ две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Р. Иванова..................….…...............................................................в присъствието на прокурора .............…….................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА...................................... гр.дело N 3667/2014 година. Производство по чл.290 ГПК. Постъпили са две касационни жалби: Д. Н. М. и М. Л. М., двамата със съдебен адрес в София, чрез пълномощника си адв. А. Т. от АК-София, са подали касационна жалба срещу решение № 2443 от 30.12.2013 г. по гр.д. № 3502/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено първоинстнационното решение № 3512 от 20.04.2013 г. по гр.д. № 02480/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която Б. С. С. и В. М. С., двамата от София, са осъдени да заплатят на касаторите сумата 40 457 лева на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва. Вместо това е постановено друго, като искът за тази сума, преквалифициран по чл.30, ал.3 ЗС, е отхвърлен като неоснователен /в мотивите и диспозитива на съдебното решение е допусната повтаряща се техническа грешка, според която основанието на иска е чл.33, ал.3 ЗС/. Потвърдено е решението на районния съд в останалата част, с която е отхвърлен иска до претендирания и посочен с въззивната жалба размер от 49 857 лева. Изложени са съображения за неправилност на решението в тази част поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК. Претендират разноски. Касационна жалба са подали и Б. С. С. и В. М. С., двамата от София, действащи чрез пълномощника си адв. М П. от АК-София, срещу същото решение в частта, с която е отхвърлен насрещен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД срещу първоначалните ищци Д. Н. М. и М. Л. М. от София за сумата над 4924 лева до претендирания размер от 10 001 лева - предявен като частичен от пълния размер от 44 900 лева. Поддържат касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК – допуснато нарушение на съществено съдопроизводствено правило. Касаторите Д. Н. М. и М. Л. М. двамата със съдебен адрес в София, чрез пълномощника си адв. А. Т. от АК-София, оспорват касационната жалба на ответната страна и излагат съображения за липса на основания за допускане на обжалването, както и излагат съображения по съществото на правния спор. Касаторите Б. С. С. и В. М. С., двамата от София, действащи чрез пълномощника си адв. М П. от АК-София, в съдебно заседание оспорват жалбата на насрещната страна. Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими – подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на исковете над 5000 лева. С определение № 1155 от 11.11.2014 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по жалбата на Д. Н. М. и М. Л. М. от София с питане, относимо към отхвърлянето на иска им, а именно: „Промяната на правната квалификация във въззивната инстанция препятства ли организирането на защитата на страните и решение, постановено при такива обстоятелства, следва ли да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед дадената нова правна квалификация на иска, както и следва ли да бъде дадена възможност на страните при евентуално връщане на делото на долната инстанция да ангажират нови доказателства, за които не им е била дадена възможност или които не са били необходими за процеса с оглед неправилната правна квалификация и разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд?”. Касаторите се позовават на р. № 341 от 27.10.2010 г. по гр.д. № 1218/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Допускането е обосновано с промяната на правната квалификация на иска, направена с въззивното решение /от чл.61, ал.2 ЗЗД на чл.30, ал.3 ЗС/ и дължимото процесуално поведение на съда във връзка с нея – т.2, абз.2 от ТР 1//2013 г. от 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК. В отговор на поставения въпрос следва да се съобрази приетото в посоченото ТР 1//2013 г. от 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. В случая въззивният съд е изменил правната квалификация на иска и тази промяна е обективирана за пръв път със съдебното решение, без да е станала достояние на страните и без да им е дадена възможност да вземат становища и ангажират доказателства по релевантните факти. Това процесуално нарушение е достатъчно за да обоснове исканата отмяна на въззивното решение, с което правния спор е пререшен по начин, различен от приетия от първоинстанционния съд – искът на касаторите е отхвърлен изцяло. Порокът е засегнал решението по първоначалния иск и отмяната ще се постанови по отношение на него за частта, в която е висящо. С цитираното определение е допуснато касационно обжалване и по жалбата на Б. С. С. и В. М. С., двамата от София на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „При констатиране на нередовност в исковата молба трябва ли въззивният съд да я остави без движение с даване на възможност да се отстранят допуснатите нередовности, съответно при неизпълнение в срок на дадените указания – връща ли се исковата молба и прекратява ли се производството в тази му част, или в този случай искът се отхвърля като неоснователен и недоказан?” Касационният състав е констатирал несъответствие между приетото в мотивите на въззивното решение, че претенциите по насрещната искова молба за неточно изпълнение са уточнени като обстоятелствена част и остойностени само за І-ви и ІІ –ри етаж, респ. насрещният иск отговаря на изискванията за редовност на исковата молба само в тази част и тя ще бъде разгледана, с посочена от касаторите задължителна практика - решения № 101 от 12.07.2010 г. по т.д. № 857/2009 г. на ВКС, ІІ т.о; № 535 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 1589/2009 г. на ВКС, І г.о.; т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС. Според нея когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани. При неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва. Поради допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, с което насрещната исковата молба за част от претенциите при констатирана нередовност не е оставена без движение, а е отхвърлена по съществото на спора, решението следва да се отмени и върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Разноски по делото ще се присъдят с окончателното решение по съразмерност. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 и 3 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2443 от 30.12.2013 г. по гр.д. № 3502/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е отхвърлен изцяло иск на Д. Н. М. и М. Л. М., двамата със съдебен адрес в София, срещу Б. С. С. и В. М. С., двамата от София, разгледан на основание чл.30, ал.3 ЗС, както и насрещен иск на Б. С. С. и В. М. С., двамата от София срещу Д. Н. М. и М. Л. М., двамата със съдебен адрес в София, квалифициран по чл.79, ал.1 ЗЗД, в отхвърлителната част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд в отменените части. ОСТАВЯ В СИЛА решението в уважената част по насрещния иск. Решението е влязло в сила в отхвърлителната част за разликата над 49 857 лева до предявения размер от 79 528 лева по иска на Д. Н. М. и М. Л. М., двамата със съдебен адрес в София, срещу Б. С. С. и В. М. С., двамата от София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.