Ключови фрази
заповед за незабавно изпълнение * активна процесуална легитимация

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 159

гр. София, 27.02. 2012 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 94 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Н. срещу определение № 3320/08.12.2011 г., постановено по частно гр. дело № 3041/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е оставена без уважение частната жалба на същата жалбоподателка срещу определение от 17.09.2011 г. по частно гр. дело № 10125/2010 г. на Пловдивския районен съд, с което са оставени без разглеждане, подадените от жалбоподателката: възражение срещу заповед № 5778/29.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по същото първоинстанционно дело, както и молба за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 420 от ГПК, като е прекратено първоинстанционното производство по същите възражение и молба на жалбоподателката.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, както и за недопустимост на същото – като постановено от местно-некомпетентен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – заявителят в заповедното производство и взискател в изпълнителното производство [фирма], в отговора си излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното определение, както и за неоснователност на жалбата.
Ответникът по частната касационна жалба – длъжникът И. Г. Н., в отговора си излага становище и съображения, че касационното обжалване следва да се допусне, както и за основателност на жалбата.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ГПК.
В представеното от страна на жалбоподателката изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК са формулирани следните два процесуалноправни въпроса: 1) включват ли се в основанията и реда за защита, които чл. 503, ал. 3 от ГПК предвижда да са на разположение на съпруга-недлъжник, подаването на възражение по чл. 414 от ГПК, на молба за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 от ГПК и на частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 от ГПК, в случаите, когато изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК; и 2) променената с договор местна подсъдност, отнася ли се и за съпруга-недлъжник, който не е подписал договора, при упражняване на правата му по чл. 503, ал. 3 от ГПК. По отношение и на двата въпроса се сочи наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. В тази връзка се изтъква, че възможностите, които чл. 503, ал. 3 от ГПК предоставя на съпруга-недлъжник за защита в изпълнителното производство, насочено срещу съпруга-длъжник, са възможности, които са регламентирани и в чл. 389б, ал. 3 от ГПК от 1952 г. (отм.), но при действието на новия ГПК от 2007 г., приложението на чл. 503, ал. 3 от ГПК относно заповедното производство остава без съдебна практика – по формулираните от жалбоподателката процесуалноправни въпроси. Сочи се и че последните са разрешени отрицателно от въззивния съд, което ги прави такива от значение за делото, като те са от значение и за възможността да се приложи точно закона и да се развие правото.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено следното: Със заповед № 5778/29.06.2010 г., издадена по чл. 417, т. 3 от ГПК, първоинстанционният съд е разпоредил И. Г. Н. да заплати на [фирма] сумата 127 694.82 лв. по договор за заем от 16.03.2010 г., както и да се издаде изпълнителен лист. За събиране на това вземане кредиторът е образувал изпълнително дело при частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Е. Ю., който е насочил изпълнението върху земеделски имот. Жалбоподателката, която е съпруга на длъжника, твърди, че този имот е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) и от това обстоятелство извлича правото си да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение и да иска спиране на изпълнението. Въззивният съд е възприел и че жалбоподателката се позовава на нормата на чл. 503, ал. 3 от ГПК, но е приел, че същественото в случая е обстоятелството, че жалбоподателката не е страна в заповедното производство, а исканията, които прави са уредени само за страни в заповедното производство. По тези съображения въззивният съд е приел, че подадените от жалбоподателката, възражение срещу заповедта за изпълнение и молба за спиране на принудителното изпълнение, са недопустими, поради което първоинстанционният съд правилно ги е оставил без разглеждане.
Видно от изложеното, първият посочен от жалбоподателката процесуалноправен въпрос – в частта му досежно възражението по чл. 414 от ГПК и досежно молбата за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 от ГПК, несъмнено е включен в предмета на процесуалния спор по частното гражданско производство пред въззивния съд и е обуславящ правните му изводи, поради което - в тази негова част, първият правен въпрос представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Това обаче не се отнася за останалата част от този въпрос, в която е посочена частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 от ГПК. Такава частна жалба също е била подадена от жалбоподателката, но тя не е разгледана с обжалваното определение на въззивния съд. С оглед на това, поради липса на общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, касационното обжалване не следва да бъде допускано по тази част на първия правен въпрос, която се отнася до частната жалба по чл. 419 от ГПК.
Вторият посочен от жалбоподателката процесуалноправен въпрос също не е обсъден с обжалваното определение на въззивния съд, който не е обсъдил и направеното и пред двете съдебни инстанции от жалбоподателката, възражение за местна неподсъдност на Пловдивските съдилища, на подадените от нея възражение по чл. 414 от ГПК и молба за спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК. Именно предвид това възражение за местна неподсъдност обаче, вторият правен въпрос е свързан с процесуалната допустимост на обжалваното въззивно определение, респ. – с вероятността то да е процесуално недопустимо. Само поради това, касационното обжалване в случая следва да се допусне по този втори посочен от жалбоподателката процесуалноправен въпрос.
И по двата посочени от жалбоподателката правни въпроса не е налице установена съдебна практика. Такава съдебна практика – конкретни съдебни актове – не се сочи и от ответното ООД. Макар процесуалната възможност по чл. 503, ал. 3 от ГПК (същата и по чл. 389б, ал. 3 от ГПК от 1952 г., отм.) на съпруга-недлъжник да упражни от свое име, общо посочените в разпоредбата възражения и процесуални права на съруга-длъжник, когато принудителното изпълнение е насочено върху вещ в СИО, да не е нова, то заповедното производство е нов институт за българското процесуално право. С оглед на това, разрешаването на посочените от жалбоподателката два процесуалноправни въпроса (първият – в частта му, в която той представлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК) с постановяване на определение по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, ще доведе до създаване на практика на ВКС по точното прилагане на процесуалноправните норми на чл. 503, ал. 3, във вр. с чл. 414 и с чл. 420 от ГПК, която практика ще има задължителен характер за първоинстанционните и за въззивните съдилище, което от своя страна ще доведе до уеднаквяване на съдебната практика и до развитието на процесуалното право по тези въпроси.
В горния смисъл са и задължителните за съдилищата указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 и с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предвид и ТР № 2/28.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В обобщение – касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по посочените от жалбоподателката процесуалноправни въпроси: 1) включват ли се в основанията и реда за защита, които чл. 503, ал. 3 от ГПК предвижда да са на разположение на съпруга-недлъжник, подаването на възражение по чл. 414 от ГПК и на молба за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 от ГПК, в случаите, когато изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК; и 2) променената с договор местна подсъдност, отнася ли се и за съпруга-недлъжник, който не е подписал договора, при упражняване на правата му по чл. 503, ал. 3 от ГПК.
С оглед необходимостта от установяването и изясняването на обстоятелствата, релевантни за решаването на процесуалния спор по настоящото частно производство, на основание чл. 278, ал. 2, изреч. 2 от ГПК, следва да се изиска от ЧСИ Е. Ю., заверен от него препис от изпълнително дело № 20118340400026 по неговия опис. Приемането на тези писмени доказателства (документите по това изпълнително дело), от своя страна налага разглеждането на делото да стане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, съгласно чл. 278, ал. 1, изреч. 2 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 3320/08.12.2011 г., постановено по частно гр. дело № 3041/2011 г. на Пловдивския окръжен съд;
ДА СЕ ИЗИСКАТ с писмо (придружено с препис от настоящото определение) от частен съдебен изпълнител Е. Ю., с рег. № 834 и с район на действие – съдебния район на Силистренския районен съд, заверен от него препис от изпълнително дело № по неговия опис (включващ и първоначално образуваното изпълнително дело № ), който следва да бъде представен във ВКС в 5-дневен срок от връчването на писмото;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2012 г. от 9 часа, за когато да се призоват страните: жалбоподателката А. Н. Н. и ответниците по частната касационна жалба [фирма] и И. Г. Н..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.