7 Р Е Ш Е Н И Е № 21 София, 13.04.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ При участието на секретаря : А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2747/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1,т.1 ГПК, образувано по по молба на „Първа инвестиционна банка” АД, ГР. София за отмяна на влязлото в сила решение № 1920/01.10.2015 г. по в.гр.д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд. Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т.1 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК следва да бъде допусната до разглеждане. Молителят- „Първа инвестиционна банка” АД, [населено място], чрез пълномощника си –юрк. Н Добридолска поддържа, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна иска, са настъпили нови факти и обстоятелства, които били от съществено значение за делото и променяли постановения резултат. Този извод страната е извела от представените „нови доказателства“ - решение от 14.02.2019г. по дело №2518/299/2019 на съда в Букурещ, с което било спряно изпълнението на изп. дело № ST47/2013г. на Кантора на съдебните изпълнители Шкорпиу и Т., от което е направен извод, че така разпореждането от 21.06.2013г. не може да бъде изпълнено на територията на държавата- членка по произход, а поради това и на територията на друга държава- членка. Като друго ново доказателство страната е сочила решение № 1672 от 02.04.2019г., с което съдът в сектор І – Букурещ І –во гражданско отделение е анулирал принудителното изпълнение и изпълнителните актове по изп. дело № ST47/2013г. на Кантора на съдебните изпълнители Шкорпиу и Т.. Страната е извела от този съдебен акт, че изпълнителните актове, в това число и разпореждането от 21.06.2013г., били отменени. Посочено е, че в мотивите на решението, съдът констатирал, че банковата гаранция / като основание за иницииране и започване на принудителното изпълнение на територията на Р Румъния/ не може да бъде изпълнително основание. Така е направен извод, че с това решение отпадат правните последици на разпореждането като съдебен акт по смисъла на чл.32 от Регламент № 44, който е изпълняем и същото не може да бъде изпълнено на територията на Румъния, поради което е неизпълняемо и на територията на Р България. Поддържано е още, че страната е поискала да бъде разпоредено издаването на европейско удостоверение, съгласно формуляр по Приложение № 1 на Регламент / ЕС/ №1215/12г. След като е разгледал решение №1672, съдът в Букурещ е допуснал оспорване на изпълнението, приел е решението за изпълняемо и е разпоредил издаването на европейско удостоверение. Ответникът по молбата – Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащане и участие в земеделието / A./, [населено място], Румъния, чрез пълномощника си – адв. М. Б. е на становище, че молбата е неоснователна, а установените факти неправилно интерпретирани от молителя. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 1920 от 01.10.2015г. по в.гр.д. № 3275/2014г. на Апелативен съд – София, след отмяна на разпореждане № 4138/10.06.2014г. на Софийски градски съд по гр.д. № 4921/2014г. в обжалваната част, е признато и допуснато, на основание чл. 623, ал. 5 ГПК, вр. чл. 38 и сл. на Регламент № 44/2001г. на ЕС относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, изпълнението на разпореждането от 21.06.2013 г. по дело № 23752/2009/2013г. на Първи Районен съд – Букурещ, с което се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на кредитора- Агенция за плащания и участие в земеделието, което следва да се извърши съгласно чл.622, ал.3 РГПК в съответствие с изпълнителния документ – писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012г., за плащане на сумата 22 033 854,39 евро плюс разходите по изпълнението, против „Първа инвестиционна банка ” АД, [населено място]. С определение № 803 от 25.10.2016г. по т.д. № 233/2016г. на І т.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което същото е влязло в сила. Молителят е подал настоящата молба за отмяна на 03.07.2019г. на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. По т.д. № 3132/2017 г. на II ТО на ВКС е постановено решение № 340 от 28.01.2019г., с което е оставена без уважение молба вх. № 147034/ 16.11.2016г. на „Първа инвестиционна банка ” АД за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на същото решение на Апелативен съд - София, което е било предмет и на молбата за отмяна с вх. № 900 / 29.01.2019г. аналогична с настоящата вх. № 1450/13.02.2019 г. на ВКС. В решението на ВКС е прието, че решение № 16307 от 03.10.2016г. по дело № 26782/299/2016г. на Районен съд в Сектор I – Букурещ, на което се основава и първата молба за отмяна от 16.11.2016 г., не обосновава наличието на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Прието е още, че посоченото решение на румънския съд, с което е постановено прекратяване на принудителното изпълнение, както и анулиране на всички изпълнителни действия, извършени по делото след 22.09.2014г., не съдържа произнасяне относно изпълнителната сила на разпореждането от 21.06.2013 г. и не я отрича, поради което не са отменени правните последици на разпореждането и не е „премахнато” качеството му на съдебен акт по см. на чл. 32 от Регламент №44/2001г., изпълняем по силата на регламента на територията на Република България в качеството й на държава - членка на ЕС. Установено е още, че това решение по реда на инстанционния контрол е изменено с решение на по-горен по степен съд (неподлежащо на обжалване решение № 1154 А от 30.03.2018 г. по дело № 26782/299/2016 г. на Букурещки граждански съд), като е отхвърлена жалбата на „Първа инвестиционна банка ” АД срещу провежданото принудително изпълнение по дело ST 47/2013 г. Пред настоящият състав на ВКС е подадена молба за отмяна на същото съдебно решение - № 1920/01.10.2015 г. по в.гр.д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд.Молителят е поддържал основание по чл.303,ал.1, т.1 ГПК, като се е позовал на различен акт на съда в сектор І – Букурещ, но с аналогични доводи за отмяна, свързани основно с това, че са заличени правните последици от осъщественото изпълнение, чрез анулиране на принудителното изпълнение и съответно са заличени и правните последици на разпореждане от 21.06.2013г. и то вече не е изпълняем на територията на Румъния акт, поради което, според молителят, са налице нови факти и обстоятелства, които са от съществено значение за делото и ако бъдат съобразени биха променили постановения правен резултат. Като такива нови доказателства са сочени - решение от 14.02.2019г. по дело №2518/299/2019 на съда в Букурещ, с което е спряно изпълнението на изп. дело № ST47/2013г. на Кантора на съдебните изпълнители Шкорпиу и Т., решение № 1672 от 02.04.2019г., с което съдът в сектор І – Букурещ І –во гражданско отделение е анулирал принудителното изпълнение и изпълнителните актове по изп. дело № ST47/2013г. на Кантора на съдебните изпълнители Шкорпиу и Т., и европейско удостоверение, съгласно формуляр по Приложение № 1 на Регламент / ЕС/ №1215/12г., издаден съответно по цитираното решение на решение №1672 от 02.04.2019г., на съдът в сектор І – Букурещ І –во гражданско отделение, Молителят не установява наличие на твърдяните обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице това отменително основание е необходимо той да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената дължима грижа за добро водене на процеса не е могъл да представи по време на висящността на делото, защото не са му били известни или не е могъл да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора. Съгласно т.13 на ТРОСГТК № 7/14г. отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, на непълнота на доказателствата, която се разкрива след като решението е влязло в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. С оглед така очертаната, включително и със задължителна тълкувателна практика, дефинитивност на основанието се налага извод за липса на такива обстоятелства и доказателства, с оглед поддържаното от молителя с молбата за отмяна. Всички сочени от него доказателства са новосъздадени, т.е такива които са постановени след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска и които не са съществували към момента на постановяване на акта, за да могат да бъдат представени, респективно съобразени. Извън това, молителят не обосновава и връзка между тези актове и правните изводи на въззивния съд за уважаване молбата по чл.623 ГПК, доколкото доводите му са неотносими към формалните основания, съобразявани при признаване и допускане изпълнението на чуждестранния изпълняем акт на територията на Р България. В хипотеза на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е допустимо позоваването и на новосъздадени доказателства, но само когато тяхното създаване е свързано с обективиране на факти, съществували по време на висящността на делото / арг. ПП ВС №2/1977 г./. В случая не е налице и тази хипотеза, тъй като новонастъпилия факт, съставляващ законоустановен отговор на предприета защита на субективно право, не се обективира от новооткрито доказателство, поради факта на установяването му след влизане на решението в сила и поради самостоятелния характер на правните последици, които съдебният акт винаги предполага - с оглед, на които същият е бил постановен, като реализиране на защитата, предоставена с него. В тази връзка и представените от молителя съдебни актове, като такива, от които произтичат конкретни правни последици, които следва да бъдат реализирани след влизането им в сила, не могат да бъдат приети като нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Доколкото изцяло обстоятелствената част на молбата за отмяна, макар и формално обоснована с основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, съдържа в себе си развито разбиране, че от посочените съдебни актове се извежда, че принудителното изпълнение е започнало с негоден документ, въз основа на който е издадено разпореждането от 21.06.2013г., като с решение № 1672 са обезсилени всички действия по осъщественото, с оглед това основание в Румъния съдебно изпълнение и е поддържано съответно, че всички актове в това число и признатото за изпълнение в Р България разпореждане са анулирани, а решението е директно изпълняемо, съобразно издаденото европейско удостоверение, то тези доводи са относими към основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Изводът се налага, доколкото се твърди,съобразно фактическия състав на основанието, че с посоченото решение/ № 1672/, съдът в Букурещ се е произнесъл по преюдициален въпрос,а именно отмяната на разпореждането от 21.06.2013г., която страната косвено извежда, чрез тълкуване на акта. В тази връзка, следва да се отбележи, че посочените актове, с оглед разяснената дефинитивност на това основание с т.13 на ТРОСГТК № 7/14г. биха могли да обусловят извод за наличието му само ако с тях се третира изрично и по окончателен начин изпълнителната сила на постановеното разпореждане от 21.06.2013 г. по дело № 23752/2009/2013г. на Първи Районен съд – Букурещ, с което се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на кредитора- Агенция за плащания и участие в земеделието и което е допуснато до изпълнение на територията на Р България с решението, чиято отмяна се иска. В случая, страната не установява наличие на съдебен акт, с който е отменено това разпореждане, респективно е прекратено окончателно изпълнителното производство и същото не може да бъде възобновено на територията на Р Румъния или разпореждането е загубило своята сила и повече не може да послужи като основание за възобновяване на принудителното изпълнение. Така решение № 1672от 02.04.2019г. , с което съдът в сектор І – Букурещ І –во гражданско отделение анулира принудителното изпълнение и изпълнителните действия, извършени по изп. дело № ST47/2013г. на Кантора на съдебните изпълнители Шкорпиу и Т., въпреки констатациите в мотивите относно характера на банковата гаранция, не съдържа диспозитив, който да разрешава по окончателен начин спора относно това дали същата може да бъде основание за принудително изпълнение, тъй като нито се прекратява изпълнителното производство, нито се отменя разпореждането въз основа, на което същото е инициирано. Извън това, в диспозитива е указана изрично неговата обжалваемост и дори и съобразно чл.430 РГПК / както поддържа страната / да се счита за временно влязло в сила- арг. чл.430,ал.3 РГПК, то изводимо от цитирания текст е това, че след като е обжалвано, тази сила е отпаднала. Т.е. това решение не е окончателен съдебен акт, чиито правни последици могат да бъдат съобразявани. Както вече бе посочено това решение е обжалвано пред горната по степен инстанция- Букурещки градски съд и във връзка с мотивите, на които се позовава молителя относно това дали банковата гаранция съставлява изпълнително основание, втората инстанция сезирана с жалбата е спряла производството пред себе си, сезирала е Върховния касационен съд на Румъния за постановяване на предварително решение относно това дали банковата гаранция съставлява годен изпълнителен титул. Или, при тази висящност на производството, поддържаното от молителя, че е налице основание за отмяна на решението на САС е правно необосновано, тъй като дори въпросът, който същият смята за окончателно разрешен с мотивите на решение № 1672от 02.04.2019г., на съда сектор І – Букурещ І –во гражданско отделение предполага произнасяне на съдилищата в държавата- членка по произход, като едва след това, този довод може да се преценява, с оглед установения правен резултат. Следва да се има предвид и това, че извод за отмяна на акта, с който е обосновано принудителното изпълнение и който е допуснат до изпълнение на територията на Р България, не може да бъде извеждан по принцип по косвен път, както поддържа страната, поради характера на извънинстанционното производство по чл.307 ГПК, с което се цели на основание на точно определени предпоставки да бъде преодоляна силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Т.е. тези предпоставки следва да бъдат ясно и категорично установени, а не предполагани и извеждани по тълкувателен път от чуждото материално и процесуално право, с оглед принципа за стабилитет на окончателното съдебно решение. На още по-голямо основание тези изводи са относими и към соченото решение, с което се спира изпълнението по разглежданото изпълнително дело на Кантора на съдебните изпълнителни Шкорпиу и Т., то е постановено на 14.02.2019г. и доколкото се извежда относимостта му от изложеното разбиране на страната, то тя е ползвала мотивите му, с които лаконично е отбелязано, че в националното законодателство на Румъния не съществува нито една разпоредба, която да предвижда характер на изпълнителен титул на писмото за банкова гаранция. Този извод, обаче,както бе разгледано вече, не е довел до прекратяване на изпълнителното производство и отмяна на разпореждането въз основа, на което същото е образувано. Нещо повече самият диспозитив / осъществяващ изпълняемото право/ съдържа единствено спиране на принудителното изпълнение. Следва да се отбележи още, че издаденото европейско удостоверение по Приложение V към Регламент / ЕО/№44/01г. за признаване и изпълнение на решение № 1672, съобразно чл.53 на Регламента, дори и да се приеме решението за директно изпълняемо на територията на Р България, то липсва диспозитив, който да е относим към основанията за отмяна на съдебното решение и по изложените вече съображения. Следователно, не са налице основанията по чл.303, ал.1, т. 1 и 3 ГПК и подадената молба следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Първа инвестиционна банка” АД, ГР. София за отмяна на влязлото в сила решение № 1920/01.10.2015 г. по в.гр.д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: