Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 360

гр. София, 12.08. 2022 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д.№1320 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от ЗАД „Армеец“, [населено място] срещу определение №1024 от 14.04.2022г. по гр.д. №20211000502564 по описа за 2021г. на Апелативен съд- София, постановено по реда на чл.248 ГПК, в частта, с която е изменено постановеното въззивно решение в частта за разноските като е осъден жалбоподателя да плати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.София К. Н. от САК сумата 545 лева за осъществена безплатна правна помощ във въззивното производство.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона и необосновано. Моли да бъде отменено и да бъде оставено без уважение искането на В. М. за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на поцесуалния му представител адв. София Н. на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за въззивното производство.
Ответникът В. Д. М. не взема становище по частната жалба в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежни страни в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С решение №155 от 08.02.2022г., постановено по в.гр.д. №20211000502564 по описа за 2021г. на Апелативен съд- София е потвърдено обжалваното в различни негови части от страните по делото ЗАД „Армеец“, [населено място] и В. Д. М. решение №261034 от 16.02.2021г., постановено по гр.д. №5565/2019г. по описа на Софийски градски съд.
С молба, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, въззивникът ЗАД „Армеец“ /ответник по иска/ претендира за изменение на решението на САС в частта за разноските като иска да му бъдат присъдени разноски за юриск.възнаграждение пред въззивната инстанция за защита и процесуално представителство по въззивната жалба, подадена от В. М..
С молба от 15.03.2022г. въззивникът В. М. /ищец по иска/, чрез адв.София Н. оспорва молбата на ЗАД „Армеец“, като от своя страна прави искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.Н., която му е предоставила безплатна правна помощ и представителство във въззивното производство.
С обжалваното определение САС приема, че молбите по чл.248 ГПК и на двете страни са допустими и основателни, тъй като и двете въззивни жалби са отхвърлени, т.е. всяка от страните с оглед обжалвания интерес има право на съответна част от разноските за защита срещу жалбата на насрещната страна. Съдът излага доводи, че обжалваемите материални интереси са както следва: по жалбата на М.- сумата 19 000 лева, а по жалбата на ЗАД „Армеец“- 4 500 лева, респективно присъжда на ЗАД „Армеец“ сумата 100 лева юрск.възнаграждение, а на адв.София Н. на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. – сумата 545 лева адв възнаграждение.
С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Отговорността за разноски във въззивното производство е разпределена с оглед изхода на спора /отхвърляне на подадените и от двете страни въззивни жалби/, като са съобразени обжалваемите материални интереси.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че от страна на въззивника В. М. /ищец по иска/ не е направено надлежно искане по реда на чл.248 ГПК. Това искане е инкорпорирано в молбата от 15.03.2022г., която е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, т.е. налице е надлежно сезиране на въззивния съд за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на процесуалния представител на въззивника М. на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че от страна на М. не е направено искане за присъждане на разноски. В открито съдебно заседание на 24.01.2022г. адв.В., преупълномощена от адв.София Н. е направила искане за присъждане на разноските по делото, като е представен и списък по чл.80 ГПК, в който изрично е отразено и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред САС на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 130.00 лева. Доколкото адв.Н. е осъществила процесуално представителство както по подадената от М. въззивна жалба, така и срещу подадената от ЗАД „Армеец“ въззивна жалба, правилно въззивният съд е стигнал до извод, че следва да й бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение с оглед отхвърлянето на въззивната жалба на застрахователното дружество. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че следва в списъка по чл.80 ГПК да бъде разграничено по размер адвокатското възнаграждение за процесуална защита и представителство по подадената от страната жалба, както и за процесуална защита и представителство по подадената от насрещната страна жалба. За да се приеме, че има надлежно отправено искане за присъждане на разноски, е достатъчно страната да заяви до края на устните състезания в съответната инстанция, че претендира разноски, а за да е допустимо искането по чл.248 ГПК, следва да е представила и списък по чл.80 ГПК, в който съответните разноски да са включени. Когато се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, е достатъчно да се посочи основанието- оказване на безплатна адвокатска защита, като размерът се определя от съда съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира за неоснователни възраженията в частната жалба, а постановеното по реда на чл.248 ГПК определение в обжалваната му част за правилно.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ПОТВЪРЖДАВА определение №1024 от 14.04.2022г. по гр.д. №20211000502564 по описа за 2021г. на Апелативен съд- София.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: