О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 424   гр. София, 08.07.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли през две хиляди и десетата година, в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                       ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                          МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 363 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК във връзка с чл. 23 ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на и. , придобито от престъпна дейност. Постъпила е частна касационна жалба от А. Н. С. от гр. Б., представляван от процесуалния му представител адв. С, против определение № 183 от 20 юли 2009 г., постановено по в.ч.гр.д. № 138 по описа на апелативния съд в гр. Б. за 2009 г., с което е потвърдено определение, постановено по ч.гр.д. № 338 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г. В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото изводът за наличието на предпоставките, необходими съгласно Закона за отнемане в полза на държавата на и. , придобито от престъпна дейност, е погрешен, тъй като има само предположение за извършване на престъпления по чл. 212 ал. 5 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс, а и липсват другите предпоставки за допускане на исканото обезпечение. В изложение на основанията по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че разрешаването на въпроса “не следва ли в мотивираното искане за налагане на обезпечителни мерки по чл. 22 ал. 1 ЗОПДИППД да бъдат изложени фактически обстоятелства, които да свързват повдигнатото обвинение срещу бъдещия ответник за извършено престъпление с факта на придобитото от проверяваното лице имущество”, ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Представя се определение на окръжния съд в гр. В.. В отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК ответникът К. за у. на и. , придобито от престъпна дейност, чрез инспектор-юрист Е. Д. , изтъква доводи за неоснователността на жалбата. Частната жалба е подадена в указания от съда срок и е редовна по смисъла на чл. 260 и 261 ГПК. С атакуваното определение въззивният съд приел, че са налице предпоставките по Закона за отнемане в полза на държавата на и. , придобито от престъпна дейност, във връзка с чл. 390 ГПК – повдигнато обвинение срещу частния жалбоподател,, наличие на значително по смисъла на § 1 т. 2 ЗОПДИППД и. и декларирани доходи от жалбоподателя и съпругата му в размер, значително по-нисък от стойността на придобитото имущество. След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че атакуваното определение следва да се допусне до касационен контрол. Поставеният процесуалноправен въпрос има значение за резултата по обезпечителното производство, като отговорът му е от значение за точното прилагане на закона. По същината си въпросът цели да се доведе до заключение, изведено в противоречие с цялостния смисъл на оборимата презумпция на чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД – на отнемане по силата на закона подлежи и. , придобито през проверявания период от лице, за което е установено, че са налице основанията по чл. 3 от същия закон, като в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото и. е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник. Следователно, извършената престъпна дейност е само предпоставка за допустимостта на претенцията на комисията по ЗОПДИППД и служи като презумпция относно придобиването на и. от лицето в резултат на престъпна дейност, доколкото не се установява законен източник на доходи за придобиване на имуществото. Законът не изисква обосноваване на причинно-следствена връзка между извършената престъпна дейност и придобиването на имущество. В самото исково производство по чл. 28 ЗОПДИППД частният жалбоподател може да се защити, като докаже законния произход на имуществото и опровергае законовата презумпция на чл. 4 от закона. Ето защо не може да се приеме, че молбата за допускане на обезпечение от комисията за у. на и. , придобито от престъпна дейност, следва да съдържа изрични доводи за връзка между повдигнатото обвинение за извършено престъпление и факта на придобиване на имуществото от проверяваното лице. Частната касационна жалба е неоснователна. Предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в чл. 391 ал. 1 ГПК - ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (предявеният иск да е допустим и вероятно основателен) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). Изискването за преценка на вероятната основателност на иска е свързано обикновено с подкрепата на иска с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факта изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право, а когато ищецът не разполага с такива документи, той може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи парична гаранция, освен ако молителят не е освободен от представяне на гаранция по силата на закона - чл. 391 ал. 4 ГПК. Постановеното от въззивния съд определение е съобразено с трайно установената съдебна практика за условията, при които се допуска обезпечаване на бъдещ иск. Съществуват достатъчно доказателства, които са в подкрепа на искането на комисията за допускане на обезпечение на бъдещия иск – придобити са два недвижими имота, ремарке за лек автомобил, налични суми по разплащателните сметки, придобити са акции и дружествени дялове, както и наличности в банкова касета. Придобитото и. е значително по критериите на § 1 т. 2 ДР ЗОПДИППД. Спрямо частния жалбоподател е висящо производство по чл. 3 ал. 1 т. 1 ЗОПДИППД. Налице са множество писмени доказателства в подкрепа на бъдещия иск. Бъдещият иск е допустим и вероятно основателен. Поисканите обезпечителни мерки са подходящи и съответни на обезпечителната нужда. В рамките на настоящото производство съдът не може да изследва твърденията на частния жалбоподател, че всъщност придобитото от частния жалбоподател и съпругата му и. , макар да е значително по смисъла на закона и е в степен, надвишаваща размера на декларираните от тях доходи за проверявания период, е придобито със законни средства. Тези доводи частният жалбоподател следва да изложи в исковото производство. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА до касационно разглеждане определение № 183 от 20 юли 2009 г., постановено по в.ч.гр.д. № 138 по описа на апелативния съд в гр. Б. за 2009 г. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 183 от 20 юли 2009 г., постановено по в.ч.гр.д. № 138 по описа на апелативния съд в гр. Б. за 2009 г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: