О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 62

гр. София, 11.04.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 746/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на „Спедия”- ООД срещу определение № 269 от 28.10.2021 г. постановено по в.ч. гр. д. № 721/2021 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 260828 от 14.04.2021 г. постановено по гр.д. № 361/2012 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е върната въззивната жалба на „Спедия”- ООД.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че препис от разпореждане на първоинстанционния съд с указания за внасяне на държавна такса не му е връчван, а само съобщение с дребен и неясен шрифт, като възпроизведените в него указания са непълни, неточни и не сочат негативните последици при неизпълнение в срок. Въззивният съд вместо да констатира допуснатите от първа инстанция процесуални нарушения и в противоречие с константната практика на ВКС потвърдил връщането на жалбата, като не е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и доказателствата за тях.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, при позоваване на чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК, се поставят като обуславящи следните правни въпроси :
1. Неизпълнението на неправилни, неясни или неточни указания влече ли след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително може ли да е основание за прекратяване на делото, ако указанията не бъдат изпълнени в срок. Твърди се противоречие с определение № 324/09.10.2013г. по ч.гр.д. № 4841/2013г. ВКС, определение №474/11.11.2009г. по ч.гр.д. № 418/2009г. ВКС, II-ро г.о, определение №238/04.06.2018г. по ч.гр.д. № 2030/2018г. на ВКС, III-то г.о., определение №632/01.10.2015г. по ч.гр.д. № 4455/2015г. на ВКС, IV-то г.о., определение №29/18.01.2019г. по ч.гр.д. № 11/2019г. на ВКС, III-то г.о.; определение №869/12.12.2012г. по ч.гр.д № 776/2012г. на ВКС, IV-то г.о. определение №337/11.09.2020г. по ч.т.д. № 1404/2020г. на ВКС, II-ро т.о., решение №434/13.05.2010г. по гр.д. № 700/2009г. на ВКС, I-во г.о.
2. Какви са последиците за страната, в частност прилагат ли се последиците по чл. 262, ал.2 ГПК от неизпълнението на неправилни, неясни или неточни указания на съда за отстраняване на нередовност на частна въззивна жалба. Твърди се противоречие между приетото от въззивния съд и определение №238 / 04.06.2018г. по ч.гр.д. № 2030 / 2018г. на ВКС, III-то г.о.
3. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни за спорното право факти, като се навежда противоречие на обжалваното определение с определение № 437/ 14.07.2014 г. по ч.гр.д. № 3501/2014 г. на ВКС, I-во г.о. и определение № 608/22.11.2016 г. по ч.т.д. № 1579/2016 г. на ВКС, II-ро т.о, определение № 351/22.05.2020 г. по т.д. № 2396/2019 г. на ВКС, II-ро т.о.
4. Длъжен ли е съдът правилно да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 , предл. 3-то ГПК. Претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК под условие, че насрещната страна претендира разноски за касационната инстанция.
Ответниците по жалбата Р. В. М. и В. В. Х. с писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, а също и нейната основателност.
Постъпил е отговор от „Търговска къща Инвест” ЕАД, в който се изразява становище за основателност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по частна жалба на „Спедия”- ООД срещу разпореждане на Районен съд – Пазарджик, с което е върната подадената от дружеството въззивна жалба.
За да потвърди разпореждането на районния съд, от фактическа страна Пазарджишкият окръжен съд е приел, че с разпореждане от 22.12.2020 г. районният съд е оставил без движение въззивната жалба на „Спедия”- ООД, като са дадени указания на дружеството в едноседмичен срок да внесе дължимата се държавна такса за въззивно обжалване. Съобщението, изпратено до „Спедия”- ООД е получено на 19.01.2021 г. В изпълнение на тези указания дружеството е депозирало молба от 25.01.2021 г. Районният съд е приел, че указанията му не са изпълнени точно и с разпореждане от 23.02.2021 г. е дал срок за внасяне на държавна такса по сметката на Пазарджишкия окръжен съд. Това разпореждане е връчено на страната на 25.03.2021 г., но в дадения срок констатираната от съда нередовност не е отстранена и с обжалваното разпореждане от 14.04.2021г. въззивната жалба е върната.
С молба от 21.05.2021 г. „Спедия” – ЕООД е поискало на основание чл. 64 ГПК да бъде възстановен срокът за отстраняване нередовността на въззивната жалба, което искане е оставено без уважение от районния съд с влязло в сила определение.
От правна страна Пазарджишкия окръжен съд е приел, че съгласно чл.261, т.4 ГПК към въззивната жалба се прилага документ за внесена държавна такса, а таксата се внася по сметката на въззивната инстанция и това е условие за редовността на жалбата. Проверката за редовността на въззивната жалба се извършва от съответния първоинстанционен съд, който правилно на основание чл. 262, ал. 1 ГПК я е оставил без движение два пъти, до внасянето на таксата по сметката на функционално компетентния да се произнесе по жалбата Пазарджишки окръжен съд.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените процесуалноправни въпроси, поради следното:
Първият и вторият правни въпроси въпрос се свеждат до това дали неизпълнението на неправилни, неясни или неточни указания за отстраняване нередовност на жалбата, може да има за последица връщане на жалбата. Същите са включени в предмета на делото, по което е постановено обжалваното определение и по тях въззивният съд е бил длъжен да се произнесе. Поставените правни въпроси обаче не са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, според която съдът може да приложи чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК само ако е дал ясни и точни указания на страната в какво се изразяват констатираните от съда нередовности, което включва и уведомяване за последиците от неизпълнение на тези указания. За да направи извод за неоснователност на частната жалба против разпореждането за връщане на подадена въззивна жалба, въззивният съд е изложил мотиви, че районният съд два пъти е давал указания за внасяне на държавна такса по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, които не са изпълнени, а правната последица от това неизпълнение на указанията е връщане на жалбата. Съдът, не е приел, че указанията са били непълни или неясни и въпреки това да е потвърдил разпореждането за връщане на жалбата, а напротив от мотивите му е видно, че е разрешил спора, приемайки, че са дадени конкретни указания, които не са били изпълнени в срок.
След като е налице практика на ВКС по поставените правни въпроси, това изключва възможността касационното обжалване да се допусне по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - касаторът не твърди, че съществуващата практика следва да бъде изоставена, както и защо следва да бъде изоставена и актуализирана.
Формулираните като трети и четвърти правни въпроси се припокриват и се свеждат до въпроса длъжен ли е въззивният съд да определи правнорелевантните за спорното право факти, да отдели спорното от безспорното, да даде указания на страните за кои факти не сочат доказателства, ако първоинстанционният съд е пропуснал да стори това, както и при постановяване на решението си, респективно определението си, да прецени всички събрани по делото относими доказателства поотделно, и в тяхната съвкупност, както и да се произнесе по доводите, възраженията и исканията на страните. Макар и да е обуславящ за крайния извод на съда, правният въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че чл. 269 ГПК не намира приложение при обжалване на определенията, което се осъществява при условията на пълен въззив т.е. въззивният съд не е ограничен от посочените в жалбата основания, а извършва преценка за законосъобразност с оглед на всички възможни основания. В случая въззивният съд се е произнесъл в съответствие с разясненията, дадени в цитираното ТР, като служебно е проверил всички правно релевантни факти и е извършил самостоятелна преценка на събраните доказателства, без да се ограничава от наведените в частната жалба доводи, които са се изразявали в твърдения, че от предприетите по делото действия е видно, че до момента страната е спазвала всички указания на съда. Видно от определението, съдът се е произнесъл и по всички доводи и искания на страната, включително и такива, които са извън предмета на делото – счел е за неоснователен довода, че нередовността на въззивната жалба може да бъда отстранена и пред въззивната инстанция, чрез представяне за първи път на платежен документ за надлежно внесена държавна такса, приел е за неоснователно искането за провеждане на процедура по чл. 64 ГПК, посочвайки че по искане по чл. 64 ГПК е налице влязло в сила определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата за възстановяване на срок за внасяне на държавната такса.
Касаторът поддържа противоречие на изводите на съда с приетото в определение № 608/22.11.2016 г. по ч.т.д. № 1579/2016 г. на ВКС, II-ро т.о, постановено в производство по чл. 274, ал.3 ГПК, с което е допуснато касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди доводите на страните. По мотивите изложени по- горе, не е налице противоречие на изводите на съда с приетото в цитираното определение на ВКС, като наред с това касаторът не е конкретизирал по кои негови доводи е пропуснал да се произнесе съдът.
Въз основа на соченото от касатора определение № 437/ 14.07.2014 г. по ч.гр.д. № 3501/2014 г. на ВКС, I-во г.о., не може да бъде допуснато касационно обжалване. В същото се приема, че чл. 269 ГПК е приложим и в производството по обжалване на определенията, а с постановяване на ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, тази практика е преодоляна.
Касаторът поддържа, че изводите на въззивния съд са в противоречие с определение № 351/22.05.2020 г. по т.д. № 2396/2019 г. на ВКС, II-ро т.о., постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. С това определение не е допуснато касационно обжалване и съответно не съставлява практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК, годна да обуслови касационно обжалване, в който смисъл е и приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.2.
Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност същото да е нищожно или недопустимо. Постановено е от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание. Определението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 269 от 28.10.2021 г. постановено по в.ч. гр. д. № 721/2021 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: