Р Е Ш Е Н И Е № 239 София, 03.08.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 7 юни две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1471/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1409 от 18.11.2009г., постановено по настоящото дело № 1471/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 481 от 06.07.2009г. по в.гр.д. № 290/2009г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 46 от 14.04.2008г. по гр.д. № 40/2008г. на Елинпелинския районен съд, допълнено с решение № 190 от 08.01.2009г., с което е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на И. Г. срещу [фирма] [населено място]. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос за необходимото съдържание на допълнително споразумение за срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – до завършване на определена работа. Ответникът по касация [фирма] [населено място] чрез пълномощника си адв. Д. моли решението да се остави в сила. По поставения въпрос ВКС намира за правилно становището, изразено в решение № 1548/28.09.2006г. по гр.д. № 3240/2003г. на ВКС, ІІІ г.о., че когато срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа /чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ/ не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи от съдържанието му, липсва уговорка за срок. С постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 44 от 29.01.2010г. по гр.д. № 558/2009г. и № 46 от 29.01.2010г. по гр.д. № 142/2009г., двете на ВКС, ІІІ г.о., е прието също така, че срокът по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ може да бъде уговорен и чрез посочване на срока на търговския договор на изпълнителя на съответната дейност. След допускане на касационно обжалване на въззивното решение по настоящото дело, бе прието ТР № 2/2010г. ОСГК на ВКС, съгласно което разпоредбата на чл. 123а КТ урежда изчерпателно случаите на запазване на трудовото правоотношение при отдаване на предприятие или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия. ОСГК прие, че съдилищата трябва във всеки случай да извършват конкретна преценка за наличието или липсата на посочените договори, чиято правна регламентация се намира в различни нормативни актове – Закона за задълженията и договорите, Търговския закон, Закона за концесиите, Закона за арендата в земеделието, Закона за собствеността и др. По основателността на касационната жалба: За да отхвърли иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд е приел, че трудовите правоотношения между страните по делото не са резултат на правоприемство на правата и задълженията по трудов договор поради промяна на работодателя, тъй като сключеният между А. [фирма] и [фирма] договор не попада в нито една от изброените в чл. 123, ал. 1 КТ /ред. по ДВ бр. 25/2001г./ хипотези. На следващо място е приел, че трудовото правоотношение между страните е възникнало като безсрочно с приемането на ищцата на работа, а впоследствие с допълнително споразумение от 07.12.2004г. трудовият договор се е превърнал в срочен – до приключване на дейността на [фирма], което представлява завършване на определена работа по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ. Преустановяването на дейността на ответника в обекта на А. [фирма] представлява завършване на работата, за която ищцата е наета – основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. Съдът не е възприел доводите на ищцата, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 123а, ал. 4 КТ, по съображения, че сключеният между А. [фирма] и [фирма] договор не е договор за наем, аренда или концесия, а договор, с който изпълнителят възмездно се задължава да извършва определена обслужваща дейност, която не представлява част от основния предмет на дейност на възложителя. Поради това не е налице промяна на работодателя по смисъла на чл. 123а, ал. 1 КТ. В касационната жалба на И. Г. са изложени оплаквания за нищожност и неправилност на въззивното решение поради материална незаконосъобразност, необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила. Оплакването за нищожност е обосновано с доводи, че по дела със същия работодател са постановени идентични решения, макар и от различни състави на Софийски окръжен съд. Като неправилни касаторът сочи изводите на съда по прилагането на разпоредбите на чл. 67, ал. 3, чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 123 и чл. 123а КТ. Излага доводи, че трудовото правоотношение е възникнало поради правоприемство на дейността между двете дружества и съдът е следвало да анализира сключеният между тях търговски договор с предмет отдаване на помещения и съоръжения, а не производство на храна и напитки, което сочи на наемен или аренден договор. Оплакването за нищожност на съдебния акт е неоснователно. Решението на въззивния съд е валидно и допустимо. Постановяването на еднакви разрешения по сходни казуси не обосновава нищожност. Тайната на съвещанието не се нарушава в процеса на уеднаквяване на съдебната практика по сходни дела. Основателно е обаче оплакването за необоснованост на решението, довела до неправилно прилагане на материалния закон. Съгласно приетото в ТР № 2/2010г. ОСГК на ВКС съдилищата трябва във всеки случай да извършват конкретна преценка за наличието или липсата на посочените в разпоредбата на чл. 123а КТ договори за наем, аренда или концесия съобразно правната им регламентация в съответния нормативен акт. Въззивният съд не е извършил анализ на клаузите на договора от 03.08.2001г., поради което е стигнал до неправилни правни изводи. Сключеният между А. [фирма] и [фирма] договор от 03.08.2001г. съдържа елементите на договор за наем – предоставяне от наемодателя на наемателя на една вещ за временно ползване срещу определена цена /чл. 228 ЗЗД/. Уговорено е предоставяне от А. [фирма] на [фирма] за временно ползване за срока на договора на обособени обекти, дълготрайни активи и др., съгласно Приложение № 2, неразделна част от договора – т. 1.3 от договора. Предаването на обектите е извършено с приемо-предавателен протокол, придружен с опис на активите и оценка на състоянието им – т. 3.1, а. и т. 3.2 от договора. В. се е задължил да предаде обособените за дейността обекти, дълготрайни активи и др. във вид и състояние, отговарящо на неговото функционално и договорно предназначение, в което се намират в момента на предаването, както и да не възпрепятства [фирма] при ползването на обектите. Клаузите съответстват на задължението на наемодателя да предаде наетата вещ заедно с принадлежностите й, в състоянието което отговаря на ползването, за което е наета - чл. 230, ал. 1 ЗЗД. Уговореното в т. 4.1.е. и т. 4.2.ж. от договора относно разходите за поддържане на вещите през периода на наемането им, е в съответствие със задължението на наемодателя да поддържа наетата вещ в надлежното добро състояние, съгласно чл. 231, ал. 1 ЗЗД. С клаузата на т. 4.1.ж. е уговорено възложителят А. [фирма] да може по всяко време да контролира правилно ли се стопанисват предоставените обекти и дълготрайните активи от изпълнителя по договора, а с т. 4.2.м., че изпълнителят има право да извършва реконструкции, преустройства или други подобрения на предоставеното имущество само с предварително писмено разрешение на възложителя. Налице е и другият основен елемент от договора за наем – връщане на нетата вещ след прекратяване на наемния договор – чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Съгласно т. 4.1.к от договора при прекратяването му имуществото се връща на А. [фирма] във вида, в който е било предадено като се вземе предвид нормалното изхабяване, в резултат на обикновеното и според предназначението му потребление. Предвидено е също така в т. 4.2.к. изпълнителят да не преотстъпва предоставеното му имущество под наем - чл. 234, ал. 1 ЗЗД. Срещу наетите материални активи, които изпълнителят да ползва според функционалното им предназначение /т.4.2.б./, същият се е задължил да предоставя на персонала на възложителя А. [фирма] безплатна предпазна и столова храна, доставка на хранителни стоки и хранителни продукти. Обстоятелството че насрещната престация, която се дължи, попада под норми от друг вид договор, мотивирало страните по него да се именуват възложител и изпълнител, не променя правната характеристика на договора като договор за наем, с оглед посочените по-горе клаузи. Задълженията на изпълнителя по предоставяне на безплатна и столова храна не са в колизия с нормите на договора за наем, които регулират цялото облигационно отношение с оглед неговата цел. Индиция за характера на договора е и подписаният между страните по него анекс от същата дата – 03.08.2001г., с който те са се съгласили изпълнителят да приеме на основание чл. 123 КТ персонала на възложителя, осъществяващ дейността, предмет на договора. Клаузата е относима единствено към хипотезата на действащата към този момент разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 6 /ред по ДВ бр. 25/2001г./ относно отдадените под наем, аренда или на концесия обекти, тъй като при всички останали хипотези на чл. 123, ал. 1 КТ е налице промяна в собствеността. По изложените съображения ВКС намира, че въззивното решение следва да се отмени и спорът да се реши при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК Изложеното по-горе относно характера на договора от 03.08.2001г. мотивира настоящият състав на ВКС да приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 123а КТ, която закриля работниците и служителите при временна промяна в ползването на собствеността при отдаване на предприятие или обособена част от него под наем, като по императивен начин установява, че трудовите правоотношения не се прекратяват при промяна на работодателя, и след изтичането на срока на договора за наем те преминават отново към стария работодател, който продължава да извършва дейността. Съгласно чл. 123а, ал. 4 КТ в този случай трудовите правоотношения не могат да се прекратяват на основания, свързани с прехвърлянето на дейността. Закрилата при промяна на работодателя е ограничена и не се прилага при наличието на т. н. „икономически основания за уволнение” по инициатива на работодателя /чл. 328, ал. 1, т. 1-4 КТ/ поради икономически, технически или организационни причини, които налагат промяна в работната сила след прехвърлянето на дейността – ТР № 2/2010г. ОСГК на ВКС. В случая обаче трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 3 КТ поради преустановяване на дейността на [фирма] по договора с А. [фирма] от 2001г., която хипотеза попада под закрилната норма на чл. 123а, ал. 4 КТ. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и да се уважи искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на И. Ц. Г., като й се присъдят и направените по делото разноски в размер на 100 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски окръжен съд, № 481 от 06.07.2009г. по в.гр.д. № 290/2009г. и оставеното с него в сила решение № 46 от 14.04.2008г. по гр.д. № 40/2008г. на Елинпелински районен съд, V гр. с-в, поправено с решение № 190 от 08.01.2009г. на същия съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на И. Ц. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], обл. В., извършено на основание чл. 325, т. 3 КТ със заповед № 138/28.11.2007г. на управителя на [фирма] [населено място]. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на И. Ц. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], обл. В., сумата 100 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: