4 Р Е Ш Е Н И Е № 230 гр. София, 03 декември 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 815 /2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. К. Д. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 53/2015 год., по описа на Районен съд – Варна. Прави си искане за възобновяване на производството по делото, като се твърди, че Д. не е взел участие в него и не е могъл да се защити. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване и пледира за неговото уважаване. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за оставяне на искането без уважение, тъй като осъденият е участвал лично в досъдебното производство, привлечен е бил като обвиняем, след което е заминал в чужбина, поради което не е било възможно да бъде изпълнена процедурата по връчване на обвинителен акт. Осъденият моли да бъде възобновено производството, за да му бъде намалено наказанието. Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, след като прецени доводите на страните, изложени в искането за възобновяване и в съдебното заседание, както и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено в законовия срок от лице, което има право на това. Разгледано по същество, то е неоснователно. От материалите, събрани по делото, се установява, че срещу осъдения Д. К. Д. е образувано и водено ДП № 1432/2013 г. по описа на 03 РУ- ОД – МВР за престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 от НК. С постановление от 15.10.2014 год., връчено му лично и в присъствието на защитника му адвокат П. Н. от АК – Варна, Д. К. Д. е привлечен в качеството на обвиняем като му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал.1, т.2, вр. с чл. 194, вр. с чл. 20, ал.2 от НК. На 09.12.2014 год. / л. 135 от ДП/ материалите от проведеното разследване са били предявени лично на обвиняемия Д.. По делото е изготвен обвинителен акт, който е внесен за разглеждане в Районен съд – Варна, където е образувано н.о.х.д. № 53/2015 год. Опитите на РС - Варна да открие подсъдимия Д., за да му връчи препис от обвинителния акт и да го призове за съдебно заседание се оказали безуспешни, като същият не е установен на известния по делото адрес - [населено място], общ. Силистра, обл. Силистра. Подсъдимият е обявен за общодържавно издирване, но въпреки това не е открит на територията на страната. След като съдът чрез съответните справки установил, че подсъдимият не се намира в затворите и в арестите и че на 23.01.2015 год. е напуснал страната и местоживеенето му в чужбина не е известно, дал ход на делото на основание чл. 269, ал.3, т.1, т.2 и т. 4, б. „а“ от НПК, с участие на назначения на досъдебното производство служебен защитник П. Н.. С присъда № 159/14.04.2015 год., постановена по н.о.х.д. № 53/2015 год., РС- Варна признал подсъдимия Д. К. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал.1, т.2, вр. с чл. 194, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален „строг“ режим за изтърпяване, определен на основание чл. 57, ал.1, вр. с чл. 60, ал.1, вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС /стар. ред./. Поради необжалване на постановената присъда същата влязла в сила на 30.04.2015 год. Във връзка с изпълнението на постановената присъда на 22.01.2016 г. Районна прокуратура – Силистра издала Европейска заповед за арест № П -75/2015 г., с искане за задържането на осъдения Д.. Същият е открит и задържан в Република Франция, гр. Лион на 08.03.2019 г., след което на 15.05.2019 го. е предаден на българските власти и преведен в Затвора - Белене. При така изложените факти, касационният съд намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство. Разпоредбата на чл. 423 от НПК дава възможност на задочно осъдения да иска отмяна на постановената спрямо него и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза на процеса. Това е предопределено от предоставените в нормата на чл. 55 от НПК права на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, между които е правото да участва лично в наказателното разследване през всичките му фази и стадии, чрез даване на обяснения, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Упражняването на правото на участие в наказателното производство е въпрос на лична преценка на лицето, дали да се ползва от него или не. Осъденият не може да претендира, че не му е осигурено лично участие, при положение, че е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, или е редовно призован за съдебното заседание, но не се е явил. В тези случаи не му е гарантирано възобновяване на наказателното производство, тъй като се приема, че лицето е демонстрирало отказ от правото на лично участие в наказателния процес. В настоящия случай осъденият Д. Д. е привлечен лично в качеството на обвиняем, разследването му е предявено също лично, след което е напуснал известните по делото адреси и територията на Република България, без да уведоми по надлежния ред за промяната на местоживеенето си. Невъзможността същият да бъде открит, за да му бъде връчен препис от обвинителния акт и да бъде уведомен за образуваното срещу него съдебно наказателно производство се дължи изцяло на неговото процесуално поведение, а не на допуснати нарушения на правилата, свързани с призоваването на подсъдимия. Изложеното налага извода, че не е нарушено правото му да участва лично в наказателното производство, поради което не са налице предпоставки за отмяна на постановената по отношение на него влязла в сила присъда и възобновяване на делото. Във връзка с проведеното екстрадиционно производство в изпълнение на Европейска заповед за арест № П -75/2015 г., издадена от Районна прокуратура – Силистра, не са поети гаранции по смисъла на чл. 423, ал.5 от НПК, поради което не се налага възобновяване на наказателното производство на това основание. Предвид посочените съображения и на основание чл. 426, вр. с чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. К. Д. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 53/2015 год. по описа на Районен съд – Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.