Ключови фрази
Делба на наследство * съсобственост * определяне на квоти * нищожност на саморъчно завещание * саморъчно завещание * графологическа експертиза * забрана за посочване на нови факти и доказателства


Р Е Ш Е Н И Е
№228/2012год.

гр.София, 11.01.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

със секретар Зоя Якимова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 388/2012 година

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 396 от 03.07.2012 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 20.01.2012 год. по в.гр.дело № 406/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която на основание чл.42, ал.1, б.”б” ЗН във връзка с чл.25, ал.1 ЗН е обявено за нищожно саморъчното завещание на Н. Е. М. от 16.04.1992 год. и са определени следните квоти между наследниците на А. Н. С. върху допуснатите до делба земеделски имоти, а именно: * ид.ч. за В. Н. С., * ид.ч. за А. В. Н., * ид.ч. за В. В. А., * ид.ч. за Д. С. А., * ид.ч. за Т. С. Г., * ид.ч. за Н. Б. В., * ид.ч. за Д. Б. М., * ид.ч. за М. С., * ид.ч. за К. С., * ид.ч. за Р. С., * ид.ч. за А. К., * ид.ч. за Г. С. и * ид.ч. за С. И..
Касационно обжалване е допуснато по жалбата на Н. Б. В. и Д. Б. М., които поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на решението в обжалваната му част и определяне на квотите с оглед волята на завещателката.
Касационното обжалване е допуснато по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: допустимо ли е въззивният съд да назначи нова графологическа експертиза, която да даде заключение въз основа и на допълнителен сравнителен материал, когато същият материал е съществувал и при изготвяне на оспорената предходна експертиза, но е представен в съдебното заседание пред втората поред въззивна инстанция?
Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Съгласно заключението на графологическата експертиза по гр.дело № 937/2008 год. на Дупнишкия районен съд /л.79-82/, ръкописният текст на саморъчното завещание на Н. Е. М. е написан от нея, а и подписът на „завещателка” в същото завещание е положен от нея. Заключението на вещото лице е било оспорено от ищцовата страна, която поискала повторна експертиза със същите задачи, което искане основала на некомпетентност на експерта. Искането е било оставено без уважение.
С въззивната жалба ищците поискали да бъде назначена тройна съдебно-графологична експертиза, която „да изследва положените знаци на мястото на подписа върху завещанието и да отговори това подпис ли е на Н. М.?”.
В заседанието на окръжния съд на 17.03.2010 год. по в.гр.дело № 13/2010 год. ищците поискали да им бъде дадена възможност да представят и сравнителен материал на поисканата от тях тройна експертиза. В. съд оставил исканията без уважение на основание чл.266 ГПК.
С решение № 243 от 31.05.2011 год. по гр.дело № 976/2010 год. Върховният касационен съд, І г.о. отменил въззивното решение и върнал делото на окръжния съд със задължителни указания за назначаване на нова единична или тройна експертиза.
При новото разглеждане на делото от въззивния съд, в заседанието на 29.09.2011 год. ищците представили два броя декларации и два броя заявления /л.л.30-34 от в.гр.дело № 406/2011 год./, които да бъдат изследвани от вещите лица като сравнителен материал. С определение от същата дата била назначена тройна съдебно-графологична експертиза със задача: „…след като се запознаят със сравнителния материал, а също така и след като се запознаят с оригиналите на документите, представени в дн.с.з., намиращи се в Общинска Поземлена комисия [населено място] баня, да дадат отговор саморъчното завещание на Н. М. е ли написано и подписано от същата”.
Със сега обжалваното решение въззивният съд е кредитирал заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза, според което подписът, положен в саморъчното завещание за „завещателка” от 16.04.1992 год. от името на Н. Е. М. и подписите, изписани по преписка рег.№ 1904/26.03.1992 год. на О.-С. баня не са изпълнени от едно и също лице. Съдът е приел, че след като по делото са били представени преписи от материали, съдържащи се в тази преписка, съдържащи подписа на М., както и че завещанието и документите са подписани в една съща година, те до голяма степен отразяват почерка и начина на подписване на М. към момента на изготвяне на завещанието. Посочено е, че ответниците не са представили образци от почерка на завещателката и по тази причина вещите лица не могат да дадат заключение в подкрепа на становището, че завещанието е написано от Н. М..
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че на процесуалноправния въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, следва да се отговори отрицателно поради следните съображения:
Пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови обстоятелства, нито да сочат и представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок по време на първоинстанционното производство, независимо дали фактите са релевантни, а доказателствата-относими към делото /чл.266, ал.1 ГПК/. Тези права са преклудирани и въззивният съд не следва да включи в делото факти и доказателства, посочени в жалбата, респ. в отговора на същата, ако страната е можела да се позове на тях до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Новооткритите или новонастъпили факти, както и нови доказателства съгласно чл.260, т.т.5 и 6 ГПК трябва да бъдат посочени още в жалбата, респ. в отговора. Не следва да бъдат включени по делото факти и доказателства, които страната сочи в хода на въззивното производство, освен ако не е могла да ги узнае, посочи и представи до подаване на въззивната жалба, съответно в срока за отговор /арг. от чл.266, ал.2, т.1 ГПК/. Правилото е, че във всички случаи, когато страните твърдят новооткрити факти, респ. сочат и представят нови доказателства, които не са посочили и представили на по-ранен етап от производството, те трябва точно да посочат причините, които са им попречили да сторят това/арг. от чл.260, т.т.5 и 6 ГПК/. В. съд ще допусне новите факти и доказателства само когато бъде успешно доказан обективния характер на причините, довели до тази невъзможност. Когато се касае за писмени или веществени доказателства, меродавен е моментът, в който страната е придобила държането им.
Процесуалната преклузия и ограничената допустимост на ползването на нови защитни средства пред въззивната инстанция важи и по отношение на документи, посочени и представени от страните, които служат като графичен/сравнителен/ материал при съдебните експертизи за изследване почерка на определено лице. Съгласно чл.197, ал.1 ГПК в определението, с което съдът назначава вещо лице се посочват и материалите, които се предоставят на експерта. При съдебно-графологическата експертиза като сравнителен материал могат да служат документи, които се държат от страната, която ги представя или по нейно твърдение се намират в държане на противната страна, у трето лице или в държавно учреждение. За да включи даден документ в сравнителния материал, който ще предостави на вещото лице, съдът следва не само да прецени относимостта му към предмета на графологическото изследване, но и дали не е било преклудирано правото на страната да го посочи или представи в държане на съда. Когато сравнителният материал е съществувал при изготвяне на оспорената предходна експертиза, но е представен в съдебното заседание пред втората поред въззивна инстанция без страната, която го представя да е доказала наличието на обективни причини, попречили й да стори своевременно това, заключението на съдебно-графологическата експертиза, основано на този сравнителен материал е недопустимо поради нарушение на чл.266, ал.1 ГПК.
С оглед разрешението на процесуалноправния въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.281, т.3 ГПК/ и подлежи на отмяна в обжалваната му част, като на делото следва да се даде ход по същество съгласно чл.295, ал.2 ГПК поради следните съображения:
С определение от 12.05.2009 год. по гр.дело № 937/2008 год. Дупнишкият районен съд е назначил съдебно-графологическа експертиза със задача да установи дали саморъчното завещание от 16.04.1992 год., представено по делото, е написано и подписано от Н. Е. М.. В т.1 от раздел „Сравнителен материал” на заключението на вещото лице С. Г. К. /вх.№ 937 от 07.09.2009 год./ е отбелязано, че първият от използваните от експерта образци, а именно писмо на завещателката до внука й от 07.10.1975 год. е бил представен от процесуалния представител на ищците адв.С., докато останалите два образци са взети съответно от протокол от 12.01.1955 год. по гр.дело № 82/1955 год. на Дупнишкия народен съд и от удостоверение № 57468/25.12.1968 год. на Министерството на транспорта. Следователно, ищците са преценили, че ще представят и ще ползват като сравнителен материал само този документ.
Заключението на вещото лице е прието в заседанието на 15.09.2009 год. Ищцовата страна го е оспорила чрез процесуалния си представител и е поискала назначаване на повторна единична експертиза със същите задачи, без да е посочила или представила нови сравнителни образци, а и не е направено искане за отлагане на делото, за да бъдат представени. Първоинстанционният съд не е уважил доказателственото искане и е основал извода си за действителността на завещанието на заключението на вещото лице.
С въззивната жалба срещу решението /вх.№ 9214 от 30.10.2009 год./ ищците са поискали да бъде назначена тройна съдебно-графологична експертиза със задача: да изследва положените знаци на мястото на подписа върху завещанието и да отговори това подпис ли е на Н. М.. Искане за представяне или събиране на нови документи като графичен материал за експертизата не е било направено. В единственото редовно съдебно заседание на въззивната инстанция по в.гр.дело № 13/2010 год./17.03.2010 год./ ищците са поискали да им бъде предоставена възможност да представят като сравнителен материал за тройната експертиза нотариален акт от 1992 год. Като се е позовал на чл.266 ГПК, въззивният съд е оставил без уважение искането за тройна графологическа експертиза, а първоинстанционото решение е било потвърдено в обжалваната от ищците част за отхвърляне на иска за прогласяване нищожността на саморъчното завещание и за допускане делба на процесните имоти.
С решение № 243 от 31.05.2011 год. по гр.дело № 976/2010 год. Върховният касационен съд, І г.о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд по съображения, че след като ищците своевременно са оспорили експертизата, първоинстанционният съд е следвало да допусне нова единична или тройна експертиза, а и въззивният съд неправомерно е отказал да уважи същото искане, направено с жалбата, тъй като забраната по чл.266, ал.3 ГПК не се отнася до доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. В отменителното решение на ВКС, І г.о. е посочено, че процесуалното нарушение се състои в отказа на въззивната инстанция да изясни по несъмнен начин въпроса дали подписът е положен от завещателката. Отказът на окръжния съд да събира допълнителни писмени доказателства не е бил посочен като процесуално нарушение нито в касационната жалба с вх.№ 3087/16.06.2010 год., нито е бил обсъждан в отменителното касационно решение.
Предвид на това, с определението си от 29.09.2011 год. по в.гр.дело № 406/2011 год. въззивният съд незаконосъобразно е посочил, че вещите лица от тройната графологическа експертиза следва да се запознаят и с оригиналите на представените от ищците в същото заседание четири броя документи – две декларации и две заявления, депозирани пред Общинската поземлена комисия-гр.С. баня.
При преценката на заключението на тройната графологическа експертиза въззивният съд не съобразил и обстоятелството, че вещите лица изобщо не са работили със сравнителния материал по делото, с който също е следвало да се запознаят съгласно определението от 29.09.2011 год. С. материал по делото са описаните в т.т.1, 2 и 3 от съответния раздел на заключението на единичната експертиза три документа, първият от които е бил представен от ищците, а останалите два-от ответниците/сега касатори/ Н. Б. В. и Д. Б. М.. След като не са изследвали тези три документа като сравнителен материал, вещите лица от тройната експертиза не са дали отговор на втория въпрос, поставен им с определението от 29.09.2011 год., а именно да се установи дали ръкописният текст, с който е изписано саморъчното завещание от 16.04.1992 год. е изпълнен от Н. Е. М..
Когато се оспорва автентичността на саморъчно завещание /това в еднаква степен се отнася както за авторството на ръкописния текст, така и за авторството на подписа/, заветникът трябва да установи истинността на завещанието, т.е. доказателствената тежест пада върху страната, която го представя, защото този частен документ по смисъла на чл.180 ГПК не носи подписа на страната, която го оспорва /чл.193, ал.3, предл.второ ГПК/. Съдебно-графологическата експертиза е доказателствено средство, което се допуска за проверка на събрано по делото писмено доказателство /в случая изцяло е оспорена истинността на частния диспозитивен документ-твърди се, че завещанието е неавтентично, т.е., че документът е подправен/. В този случай, задачата на вещото лице-графолог по необходимост включва отговор както на въпроса дали текстът на завещанието е бил написан от лицето, което документът сочи за негов автор, така и на въпроса дали подписът саморъчно е бил изписан от издателя на същия документ. В случая, задачата е била формулирана пълно с определението на въззивния съд от 29.09.2011 год. Както се посочи обаче, поради съществените нарушения на съдопроизводствените правила с недопустимото включване в сравнителния материал на четири документа, представени едва в заседанието на 29.09.2011 год. и липсата на отговор на втория въпрос, поставен на графологическата експертиза, въззивното решение е постановено при наличие на основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, като на делото следва да се даде ход за разглеждането му по същество съгласно чл.295, ал.2 ГПК. Следва да се допусне назначаване на съдебно-графологическа експертиза, която след като се запознае с документите, които са били представени от страните като сравнителен материал на вещото лице по гр.дело № 937/2008 год. на Дупнишкия районен съд/л.л.84, 85 и 86/, да даде заключение дали саморъчното завещание от 16.04.1992 год. на Н. Е. М. е написано и подписано от нея. Страните следва да бъдат задължени да представят на вещото лице с писмена молба до съда намиращите се у тях документи, ползвани като сравнителен материал от експертизата по гр.дело № 937/2008 год. на Дупнишкия районен съд.
По изложените съображения и на основание чл.295, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението от 20.01.2012 год. по в.гр.дело № 406/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е обявено за нищожно саморъчното завещание на Н. Е. М. от 16.04.1992 год. и са определени квотите между наследниците на А. Н. С. върху допуснатите до съдебна делба земеделски имоти.
ДАВА ход на делото за разглеждане по същество.
ДОПУСКА назначаване на съдебно-графологическа експертиза, която след като се запознае с документите, които са били представени от страните като сравнителен материал на вещото лице по гр.дело № 937/2008 год. на Дупнишкия районен съд /л.84, 85 и 86/, да даде заключение дали саморъчното завещание от 16.04.1992 год. на Н. Е. М. е написано и подписано от нея.
ЗАДЪЛЖАВА В. Н. С., А. В. Н., В. В. А., Д. С. А. и Т. С. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представят с писмена молба до ВКС намиращия се у тях документ-писмо от 07.10.1975 год./л.85 от гр.дело № 973/2008 год. на Д./, както и да внесат в същия срок по сметка на ВКС депозит за вещото лице в размер на 200/двеста/лева, а Н. Б. В. и Д. Б. М.-да представят в същия срок във ВКС намиращите се у тях документи-протокол от 12.01.1955 год. по гр.дело № 82/1955 год. на Дупнишкия народен съд и удостоверение № 57468/25.12.1968 год. на Министерството на транспорта /л.84 и 86 от гр.дело № 973/2008 год. на Д./.
След изпълнение на указанията, делото да се докладва за определяне на вещо лице от списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл.401, ал.1 ЗСВ и за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/