Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 265 гр. София, 25.06.2010 год. В   И  М  Е  Т  О    Н  А      Н  А  Р  О  Д  А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на десети май две хиляди и десета година, в състав:                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                    ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                         ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ                                                                          при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2 по описа на Върховния касационен съд за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по подадена от А. Х. К. от гр. С. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 476 от 12.10.2009 год. по гр. д. № 380/2008 год. на ВКС, ІІ г. о., с което по реда на чл. 218и ГПК /отм./ е постановено решение, с което е признато по отношение на молителя, че ищците В. К. Н. са собственици при условията на съпружеска имуществена общност на 1/8 ид. ч. от приземния етаж на жилищната сграда в имот пл. № 7* участвуващ в парцел **** – 669, 728 в кв. 20 по плана на с. Р., като е отхвърлен иска им за собственост до размер от 2/8 ид. ч. /1/4 ид. ч./, отменен е нот. акт № 454/91 год. за собственост на дворното място за признатите права над ¾ ид. ч. и нот. акт № 572/91 год. и е разпределено ползуването между страните В, Р. К. Н. и Т. В. П. и ответника А. Х. К. на приземния етаж от жилищната сграда в имот пл. № 7* участвуващ в парцел **** – 669, 728 в кв. 20 по плана на с. Р., по начина, подробно описан в диспозитива на решението. Молителят се позовава на влязлото в сила първоинстанционно решение № 428 от 31.07.2000 год. по гр. д. № 706/99 год. на Смолянския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявен установителен иск за собственост от В. Н. и Р. Н. против него по отношение на обектите в жилищната сграда, като неоснователен. Поддържа, че в противоречие с горното решение, касационният съд в решението, чиято отмяна се иска сега, приел в мотивите си, че е налице съсобственост във втория жилищен етаж от сградата. Ответниците по молбата за отмяна – Т. В. П., Р. К. Н. и В. С. Н., в писмения им отговор чрез адв. Н. М. , оспорват молбата като недопустима, респ. неоснователна. Молят да бъде оставена без разглеждане, респ. без уважение и им се присъдят направените в настоящето производство разноски. С определение № 22 от 10.02.2010 год. молбата е допусната до разглеждане, като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения: Не е налице влязло в сила решение, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – частта от първоинстанционното решение, на която се позовава молителят, е била предмет на решението на въззивния съд от 6.03.2001 год. по гр. д. № 478/2000 год. на Смолянския окръжен съд, което е отменено в тази му част с решението от 19.06.2002 год. по гр. д. № 1637/2001 год. на ВКС, ІV г. о. В мотивите на отменителното решение касационната инстанция е приела, че предмет на установителната претенция е правото на собственост върху обекти от приземния етаж и от тавана и е дал съответни указания при новото разглеждане на делото конкретизиране на същите. С последващото въззивно решение по гр. д. № 391/2002 год. на Смолянския окръжен съд първоинстанционното решение в тази му част е отменено и е влязло в сила, като необжалвано от ищците. Следователно, не е налице влязло в сила решение между същите страни в поддържания от молителя смисъл – за отхвърляне на иск за собственост против него по отношение на втория етаж от жилищната сграда. Извън горните съображения, в решението на ВКС, чиято отмяна се иска с настоящата молба, липсва диспозитив относно правото на собственост върху втория етаж от жилищната сграда. Изложените мотиви в тази насока не се ползуват със сила на пресъдено нещо. Поради това противоречието между едно решение и мотивите на друго решение не осъществява отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. То е приложимо когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат, която хипотеза в случая не е налице. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение, а молителят следва да заплати на ответницата Т направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Х. К. от гр. С. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 476 от 12.10.2009 год. по гр. д. № 380/2008 год. на Върховния касационен съд, ІІ г. о. Осъжда А. Х. К. да заплати на Т. В. П. направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.