Р Е Ш Е Н И Е
№ 60050
Гр. София, 07.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря Силвиана Шишкова
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т. д. № 860/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.290, вр. чл.386 ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ИМОТЕКА АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2483 от 13.11.2019 г. по в. т. д. № 3506/2019 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 2390 от 02.04.2019 г. по гр. д. № 15456/2016 г. на Софийския градски съд, ГО, І – 9 състав.
С потвърдения съдебен акт е прогласена нищожността на определени /неравноправни/ клаузи от Общите условия /Раздел ІV/ на Договор за посредничество с купувач, предоставян от ИМОТЕКА АД, както следва: 1/ клаузата на т.9.1. пр.1 – „При забава на купувача за заплащане на цялото или част от възнаграждението на ИМОТЕКА АД, той дължи неустойка в размер на 1 % на ден от дължимата сума, но не повече от 10 %.“, на основание чл.146 вр. чл.143 т.5 ЗЗП; 2/ клаузата на т.9.1. пр.2 – „Ако забавата продължи повече от 1 месец, ИМОТЕКА АД има право да развали договора и да получи неустойка в размер на 5 % от продажната цена, посочена в настоящия договор“, на основание чл.146 вр. чл.143 т.5 ЗЗП; 3/ клаузата на т.9.2. вр. т. 4.4. вр. т.6 – „В случаите на т.4.4. купувачът дължи неустойка в размер на 3 % от продажната цена, посочена в настоящия договор“, на основание чл.146 вр. чл.143 т.14 ЗЗП. За нищожна е прогласена и 4/ клаузата на т.11 – „Всички спорове, отнасящи се до настоящия договор, ще бъдат решавани от Арбитражния съд – София при Сдружение „Правна помощ и медиация“, съобразно неговия правилник“; като касаторът е осъден да отстрани посочените клаузи от договора за посредничество с купувач. Освен горното, първоинстанционното съдебно решение съдържа и забрана ИМОТЕКА АД да ползва занапред прогласените за нищожни неравноправни клаузи, както и задължение след влизане в сила на съдебното решение за своя сметка да публикува диспозитива му в един централен ежедневник, както и пълния текст на решението - на интернет страницата си.
Касаторът прави оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основанието по чл.281 т.2 ГПК аргументира с липса на колективен интерес; липса на договор, сключен при общи условия; наличие на индивидуална уговореност на клаузите по смисъла на чл.146 ал.1 ЗЗП; липса на правен интерес за оспорване на арбитражната клауза. Основанията по чл.281 т.3 ГПК са свързани с приетото от съда, че клаузите са неравноправни, съобразно критериите на чл.143 ЗЗП, че по част от исковете липсват мотиви, както и че са допуснати груби нарушения на принципа за установяване на обективната истина, съгласно чл.10 ГПК. Касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото да бъде прекратено, евентуално – решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени или делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд. Претендира разноски.
От насрещните страни - Комисия за защита на потребителите и Сдружение „Българска национална асоциация „Активни потребители“, [населено място], не се изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като прецени данните по делото и обсъди заявените касационни основания, съобразно чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
За да достигне до атакувания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел, че производството по делото е образувано въз основа на искова молба по колективен иск с правно основание чл.186 ал.1 ЗЗП, предявен от Комисия за защита на потребителите, към който се е присъединила Българска национална асоциация „Активни потребители“, за установяване на нищожността на основание чл. 143 от ЗЗП и за осъждане на ответника да преустанови прилагането и да отстрани следните клаузи от договора за посредничество с купувач, предлаган от ИМОТЕКА АД, а именно: клаузата на т.9.1 пр.1, клаузата на т. 9.1 пр.2, клаузата на т.9.2 във връзка с т.6, предложение трето и клаузата на т.11. В исковата молба са наведени доводи за нищожност на оспорените каузи от договора, поради тяхната неравноправност по смисъла на чл. 143 т.16 и т.19 от ЗЗП.
Доводите на настоящия касатор за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение са счетени от въззивния съд за неоснователни. Изложено е, че в исковата молба е налице позоваване на неравноправност на клаузите в индивидуален договор, сключен на 11.11.2015 г. между ответното дружество, в качеството му на посредник и физическо лице – възложител /купувач/. По силата на сключения договор ответникът - посредник се е задължил да посредничи на купувача при придобиването на имот, представен му от посредника, срещу заплащане на възнаграждение. С оглед съдържанието на договорните клаузи и качеството на купувача – физическо лице, съставът на въззивния съд е преценил, че договорът е потребителски по своя характер, доколкото същият притежава всички характеристики по чл.146 ал.2 от ЗЗП. Представеният по делото договор е изготвен върху бланка, съдържаща договорните клаузи, в която са оставени празни полета за попълване единствено на датата на сключване на договора и идентификационните данни на страните. В текста на договора не е предвидена възможност за изменение или допълване на договорните клаузи, нито за избор измежду няколко техни варианта. Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В настоящия случай, видно от начина на оформление на договора, всички негови клаузи са били изготвени предварително от посредника, а по делото не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, че потребителят е могъл да влияе на тяхното съдържание и да предлага промени в същото. С оглед горното, дали оспорените четири договорни клаузи представляват „общи условия“ по смисъла на ЗЗП или уточняват използваните в договора понятия е ирелевантно за допустимостта на предявения иск. Предмет на иска с правно основание чл.186 от ЗЗП могат да бъдат всички клаузи от индивидуален потребителски договор, какъвто е и конкретният случай. Легитимацията на Комисия за защита на потребителите за предявяване на иска следва от изричната разпоредба на чл. 186 ал. 3 от ЗЗП, поради което предявеният иск се явява допустим.
Клаузите на т.9.1., предложение първо и предложение второ от договора - съгласно които при забава на купувача за заплащане на цялото или на част от възнаграждението на посредника, той дължи неустойка в размер на 1 % на ден от дължимата сума, но не повече от 10 %, а ако забавата продължи повече от едни месец, посредникът има правото да развали договора и да получи неустойка в размер на 5 % от продажната цена, посочена в договора – са разгледани общо от съда, доколкото уреждат последиците от едно и също неизпълнение /забава/, съобразно неговата продължителност. Същите са счетени за неравноправни по см. на чл.146 т.5 от ЗЗП, тъй като разпоредбата прогласява за неравноправна всяка клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В настоящия случай неизпълнението на задължението на купувача за заплащане на дължимото възнаграждение на посредника в уговорения срок и размер е санкционирано със задължение за заплащане на неустойка в размер на 1 % дневно от незаплатената част от възнаграждението, но не повече от 10 % . Предпоставките за заплащане на неустойката са изправност на посредника /т.е. наличие на пълно и точно изпълнение на всички негови задължения по договора/ и неизправност на купувача - т.е. наличие на неизпълнение на задължението му да заплати дължимото на посредника възнаграждение. Едновременно с горното обаче, неизпълнението, продължило повече от един месец, е санкционирано с различен, по-висок размер на неустойката – 5 %, която се начислява не върху неизпълнената част от задължението, а върху пълния размер на продажната цена на имота. Горното според съда обосновава извод за необосновано висок размер на неустойката, доколкото видът, естеството и интензитетът на търпените от посредника вреди от забавеното или частично изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение остава непроменен. По тази причина разграничаването в размера и в базата на начисляване на неустойката за едно и също неизпълнение съобразно неговата продължителност - в срок до 30 дни и в срок над 30 дни, е счетено от съда за произволно и непочиващо на обективни критерии. Прието е, че промяната както на размера на неустойката, така и на базата на нейното начисляване върху по-голяма сума създава дисбаланс и предпоставки за неоснователно обогатяване на посредника. Размерът на неустойката, предвидена в т.9.1. пр.2 надвишава значително размера на дължимото на посредника възнаграждение – 3 % върху продажната цена на имота - чл. 4.3.2 от договора, поради което се явява необосновано висок, по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП.
Относно клаузата на 9.2 във връзка с т.4.4, във връзка с т.6, според която в случаите на т.4.4 купувачът дължи неустойка в размер на 3 % от продажната цена, посочена в договора, съдът е съобразил, че по силата на т.4.4 от договора, ако по време на действието му или в срок от 12 месеца след неговото прекратяване купувачът или свързано с него лице придобие имот, предложен от посредника, горното ще се счита за опит от страна на купувача недобросъвестно да избегне заплащането на възнаграждение. Уговарянето на неустойка в размер, равен на размера на дължимото на посредника възнаграждение при изпълнение на договора, без да се държи сметка за наличието на насрещно неизпълнение и причините за същото, обосновава извод за неравноправност на процесната неустоечна клауза, на основание чл.143 т.14 от ЗЗП. Същата несъмнено налага на потребителя да изпълни своите задължения /доколкото размерът на неустойката съвпада изцяло с размера на дължимото възнаграждение при изпълнение/ дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни поетите задължения по договора. Вън от горното, договорните клаузи не предвиждат начин за удостоверяване на факта на предлагане на имот от страна на посредника, за осъществяване на оглед, което води до неяснота и неконкретизираност на неустоечната клауза и в крайна сметка до нейната нищожност, поради неравноправност, съобразно чл. 143 т.14 от ЗЗП.
По твърденията за нищожност на клаузата на т.11 /всички спорове, отнасящи се до договора, да се решават от Арбитражния съд София при сдружение „Правна помощ и медиация“ и съобразно неговия правилник/ съставът на въззивния съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ГПК / доп. „Държавен вестник“, бр. 8 от 2017 г./ страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП. Предвид това арбитражната клауза е приета за нищожна, като уговорена в директно противоречие с императивна правна норма. Прието е, че прогласяването на нищожността на оспорената арбитражна клауза има за последица нейното премахване от договора, предлаган от ответното дружество, което попада изцяло в пределите на заявения петитум по чл.186 ЗЗП - за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, нарушаващи колективните интереси на потребителите.
По основателността на касационната жалба, съставът на Върховния касационен съд, второ търговско отделение намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл.148 ал.1 т.4 вр. чл.146 вр. чл.143 т.2, т.4, т.5 и т.19 /т.16 по отношение на арбитражната клауза/ и чл.186 ЗЗП, в съответната редакция на закона /съгл. ДВ, бр.57/2015 г./ към момента на подаване на исковата молба.
І. По оплакванията за недопустимост на въззивното решение.
Неоснователно е поддържаното в касационната жалба възражение за липса на активна процесуалноправна легитимация на КЗП съгласно чл.148 ал.4 ЗЗП, поради това, че атакуваните общи условия не се съдържат в отделен документ, ерго - не е налице договор, сключен при общи условия.
Съгласно посоченото в мотивите на решение № 235/15.12.2016 г. на ВКС, І т.о. по т.д.№ 1510/2016 г., споделяно и от настоящия съдебен състав, съдебната практика е константна, че КЗП е овластена да предяви установителен иск за нищожност поради неравноправност на клаузи от потребителски договори, наред с правомощието да предяви осъдителните искове по чл.186 ал.1 ЗЗП за преустановяване или забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Тази нейна легитимация пряко произтича от изричната разпоредба на чл.186 ал.3 ЗЗП, без да е обусловена от това, дали твърдяното увреждащо колективните интереси на потребителите действие, изразяващо се във включване на клаузи, които комисията счита за неравноправни, е предвидено единствено в ОУ към потребителски договори. Когато КЗП твърди, че нарушението на колективните интереси се изразява в действие, противоречащо на разпоредбите на глава VІ ЗЗП, че съставлява включване на неравноправна клауза в потребителски договор, т.е. на клауза, отговаряща на характеристиките за неравноправност по смисъла на глава VІ, е налице твърдение за нищожност. В този случай произнасянето по осъдителните искове имплицитно обхваща и преценката за нищожност поради неравноправност. Както е посочено още в решението по т.д. № 580/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., предявяването на установителен иск за прогласяване на неравноправни клаузи от потребителски договор е допустимо и преди създаването на разпоредбата на чл.148 т.4 ЗЗП с изменението, обн. в ДВ бр. 18/2011 г. /сега - чл.148 ал.1 т.4/, като независимо че преценката за валидността на атакуваните клаузи от потребителски договори е част от произнасянето на съда по иска по чл.186 ЗЗП, то съществува правен интерес и от предявяването на самостоятелен установителен иск за прогласяване нищожността на неравноправните клаузи. Освен горното следва да се отбележи, че инкорпорирането на клаузите от общите условия в договора не променя тяхното естество, нито съставлява индиция за индивидуалност при уговарянето им, с оглед презумпцията на чл.146 ЗЗП.
Неоснователно е оплакването на касатора, че липсва колективен интерес, който да подлежи на защита по предприетия съдебен ред, поради това, че исковете се основават само на един представен по делото договор.
От една страна, установяването на индивидуално договаряне при сключването на потребителски договор е в тежест на доставчика/търговеца, съгласно чл.146 ал.4 ЗЗП, а от друга - сезирането на съда по чл.148 ал.1 т.4 ЗЗП се предвижда и в случаите, когато клаузите на договора могат да засегнат голям брой потребители или е възможно същите да бъдат използвани и от други търговци /т.е. броят на договорите не е факт от хипотезата на правната норма/. Неоснователни са и оплакванията срещу извода на съда, че оспорените клаузи удовлетворяват условията на чл.146 ал.2 ЗЗП /т.е. че са били изготвени предварително, поради което потребителят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието им/. Както правилно са констатирали предходните съдебни инстанции, в случая е налице типов, бланков договор, предварително изготвен, в чийто текст не са предвидени възможности за избор, изменение или допълване на клаузите. На попълване подлежат само идентификационните данни на страните, т.е. потенциално засегнати от оспорените клаузи са всички физически лица – купувачи, притежаващи качеството „потребител“ и в този смисъл колективен интерес от предявяването на исковете е налице.
Също неоснователно е оплакването, че липсва правен интерес от атакуване от страна на КЗП на арбитражната клауза, с оглед изменението и допълнението на чл.19 ал.1 ГПК, осъществено в хода на процеса, относно споровете, които могат да бъдат решавани от арбитраж. Независимо от текста на цитираната процесуална норма, разпоредбата на чл.143 т.16 /сега т.17/ ЗЗП продължава да съществува в непроменена редакция, т.е. се касае за различни форми на уредена от законодателя потребителска защита.
ІІ. По оплакванията срещу правилността на въззивното решение /при съобразяване и с основанията за нищожност, релевирани с исковата молба/.
Основателни са оплакванията, че въззивният съд не е изложил конкретни мотиви за неравноправност на клаузата на т.9.1. пр.1 от Раздел ІV на договора за посредничество – Общи условия, според която при забава в плащане на възнаграждението или част от него, купувачът дължи неустойка по 1 % на ден върху дължимата сума, но не повече от 10 %. В тази част въззивното решение следва да бъде отменено, като необосновано и спорът да се реши по същество, при следните мотиви: Клаузата на т.9.1. пр.1 не отговаря на условията на чл.143 ЗЗП - същата е във вреда на потребителя – купувач, но не нарушава изискването за добросъвестност, нито води до значително неравновесие между правата на страните, поради задължаването на купувача да заплати необосновано висока неустойка или ограничаването на правата му /чл.143 т.5 и т.2/. На първо място, размерът на неустойката не следва да се сравнява с размера на законната лихва, дължима съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД. Последната представлява законово определеното обезщетение за забава, поради което липсва логика неустойка по чл.92 ЗЗД да се договаря в същия размер, дори когато едната страна е потребител. Клаузата не съответства и на условията на чл.143 т.2 ЗЗП, тъй като не ограничава правата на потребителя, произтичащи по закон - разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД не касае правата, а задълженията на страната, изпаднала в забава. Размерът на неустойката по т.9.1. пр.1 не е и необосновано висок, като се има предвид, че е ограничен до 10 % от неплатеното възнаграждение, както и че се дължи само след постигането на определен резултат, при липсата на който възнаграждение на посредника изобщо не се полага, макар той да е разходвал ресурси /труд/. Освен това моментът на сключването на предварителен/окончателен договор за покупко-продажба се определя от купувача, а не от посредника, т.е. падежът на задължението за заплащане на възнаграждение е предоставено изцяло на волята на потребителя. Поради това не може да се приеме, че липсва равновесие между правата на страните. На последно място, нарастването на неустойката за забава до уговорения предел е функция на стойността на неизпълненото задължение и периода на неизпълнението, поради което не нарушава правилата относно добросъвестността. Предвид изложеното, предявените искове, отнасящи се до клаузата на т.9.1. пр.1 са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба досежно изводите на съда за неравноправност на клаузата на т.9.1. пр.2 от договора. Според нея, когато забавата на купувача продължи повече от 30 дни, посредникът има право да развали договора и да получи неустойка за неизпълнение в размер на 5 % от продажната цена. Текстът на клаузата попада в хипотезите на чл.143 ЗЗП. На първо място, тази неустойка не държи сметка за вида и размера на неизпълненото задължение, вкл. дали е налице пълно или частично неизпълнение, каква е значителността на неизпълнението и пр.; липсва възможност, която да кореспондира с правото на купувача от своя страна да получи даденото по разваления договор, а размерът на неустойката надвишава почти два пъти размера на дължимото възнаграждение и води до неоснователно обогатяване на посредника. В посочения случай са налице специфичните основания на чл. 143 т.4 и т.5 ЗЗП, както и общите предпоставки на закона – вреда, липса на равновесие между правата на страните, накърнено изискване за добросъвестност.
Оплакванията на касатора по отношение на решението в частта за установена неравноправност на клаузата на т.9.2. произтичат от изложените в същото съображения. При произнасянето си по този иск обаче въззивният съд е излязъл извън предмета на спора /съобразно заявения петитум/, както и е обсъждал основания, каквито не са въведени с исковата молба. Съгласно предявения иск за нищожност и свързаните с него осъдителни искове, клаузата на т.9.2., според която в случаите на т.4.4. купувачът дължи неустойка в размер на 3 % от продажната цена, не се атакува изцяло и по-конкретно не се атакува дължимостта на неустойката, в какъвто смисъл са мотивите на въззивния съд. Искът е насочен само срещу част от условията на т.4.4. вр. т.6, при които се прилага клаузата на т.9.2. /и само тяхното премахване от договора се претендира/, а именно когато не само купувачът, а и свързано с него лице придобие имот, предложен от посредника, по време на действие на договора или 12 месеца след прекратяването му /т.4.4./, както и в случаите, в които за имот, представен /предложен/ от посредника на купувача се счита не само имот, описан в посочените документи - Регистър на предложените имоти, Отчет за пазарното предлагане, изпратен на купувача, а и други имоти, собственост на същия продавач или свързано с него лице в сградата, в която се намира такъв имот /т.6, предл.3/. Предвид изложеното се налага изводът, че въззивният съд не се е произнесъл по предявения иск, съобразно неговото основание и петитум, както и не е поправил допуснатите от първата инстанция неточности в тази връзка, поради което и решението в тази част е недопустимо.
Предвид изложеното дотук, въззивното решение следва да бъде оставено в сила в частите, касаещи клаузите на т.9.1. пр.2 и т.11 от договора за посредничество с купувач, следва да бъде отменено в частите, касаещи т.9.1. пр.1 и вместо това исковете срещу тази клауза да бъдат отхвърлени, както и да бъде обезсилено в частите, касаещи клаузата на т.9.2., като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2483 от 13.11.2019 г. по в. т. д. № 3506/2019 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 2390 от 02.04.2019 г. по гр. д. № 15456/2016 г. на Софийския градски съд, ГО, І – 9 състав, в следните части: за прогласяване нищожността като неравноправни на клаузите на т.9.1, предл. 2 и т.11 от Договор за посредничество с купувач, предоставян от ИМОТЕКА АД, за осъждането на ИМОТЕКА АД да отстрани посочените клаузи от договора за посредничество с купувач, да преустанови ползването на същите занапред, както и след влизане в сила на съдебното решение за своя сметка да публикува диспозитива му в един централен ежедневник, а пълния текст на решението - на интернет страницата си.
ОТМЕНЯ решение № 2483 от 13.11.2019 г. по в. т. д. № 3506/2019 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 2390 от 02.04.2019 г. по гр. д. № 15456/2016 г. на Софийския градски съд, ГО, І – 9 състав, в частта за прогласяване нищожността поради неравноправност клаузата на т.9.1. пр.1 от Договор за посредничество с купувач, осъждането на ИМОТЕКА АД да отстрани същата от договора за посредничество с купувач, да преустанови ползването й занапред, както и след влизане в сила на съдебното решение за своя сметка да публикува диспозитива му в един централен ежедневник, а пълния текст на решението - на интернет страницата си, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Комисията за защита на потребителите срещу ИМОТЕКА АД [населено място] за прогласяване на нищожността поради неравноправност на клаузата на т.9.1. пр.1 от Договор за посредничество с купувач, за осъждането на ИМОТЕКА АД да отстрани същата от договора за посредничество с купувач, да преустанови ползването й занапред, както и да огласи по подходящ начин съдебното решение в тази част.
ОБЕЗСИЛВА решение № 2483 от 13.11.2019 г. по в. т. д. № 3506/2019 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 2390 от 02.04.2019 г. по гр. д. № 15456/2016 г. на Софийския градски съд, ГО, І – 9 състав, в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете на Комисията за защита на потребителите, касаещи клаузата на т.9.2 от Договор за посредничество с купувач, като ВРЪЩА в тази част делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |