Ключови фрази
Делба * реална част * минимален размер на имот * основателност на иск * самостоятелен обект

6




Р Е Ш Е Н И Е

№ 123

София, 03.10. 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №4301 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№100536/27.07.2016г., подадена от Ц. Я. А., Н. Н. С., Г. Н. В., С. Т. М. и Н. Т. А. срещу решение №4982/15.06.2016г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-B въззивен състав по в.гр.д.№14501/2015г., в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 44063.6221.533 в [населено място], район П., м.С., с трайно предназначение – нива, номер по предходен план 004011, при съседи: 44063.6221.541, 44063.5221.1330, 44063.6221.4401, 44063.6221.4400, 44063.6221.534, част от нива, находяща се в землището на [населено място], [община], местност С., с площ 2.257дка, шеста категория, съставляваща стар имот 004011 по картата на възстановената собственост на землището, която част е повдигната в жълт цвят и защрихована в оранжево на скица на лист 117 от делото, с буквено означение А-Б-В-Г-А и която скица е неразделна част от решението, между В. Г. А., В. Н. А., Ц. Я. А., Н. Н. С., Г. Н. В., Т. Б. А., С. Т. М., Н. Т. А., Г. Т. В., В. Г. И. и Л. Г., при квоти 6/24 ид.части в режим н съпружеска имуществена общност на В. Г. А. и В. Н. А., 6/24 ид.части за В. Г. А., по 1/24 ид.част за Ц. Я. А., Н. Н. А., Г. Н. В., Т. Б. А., С. Т. М. и Н. Т. А. и по 2/24 ид.части за Г. Т. В., В. Г. И. и Л. Г. и по касационна жалба с вх.№101716/29.07.2016г., подадена от В. Н. А. и В. Г. А. срещу решение №4982/15.06.2016г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-B въззивен състав по в.гр.д.№14501/2015г., в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която до делба е била допусната реална част от имот с идентификатор 44063.6221.1330 по КККР на [населено място], район П., м.С., отреден за УПИ III-1330 в кв.151 по плана на [населено място] със заповед за ЦЗРКП за нов кв.151, одобрен с протокол на СОС №19/11.12.2000г., повдигната в жълт цвят и защрихована в оранжево на скица на лист 117 от преписката пред СРС, с буквено означение А-Г-Д-Е-А, която част навлиза в съседните имоти с идентификатор 44063.6221.4401 и идентификатор 44063.6221.1329 и е постановена на основание чл.537, ал.2 ГПК отмяна на констативен нотариален акт №30, том I-1, рег.№889, дело 23/2013г. и производството по делото за делба е прекратено в тази част.
С определение №232/04.05.2018г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само по подадената от В. Н. А. и В. Г. А. касационна жалба в частта му, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта по предявения иск за делба на реална част от имот с идентификатор 44063.6221.1330 по КККР на [населено място] по въпроса може ли да бъде предмет на съдебна делба поземлен имот, който е реално определена част от урегулиран поземлен имот в границите на населено място, след като съгласно чл.200, ал.1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищни образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ.
В касационната жалба, подадена от В. Н. А. и В. Г. А. се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че реална част от урегулиран поземлен имот не може да бъде предмет на делба. Касаторите поддържат, че реалната част от УПИ – III-1330, която е заявена за поделяне, е с площ от 1072кв.м. и лице, надвишаващо 18 л.м. и отговаря на изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ, като не попада в изключенията на ал.2 на чл.200 ЗУТ и е годен обект на правото на собственост. Поддържат, че на изискванията за минимални размери на чл.19 ЗУТ отговаря и реално обособената част, възстановена с решение №213 на ПК-П. от 07.02.2005г., с оглед на което считат, че въззивният съд е следвало да назначи служебно СТЕ да даде заключение отговаря ли процесния имот на изискванията за минимални размери за лице и площ на чл.19 ЗУТ. Молят обжалваното решение да бъде отменено.
Ответниците по касационна жалба Ц. Я. А., Н. Н. С., Г. Н. В., Т. Б. А., С. Т. М. и Н. Т. А. изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
Ответникът по касационна жалба Л. Г. Г. изразява становище, че жалбата е основателна и имотът следва да бъде допуснат до делба, като на нея бъде определена квота от ¼ идеална част.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
В. Г. А. и В. Н. А. са предявили иск за делба на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], [община], с твърдението, че с решение №1150/07.02.2005г. на ОСЗГ-П. на наследниците на В. А. А. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 2.257 дка, съставляваща имот 004011 по картата на землището, като със заповед от 2011г. на изпълнителния директор на АГКК този имот е нанесен в КККР на поземлените имоти на [населено място] като два поземлени имота – ПИ с идентификатор 44063.6221.533 и ПИ с идентификатор 44063.6221.1330.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
Решението на първоинстанционния съд в частта, с която до делба е допуснат ПИ с идентификатор 44063.6221.533 е влязло в сила – потвърдилото го въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване.
По отношение на частта от възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот, попадаща в ПИ с идентификатор 44063.6221.1330, представляваща реална част от УПИ III-1330 в кв.151 по плана на [населено място], въззивният съд е приел, че при действащата регулация поземлените имоти се индивидуализират чрез белезите си на урегулирани поземлени имоти като годен обект на собственост, разпореждане и делба, както и че реална част от урегулиран поземлен имот не може да бъде предмет на делба както предвид наличната забрана в закона да разпореждане с реална част от дворищнорегулационен парцел, така и с оглед невъзможността да бъде постигната целта на делбата – ликвидиране на съсобствеността върху обекта на собственост при действаща регулация. И доколкото в случая липсват възражения от страните одобрената през 2000г. регулацията да не е била приложена към влизане на ЗУТ в сила, въззивният съд е приел, че разпоредбите на §6 и §8 ПЗР ЗУТ не намират приложение.
Така изложените от въззивния съд съображения досежно недопустимостта на делбата на процесния имот, противоречи на практиката на ВКС, според която след като реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, отговарящи на изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ и които не попадат сред изключенията на чл.200, ал.2 ЗУТ могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, то тези реално определени части от поземлени имоти могат да бъдат предмет и на съдебна делба – решение №195/30.06.2014г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1279/2013г.
Основните съображения в подкрепа на това разрешение са свързани с текста на чл.34 ЗС, според който всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, т.е. да поиска по съдебен ред реализиране на субективното потестативно право да се ликвидира съсобствеността по отношение на конкретен обект на правото на собственост и превръщането му в индивидуална собственост по предвидените от закона начини и ако предметът на делбата представлява годен обект на разпореждане, съдебно поделяне не може да бъде отказано. Когато предмет на делбата е недвижим имот, искът за делба е винаги допустим, като по съществото на спора съдът следва да извърши преценка дали имотът представлява годен за поделяне обект. Тази преценка се извършва въз основа на събраните по делото доказателства за съответствието на имота с изискванията, на които трябва да отговаря имот от съответния вид /урегулиран имот, неурегулиран имот, сграда с определено предназначение или самостоятелен обект в сграда и др./. Ако се установи, че имотът, предмет на делбата, не отговаря на установените в закона изисквания за самостоятелен обект, годен за извършване на разпоредителни сделки /а оттам и за съдебно поделяне/, искът за делба се отхвърля като неоснователен и при промяна в обстоятелствата, вкл. на изискванията на закона, не съществува пречка да бъде предявен отново.
Това разрешение на поставения въпрос следва да намери приложение и в настоящия случай, доколкото частта от УПИ III-1330, чиято делба се иска в настоящето производство, с площ 1676кв.м. съществува реално и именно за тази част, представляваща част от новообразувания имот №1330, се поддържа, че е възстановена с решение на ПК. Към тази част по регулация при образуването на УПИ III е придадена част от имот 4020, който принадлежи на неучастващи в делбеното производство лица, но доколкото при урегулирането УПИ III не е образуван като съсобствен и няма данни регулацията да е приложена, то не съществува пречка частта от УПИ, представляваща имот 1330, да бъде предмет на съдебна делба, ако отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен урегулиран поземлен имот. При тези данни неправилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим.
Обстоятелството, че предметът на делбата представлява реална част от урегулиран поземлен имот според константната практика на ВКС няма за последица недопустимост на предявения иск. Съдът е длъжен в подобна хипотеза да установи чрез изслушване на СТЕ /включително като я допусне служебно/ дали тази реална част отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен УПИ, с оглед на което да допусне делбата, или да отхвърли предявения иск, извършвайки при това и преценка дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са правата им в съсобствеността.
По съществото на спора следва да бъде извършена и преценката дали правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ. Както вече беше отбелязано, когато предмет на делбата е недвижим имот, обстоятелството дали твърдяният от ищците придобивен способ се е осъществил има значение за основателността на предявения иск, но не и за неговата допустимост.
И доколкото в настоящия случай въпросът дали имотът, предмет на делбата съответства на изискванията на ЗУТ за самостоятелен УПИ, не е изследван, след отмяна на обжалваното решение делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване дали процесният имот отговаря на изискванията на ЗУТ за минимално необходимите лице и площ, достатъчни за обособяване на самостоятелен урегулиран поземлен имот и за произнасяне с решение по съществото на спора по реда на чл.344, ал.1 ГПК.
Следва да бъде отменено и определението на въззивния съд от 12.04.2017г., с което обжалваното решение е допълнено по реда на чл.248 ГПК в частта му за разноските, тъй като с този съдебен акт на ответниците са присъдени разноски с оглед обстоятелството, че производството по предявения иск за делба на реална част от имот с идентификатор 44063.622.1330 е прекратено.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №4982/15.06.2016г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, II „В“ въззивен състав по в.гр.д.№14501/2015г. в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която до делба е била допусната реална част от имот с идентификатор 44063.6221.1330 по КККР на [населено място], район П., м.С., отреден за УПИ III-1330 в кв.151 по плана на [населено място] със заповед за ЦЗРКП за нов кв.151, одобрен с протокол на СОС №19/11.12.2000г., повдигната в жълт цвят и защрихована в оранжево на скица на лист 117 от преписката пред СРС, с буквено означение А-Г-Д-Е-А, която част навлиза в съседните имоти с идентификатор 44063.6221.4401 и идентификатор 44063.6221.1329 и е постановена на основание чл.537, ал.2 ГПК отмяна на констативен нотариален акт №30, том I-1, рег.№889, дело 23/2013г. и производството по делото за делба е прекратено в тази част както и определение от 12.04.2017г., постановено по същото дело, с което по реда на чл.248 ГПК въззивното решение е допълнено в частта му за разноските по предявения иск за делба на този имот и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.

Председател:

Членове: