1 Р Е Ш Е Н И Е № 661 гр.София, 21 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Павлина Панова. при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и с участието на прокурора от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 650/2010 г. Производство пред ВКС е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА, изготвена от адвокатите Л. Р. и Л. И. - защитници на подсъдимия Ю. С.Т. срещу въззивно решение №122 / от 26.07.2010 г. по внохд№84/2010 г. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.Варна. В касационната жалба се изтъкват основанията по чл. 348, ал.1, т.т.1-2 НПК с подробни доводи. По нарушение на материалния закон се счита за неправилно прието, че деянието е извършено чрез бездействие . Според фактите - подсъдимият е сключил две сделки за покупка и една за продажба на гориво и изразяват активни действия. Изводът че подсъдимият не е упражнил контрол за качеството на горивото, не съответства на данните за сключването на сделките със сертификати за качество и с анализни свидетелства . Съдилищата не са посочили в какво се изразява изпълнителното деяние на подсъдимия - в действие или бездействие, поради неспазване на конкретни задължения. Субективната страна е изведена при предположения- няма доказателства за умишлено бездействие, формулирано от съда като предварително сформиран пряк умисъл(стр.13 от мотивите). Приетото , че след като подсъдимият е съзнавал , че анализното свидетелство определя ниска продажна цена на горивото и ще настъпят значителни щети за дружеството, но въпреки това е продал, не е в съответствие с начина на взимане решенията за продажбата – от колективния орган СД при спазване на ТЗ и Устава на дружеството. Липсват съставомерни признаци от състава на престъплението безстопанственост. Съществените процесуални нарушения , според жалбата, се отнасят до нарушено право на защита на подсъдимия, тъй като не е знаел срещу какъв фактически състав на престъплението по обвинението да се защитава. Разпоредбата на чл.219 НК е бланкетна и трябва да бъде конкретизирана, но в обвинителния акт , присъдата на Ш. и решението на ВАС не са посочени като нарушени никакви нормативни актове, технологични или опитни правила - не е ясно подсъдимият Тодоров какви точно правила не е изпълнил от задълженията си като изпълнителен директор. ВАС не е постановил оправдателен диспозитив в решението по отношение третия пункт на обвинението , въпреки че в мотивите приема, че подсъдимият следва да бъде оправдан поради липса на престъпление - налице е противоречие между мотиви и диспозитив на въззивното решение. Съдилищата не са подложили на задълбочен анализ доказателствените източници, от които е следвало да установи, че Тодоров е извършвал търговската дейност с процесното гориво съобразно правилата на пазара и с цел да постигне най-изгодните за дружеството условия - продажбата и покупката на мазута са извършени чрез стоковата борса, при сертификат за качество, респ. при издадено анализно свидетелство, на цена съгласно условията на борсата. Протоколът за оглед на местопроизшествие и взимане на проби от мазута е от 23.11.06 г.- т.е.-повече от година след инкриминираните действия на подсъдимия и е изготвен в нарушение на НПК, тъй като това процесуално действие не е одобрено от съдия в срок от 24 часа. СИЕ е приела, че доставеният мазут не е с влошени качества, но съдът декларативно не възприема тези изводи , без да се обоснове защо - не е изяснено по делото дали тази водомазутна емулсия отговаря на качеството според сертификатите. Иска се отмяна на въззивната решение и оправдаване на подсъдимия по обвинението. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимият Ю. Т. се явява лично и с адвокатите Р. и И. , които поддържат жалбата. Неправилно е прието, че продажбата чрез борсовата търговия е престъпление. „Л.” е доставчик на горивото . Не са осъществени елементите на престъплението безстопанственост. Няма умисъл. Няма щета. ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ – Топлофикация-град Шумен, редовно призован ,чрез процесуалния си представител Х. В. Х. не изплаща представител. ПРОКУРОРЪТ от В. намира жалбата за неоснователна. Деянията осъществяват безстопанственост и решението следва да се остави в сила. В ПОСЛЕДНАТА си ДУМА подсъдимият Т. заявява , че извършените от него действия са мотивирани да не бъде наложена глоба на дружеството при бездействие относно съхраняваното гориво, която е до 500 000 лева, при които се е ръководил единствено от интересите на дружеството. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ , ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО , СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА , СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, И ПРИЕ СЛЕДНОТО : Жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА С присъда постановена на 16.02.2010 г. по НОХД №389/2009 г. на Окръжен съд гр.Шумен , подс.Т. е признат за виновен в това, че за времето от 16.09.2004 г.- до 22.10.2005 г. в гр.Шумен, при продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице - изпълнителен директор на "Топлофикация - Шумен" ЕАД гр.Шумен, умишлено не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, собственост на "Топлофикация -Шумен" ЕАД, гр Шумен и на Държавна агенция "Държавен резерв и Военновременни запаси" гр София като : - сключил две сделки чрез "Софийска стокова борса" АД гр София за продажба на 3 000 тона котелно гориво / мазут /, от които 773,413 тона собственост на "Топлофикация - Шумен" ЕАД гр Шумен] и 2 226,587 тона собственост на Държавна агенция "Държавен резерв и Военновременни запаси" гр София, при цени, намалени с 50% от валидните в деня на плащане, определени на база цени за директна реализация на "Л. Н." и с това е причинил щети на дружеството в размер на 158 218,26 лева и на ДА "ДР и В." гр София в размер на 323 034,92 лева; - сключил сделка чрез "Софийска стокова борса" -АД гр СОфия за покупка на 2 757,123 тона котелно гориво / мазут при цена 452,50 лева за тон / на обща стойност 1 247 598,10 лева, като не упражнил достатъчно контрол върху качеството и вида на закупената стока и с това допуснал доставката на котелното гориво /мазут / със съдържание на 45 % вода при БДС 3383-89 - 1% вода и утайки за котелно гориво и 1,1 % съдържание на сяра, представляващо преработен във водомазутна емулсия мазут, като стойността на закупеното количество гориво в периода е 1 049 628,45 лева и с това причинил на дружеството щета в размер на 38 094,00 лева и на ДА "ДР и В." гр. СОфия в размер на 159 875,70 лева; - в нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал.2 от Закона за счетоводството, Националния сметкоплан и в частност Н. № 2 за отчитане на стоково материалните запаси и Н. № 37 - за провизии, условни задължения и условни активи, чл. 15 и чл. 16 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейността на ДР и В., със заповед № 27 от 02.02.2005 година разпоредил да се прехвърли цялото количество от 2 226,587 тона котелно гориво / мазут /собственост на ДА "ДР и В." гр.София от задбалансово заведен мазут В. в склада на дружеството и се продаде съгласно сключен борсов договор, като при закупуване на нови количества от първите доставки се възстановява количеството на В. и отново се завежда количеството задбаланстово в дружеството, в резултат на което е начислен допълнително ДДС по реда на чл. 55, ал.5 и ал.6 от ЗДДС във връзка с чл. 8 от ЗДДС и е настъпила щета за дружеството в размер на 193 924, 98 лева, като в това му качество, с тези действия е причинил значителни щети за "Топлофикация - Шумен" ЕАД [населено място] и на Държавна агенция "Държавен резерв и Военновременни запаси" гр.София общо в размер на 482 910, 62 лева, -безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на основание чл. 219, ал.4, предл. второ, вр„ чл. 219, ал.3, вр. чл. 219, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, което, съгласно ЗИНЗС, е постановено подсъдимият да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият Ю. С. Т. е осъден да заплати на "Топлофикация - Шумен" ЕАД гр.Щумен обезщетение за причинени имуществени щети в общ размер на 390 237,24 лева (триста и деветдесет хиляди двеста тридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки) , състояща се от сумата от 158 218,26 лева, сумата от 38 094,26 лева и сумата от 193 924,98 лева , обезщетение за причинени имуществени щети, както и законната лихва върху тях, считано от 22.10.2005 година, както и разноски по делото в размер на 7804, 74 лева / седем хиляди осемстотин и четири лева и седемдесет и четири стотинки/. По протест на прокурор от Шуменскат ОП с оплакване за явна несправедливост на наказанието е поискано налагане на подсъдимия и наказание лишаване от права по чл.37, ал.1,т.6 и т.7 НК, както и по жалба от подсъдимия, на основание на които е образувано ВНОХД № 84/2010 г. на Варненския апелативен съд. С решение № 122/26.07.2010 год. ВНОХД № 84/2010 год., на Варненския апелативен съд е ИЗМЕНЕНА първоинстанционната присъда само в частта за наложеното на подсъдимия Ю. С. Т. наказание за престъплението по чл.219 ал.4, предл.2 вр. чл.219 ал.З вр. чл.219 ал.1 от НК, като същото е НАМАЛЕНО ПО РАЗМЕР на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим, в затворническо общежитие от открит тип и на основание чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК Е ЛИШЕН ОТ ПРАВО да упражнява ръководна, държавна или обществена длъжност, както и от право да упражнява професия или дейност свързана с пазене и управление на стоково-материални ценности и изготвяне на официални документи за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ. Присъдата е ИЗМЕНЕНА И В ГРАЖДАНСКАТА ЧАСТ, КАТО Е НАМАЛЕН размера присъденото обезщетение за причинени имуществени щети от 390 237,24 лева на 196 312,26 лв. и държавната такса върху него е намалена по размер на 7852.49 лв. В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ ПРИСЪДАТА Е ПОТВЪРДЕНА. Доводите в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения са основателни . На първо място, Варненският апелативен съд, след като е приел в мотивите на решението за несъставомерно третото деяние, извършено на 22.10.05 г.,включено в рамките на продължаваното престъпление по инкриминираното обвинение по чл. 219 ал. 4 предл. 2 вр. ал. З вр. ал. 1 от НК , вр. с чл. 26, ал.1 НК, не е оправдал подсъдимия в диспозитива на изменителното въззивно решение за това деяние. Вместо това, е потвърдил присъдата в наказателната част. Този пропуск в диспозитива , който е неразделна част от съдебния акт като единство от мотиви и диспозитив( спр. чл.339, ал.1 и ал.2 НПК) е довел до съществено противоречие в двете части на съдебното решение и до невъзможност да се узнае действителната воля на съда относно обвинението по посоченото деяние. В мотивите на решението на ВАС по внохд№84/2010г., на стр. 85-86 се изтъква, че прехвърленото имущество – мазута на ДА по ВВЗ. от задбалансово имущество, в имущество на дружеството се е наложило , тъй като „Топлофикяция-Шумен", чрез изпълнителния директор не би имала възможност да се разпореди с това имущество, за да обнови и В., поради което действията на подсъдимия не изпълват състава на безстопанственост. Според въззивната инстанция , с оправдаване на подсъдимия за това деяние периодът на продължаваното престъпление следва да бъде от 16.09.2004 г. до месец май. 29005 г., „тъй като тогава е била и последната сделка на разпореждане с процесното имущество.”... Несъмнено изводите на съда в мотивите на решението се отнасят до оправдаване на подсъдимия по това обвинение. За да ги приеме, съдът се е позовал на събраното на проведеното съдебно следствие писмено доказателсво - решение на Върховния административен съд №2412/13.02.2010 г. по адм.дело №11687/09 г. на ВАС на РБ, с което е бил отменен ДРА №176/08.03.2006 г., издаден от органа по приходите в ТД на НАП-гр.Шумен срещу изпълнителния директор на дружеството Т. за неплатен ДДС от дружеството на подсъдимия в размер на 193 924,98 лв. като незаконосъобразен . ВАС е приел, че с инкриминираната заповед № 27 от 02.02.2005 год. Тодоров не е нарушил посочените от обвинението нормативни актове : Националния сметкоплан и в частност Н. № 2 за отчитане на стоково материалните запаси и Н. № 37 - за провизии, условни задължения и условни активи; чл. 15 и чл. 16 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейността на ДР и В.. Действията му по разпореждане да се прехвърли цялото количество от 2 226,587 тона котелно гориво / мазут /собственост на ДА "ДР и В." гр.София от задбалансово заведен мазут ВВЗ. в склада на дружеството и да се продаде, съгласно сключен борсов договор и след закупуване на новите количества мазут той отново да се възстанови в същото количество във В.-си, както е сторено и това количество е заведено отново като задбалансово имущество на дружеството, е съгласно посочените нормативни актове . Допълнително начисленият ДДС по реда на чл. 55, ал.5 и ал.6 от ЗДДС във връзка с чл. 8 от ЗДДС не е настъпила щета за дружеството в размер на 193 924, 98 лева, съгласно повдигнатото обвинение . Тази сума съдът е приел, че следва да се приспадне и от размера на присъденото обезщетение по гражданския иск за имуществени вреди на дружеството срещу подсъдимия. Въпреки тези изводи на ВАС , подсъдимият не е оправдан в диспозитива на решението за това деяние в усложненото продължавано престъпление по чл.219 НК. Липсата на оправдателен диспозитив прави подстановеният съдебен акт непълен и неясен. От диспозитива на решението е видно, че с него ВАС е приложил чл. 337, ал. 1,т. 1 и ал. 3,предл. последно НПК – като е изменил присъдата по нохд№389/09г.на Шуменския ОС само в частта за наказанието на подсъдимия Ю. Тодоров и в частта за уважения размер на гражданския иск като го е намалил със същата сума. Съдът, обаче, не е упражнил правомощията си по чл. 344 ,т. 3 НПК - да измени присъдата като признае подсъдимия за невиновен и го оправдае в частта по обвинението за престъпление по чл.219, ал.4,вр.с ал.3 и ал.1 НК с настъпила щета за дружеството в размер на 193 924, 98 лева. Като е потвърдил по реда на чл. 338 НПК присъдата и в тази й част, съдът е допуснал неотстранимо от тази инстанция противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение, още повече, че в изменителната част на диспозитива на решението съдът е намалил размера на гражданския иск за същата инкриминирана щета от 193 924,98 лева , като ненастъпила. Следователно изводите на съда са се отразили в диспозитива на решението само относно деликтната отговорност, но не и до наказателната отговорност на подсъдимия, което е недопустимо тъй като основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието по обвинението и то определя пределите на деликтната отговорност на дееца. Допуснатото нарушение съществено ограничава правото на защита на подсъдимия, правата и законните интереси на представителя на обвинението, както и поставя в невъзможност контролната инстанция да установи действителната воля на съда по тази част от обвинението. Нарушението е по чл.354, ал.3,т.1 НПК и е основание за отмяна на въззивното решение. На второ място, съдилищата са се задоволили само да изброят в съдебните си актове посочените в обвинителния акт нормативни актове, регламентиращи дейността на подсъдимия като изпълнителен директор на дружеството относно реда и задълженията по съхраняването на отговорно пазене на мазутно гориво от военновременните запаси на страната. Разпоредбата на чл. 219 ал.1 от НК е бланкетна и поставя изискване пред обвинението да посочи тези нормативни актове или технологични правила , които не е изпълнил подсъдимият. Постановлението на Пленума на ВС №7/23.12.76 г. указва да се извърши преценка какви задължения според нормативните актове или технологични правила не са изпълнени от дееца. Безстопанствеността се изразява в неполагане на достатъчно грижи по ръководенето, управлението, стопанисването, запазването на повереното имущество или на изпълнението на възложената работа. С оглед на това, формата на изпълнителното деяние може да се изрази в бездействие или до неправилно действие.Деецът ще е положил достатъчно грижи, ако в своята дейност в рамките на служебните си функции се е съобразил с всички отправени към него икономически и правни изисквания. Обвинението трябва да посочи, а съдът да изясни, в какво точно се състои неправилната дейност на подсъдимия (действие или бездействие), от която да са настъпили общественоопасните последици- реалната щета. Съдилищата обаче, са се задоволили само да изброят нормативните актове, но без да ги отнесат към дейността на подсъдимия. В решението на ВАС е прието за установено, че в дружеството на подсъдимия са се съхранявали запази от мазут, съгласно чл.17 ал.1 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси. Установено е, че съхранението и опазването на държавните резерви се осъществява от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси", която възлага съхраняването и опазването на държавните резерви и на външни съхранители-търговци и организации". В случая ,съгласно чл.12 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси „държавните резерви от мазут са се съхранявали в бази и складове на външни съхранители, каквато е била складовата база на „Топлофикация" ЕАД-Шумен .В счетоводството на „Топлофикация-Шумен" ЕАД, съгласно разпоредбите на чл.15 ал.1 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по ДР и В. съхраняваното гориво се е отчитало задбалансово по количество и стойност, като стоките са на отговорно пазене и не са собственост на външния съхранител, в случая дружеството. Съгласно Приложение №1 към чл.2 ал.2 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси, съхраняваният във външния съхранител ресурс е военновременен запас, определен с номенклатурен списък и е предназначен да осигури при положение на война или военно положение производството на военна продукция за потребностите на въоръжените сили, или на структурите изпълняващи задачи по отбраната на страната, националното стопанство и на населението за период от време, определен от Министерския съвет .Установено е, че инкриминираното количество на съхранявания мазут от В. в дружеството е 22265,87 кг., а срокът на съхраняването му в дружеството е определен на шест години, съобразно приложение №1 от Инструкция за дългосрочно съхранение на нефтопродукти в петролни бази, издадена от ДА „ДР и В."-гр.С., таблица за срока за съхранение Г. и СТ в складови условия на Министерството на отбраната и доклад относно съхранението и поддържането на военновременни запаси в „Топлофикация-Шумен" ЕАД-Шумен. Установено е, че този срок е продължаван многократно със знанието и съгласието на ДА за ВВЗ.. Изброяването на нормативните актове, които регламентират определена дейност, не означава автоматично, че деецът е действал в разрез с тях. Установените от инстанционните съдилища констатации относно фактическите обстоятелства, очертаващи поведението на подсъдимия по стопанисването на повереното му имущество при сключването и контролирането на изпълнението на процесните три сделки – две от тях за продажба на общо 3 000 тона мазут и една- за покупка на общо 2 757,123 тона котелно гориво - мазут от дружеството, не са изградени на цялостна проверка и анализ на доказателствените източници, поради което резултат на допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането,проверката и оценката на доказателствените източници, поради което от атакуваното решение не става ясно какви конкретни нарушения на нормативни актове или други технологични правила от страна на подсъдимия са допуснати и чрез каква форма на поведение ( действие или бездействие ) и какво е било субективното му отношение спрямо елементите на това поведение и последиците от него. Предвиждал ли е и искал ли подс.Т. настъпването на последвалите инкриминирани значителни щети, при очертания от обвинението фактически състав на деянието. От фактическа страна и двете предходни инстанции макар и да са изяснили специалното качество на подсъдимия Т. на длъжностно лице по чл.93,б.”б” НК, който е назначен със заповед № ДВ—22 от 19.02.2001 година на Председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси за член на Съвета на директорите на „Топлофикация - Шумен" ЕАД гр.Шумен, считано от 01.03.2001 г. Подписал е договор № ДВ -22/19.02.2001 г. за възлагане управлението на едноличното акционерно дружество "Топлофикация - Шумен" ЕАД гр Шумен, не са изяснени какви са задълженията му по сключването и изпълнението на процесните договори. Не са съпоставени всички доказателствени източници, а някои от тях са тълкувани превратно на техния действителен смисъл относно дейността му по сключването и изпълнението им и не изяснени конкретните нарушени нормативни, договорни или други опитни правила по повод изпълнението на трите сделки, както изисква чл.107, ал.5 НПК. Не е отдадено необходимото значение на доказателствата установяващи, че тези сделки са извършени чрез стоковата борса, при наличие на сертификат за качество и анализни свидетелства. Не е направен анализ на доказателствените средства , които изясняват как е формирано решението за продажбата на мазута на цена с 50% но-ниска от установената му продажба цена от доставчика „Л.”. Не е изяснен въпросът какво е следвало да бъде поведението на подсъдимия за да не се допусне разпиляване на имущество и ощетяване на дружеството. Какви са били задължението му за контрола върху качеството на закупения мазут ? Какви са били задълженията му относно контрола по съхраняването на тези количества в базите на дружеството и дали състоянието от времето на закупуването на процесния мазут от 2 757,123 тона е запазено по химически състав до момента на извършените проби година по-късно с протокол за изпитване на образци №18 от 16.02.2006 г.(спр. т.ІІ,л.18-19), показали оводняване от 40,38% . Не е изяснено дали мазутът е имал качеството, съгласно сертификата. Не е установено дали подсъдимият обективно е знаел за оводняването на мазута и въпреки това го е закупил на цената за стандартно гориво. Не е изследван въпроса дали то не е получило влошените стойности след доставката , по причини дължащи се на неполагане достатъчно грижи от отговорните длъжностни лица по съхранението му. Не е установено по делото каква е била възможността за дружеството горивото да бъде продадено на цена, съгласно решенията на Съвета на директорите на дружеството, както и в кои случаи е било възможно то да се продаде съгласно условията на борсата. Имал ли е възможност подсъдимият да не се съгласи с цената под 50% и да не извърши процесната продажба? Съдилищата по фактите са игнорирали действителното съдържание на писмените доказателства - два протокола за взето решение за подмяната на процесния мазут, единият от 16.09.2004 г., в който съветът на директорите е взел решение, че „приема предложението и възлага на изпълнителния директор да предприеме необходимите действия по извършване на продажбата и подмяната на мазута в дружеството", както и на протокола от 04.10.2004 г. , с който съветът на директорите "предлага да се реализира продажбата при условие, че цената не е под 50 на сто от цената на „Лукойл" АД", на каквато всъщност е продаден мазутът от 3 000 т. Въпреки тяхното наличие, съдът произволно приел, че това не е „било окончателно формираното решение на СД, и че действителното решение и осъществяване на сделките се е придвижвало от подс.Тодоров, който е сключвал сделките, но”не би могло да се направи извод, че това решение е било взето в резултат на колективното решение на съвета на директорите.” Съдът не е подкрепил с доказателствени факти тези си констатации. Произволно и без проверка, оценка и анализ на всички доказателствени източници е приел, че за окончателната цена за продажбата на котелно гориво, собственост на дружеството, решението е било взето напълно суверенно и еднолично от подс.Тодоров. В този случай , не е изяснено дали СД на дружеството е променил решението си обективирано в посочените протоколи, относно стойността на мазута с пределната цена до 50 % от цената за директна реализация на мазута, определена от производителя “Л.”. Предоставено ли е на изпълнителния директор правото да решава сам условията на договора, или не? Съдилищата по фактите не са отдали значение на доказателствените източници, които са посочили каква е била пазарната (в случая – борсовата) цена на продукта. При положение, че поведението на органите на дружеството се е ръководело от принципите на пазарната икономика, те са се съобразили с възможностите на пазара процесният мазут да бъде продаден на приетата цена , а не на по-висока цена от определената в решението на съвета на директорите. Не са изследвани хипотезите в които ще има, съответно, в които не може да се приеме, че е налице неполагане на достатъчно грижи за повереното имущество. Ако макар и в определените рамки на цената приета от СД, тази възможност не е реализирана, ще следва да се оценяват елементи на безстопанственост. Няма да е налице безстопанственост, дори ако този продукт е бил продаден на по-ниска цена от определената в решението на СД /не по-малко от 50% от цената на „Л.”/, ако такива обективно са цените на пазара. Но трябва да се изследва защо се е забавил процесът на продажбата на процесните 3 000 това мазут, за да се стигне до неблагоприатните условия на пазара, при положение, че подсъдимият е имал достатъчен срок да продаде това количество при по-изгодни условия на пазара. За да се изследва субективната страна на деянието е необходимо да се изследват всички доказателствени факти, които са относими към причините за неизпълнение на решението на СД за минималната цена на продаваното гориво, както и за причината за закупуването на гориво със съдържание на вода над допустимото по БДС. Абсолютизирано е значението на анализното свидетелство от 24.09.2004г., съгласно което оводняването на мазута е било 29%, представено от подсъдимия пред СД, въз основа на което съдът е установил , че е било мотивирано решението на СД за приемането на занижената цена при продажбата на мазута. Пренебрегнати са обаче другите писмени доказателства както и фактът, че то не е било изготвено по поръчка на фирма „Виа ойл" ООД гр Варна, потвърден и от показанията на свид. И. И. и свид.В. П., ръководител на Изпитвателната лаборатория към „Петрол" АД. Не е обсъден съвкупно с останалите доказателствени средства и протокол от 09.06.2004г. за взета проба мазут от резервоар N4 с извършено изпитване, отразено в Протокол N 1544/21.06.2004г. (т.ІІ, л. 115-116) на Независима лаборатория за анализи към „НЛА-2000" ЕООД [населено място], от което се изяснява, че горивото е покривало изискванията на Наредбата за изисквания за качеството на течните горива ( ДВ бр. 66/2003г.), с изключение на „съдържание на вода" - 3.3%. С този протокол е установено, че е бил запознат подсъдимият ( спр. доклад №140/25.06.04 г., т.ІІ,л.117), но не е анализирано значението на данните от този протокол при формиране решението на съвета на директорите относно продажната цена на мазута , поради което е напълно произволен изводът, че решението за намалената цена на горивото е взето еднолично от подсъдимия и поради това е обективиран прякия му умисъл за причиняване на щетата от 873147,86 лв. Не е анализирано и значението на решението на постоянната комисия по управление на ДР и В., предложила да се удължи срока на съхранение на В. с една година, считано от 21.06.2004г.. Тези фактически данни е трябвало да се съпоставят и анализират и да се напряват констатации какви са били действителните мотиви на лицата от съвета на директорите и на подсъдимия за продажбата на мазута на цена 50% от продажната цена, определена от „Л.” към този момент. Превратно са тълкувани и задълженията на подс.Т. и какви клаузи са били необходими за запазване интереса на купувача по сключените договори за доставка. Доставчикът отговаря за качеството на доставката по закона ( ТЗ,ЗЗД) и по търговския обичай, без да е необходима изрична клауза в договора за контрол и проверка. Производителят или продавачът има задължение да представят сертификат за качество. По делото е установено, че такъв сертификат е издаден от производителят на горивото, а не от борсовия посредник. По делото са налице доказателствени източници, че от страна на „Т.-Шумен ЕАД е сключен договор от 01.03.2005 год. с „Булгарко" ООД-В., относно осъществяване само на количествен контрол на горива, пристигащи с товарни автомобили за „Топлофикация.-Шумен ЕАД. Установено е, че подс.Т. не е предвидил клауза в сключения договор за покупка на течно гориво /мазут/ за осъществяване на контрол и по отношение на качеството. При липса на сертификат от доставчика и липса на договор за контрол на качеството, не е установено какво е дължимото поведение на подсъдимия за да осигури контрола върху качеството на закупувания мазут. Превратно е тълкувано значението на писменото доказателство - анализното свидетелство, изготвено в лабораторията на „Петрол” АД – гр.Варна, сочещо наличие на вода и утайки 29% и станало причина да се определи цената 50% от цената на „Л.”. Съдилищата не са направили съвкупна оценка на процесното свидетелство с данните за значението на препоръките на борсовия посредник. Същият е изяснил пред дружеството в лицето на подсъдимия Тодоров, че липсва търсене на процесния мазут, за отказа на потенциални клиенти да купуват мазута поради неговите влошени качества и др.подобни факти. Следователно, изводът , че „Т. в качеството му на длъжностно лице - Изпълнителен директор на „Т. Шумен" е съзнавал, че анализното свидетелство, е послужило за определяне на продажната цена на котелното гориво на ниски цени и неминуемо ще доведе до значителни щети на управляваното от него дружество”, не е настъпил единствено поради резултатите от анализното свидетелство, а и поради състоянието на пазара. Не е изяснено по делото знаел ли е подсъдимият за оводняването на мазута. Извод за съдържанието на субективното отношение на подсъдимия при осъществяване деянията по трите сделки не може да се направи само от липсата на сертификат и възлагателен договор за качествен контрол на продадения, респ. закупения мазут. Следва да се изследва дали той е искал , или е допускал да приеме и да се заплати продукт с това влошено качество. Тези данни са от решаващо значение за установяването или не на умисъла на подсъдимия . При неизяснени обстоятелства относно контрола за качеството на процесното гориво, съдилищата произволно са приели поведението на подсъдимия като единствен фактор за щетата от лошото му качество. Не е изяснено от доказателствената съвкупност защо, въпреки сертификата за качество, мазутът се е оказал с повишено съдържание на вода. Не е изяснено от доказателствената съвкупност: кога е станало това оводняване; кой го е направил; представлява ли то умишлено човешко действие или е налице друга причината за това му обективно състояние и т.н. Не е изследвано по делото обективно , всестранно и пълно какви са били в това отношение задълженията на другите лица от системата на дружеството – приемчици, началници на складове, заместник директори по техническата и търговската част и др. Не е изследвано по делото на кои от длъжностите лица е възложена задачата да контролират качеството на постъпващите в складовете стоки. Не е проверена версията , дали някое друго лице не е допринесло с действие или бездействие за настъпването на неблагоприятния резултат. Ангажирането на наказателната отговорност при форма на изпълнителното деяние на безстопанственост, а в случая на умишлена такава, следва да е конкретно обусловена от точно и ясно обективирани форми на неполагане на достатъчно грижи , обвързани с конкретно бездействие, или чрез неправилни стопански действия, несъвместими с дължимата стопанска грижа , довели до процесната щета. Задължение на съда е да обсъди и да вземе предвид всички доказателства и доводи на страните. Това не е сторено. Съдилищата не са подложили на проверка и оценка и редица събрани доказателствени източници като протокол за изпитване №1544/21.06.2004 г. на „НЛА-2000" ЕООД , находящ се в том 15, стр.47 и 48 от досъдебното производство. От него е можело да се установи дали изпитания продукт покрива техническите изисквания, с изключение на съдържанието на вода, което е 3,3% при допустим по БДС 1%. Този факт не е обсъден от предходните инстанции. Не са обсъдени показанията на свид.Б., който разпитан в с.з. на 26.10.2009 г. и заявява: „...Купих мазута на такава цена, защото мазута беше с минал срок, имаше и вода и затова го купих на тази цена ... на 1800 тона аз се отказах, защото беше минало 35-40 процента вода ... Качеството отиваше към по-лошо от това, което е вписано в договора...". Не са обсъдени и показанията на борсовия посредник свид.Н., който в с.з. на 26.10.2009 г. заявява: „...След като е сключена сделката това е била най-добрата цена на борсата... Държавен резерв продава под 50% от това, което продава „Л. Н. Б." . По делото са игнорирани писмените доказателства като : сертификатите за стоков контрол , издадени в „Л." /том VI, стр. 528-533/ ; нареждания за експедиция на готова продукция /том VI, стр.534-540; 547-550/ , издадени от „Л."; кантарни бележки, съпровождащи товара ; товарителници и пътни листове /том VI, стр.569-574; 576-598/. Издател на тези товарителници е производителят „Л.". Следователно, пренебрегнат е фактът, че горивото е доставено директно от „Л." и е пристигнало в складовете на „Топлофикация. Шумен". ВКС не се съгласява с оплакването в жалбата , че протоколът за оглед на местопроизшествие от 23.11.06 г. не е бил одобрен от съдия в срок от 24 часа. Проверката показа, че е спазен реда по чл.155-чл.156 НПК. При осъществяването на това процесуално-следствено действие не е било необходимо разрешение на съдия. Относно оплакването за нарушения в материалния закон. Основателни са възраженията на защитата, че нито в обвинителния акт , нито в атакуваните съдебни актове са изведени фактическите обстоятелства на неполагането на достатъчно грижи за ръководеното от подсъдимия имущество, което би следвало да изпълни изпълнителното деяние в обективната страна на състава на престъплението безстопанственост. Правилното приложение на закона в случая е обвързано с правилното тълкуване и прилагане на съдържанието на признаците на престъплението по чл.219 НК. При общата безстопанственост се изисква фактическият състав на неполагането на достатъчно грижи да бъде очертан като неизпълнение или нарушаване на конкретно посочени нормативни актове , технически правила, опитни правила. В случая поведението на подсъдимия е следвало да бъде разглеждано на базата на отношенията, регулирани от договорите на дружеството за продажба и за покупка на процесните количества мазут чрез С., сключени съответно на: 06.01.05г.; 16.03.05 г. и 01.03.2005 г. и от нормите на Търговския закон и ЗЗД. ВКС намира за основателно оплакването в жалбата и по отношение на неправилност на изводите на ВАС за действието на някои от общите правила в НК, каквото е по чл.80, ал.3 НК уреждащи принципните положения в кой момент са довършени усложнените престъпления, каквото е продължаваното престъпление. Моментът когато продължаваното престъпление е довършено е времето на извършване последното деяние в единното престъпление. В случая, при оправдаване на подсъдимия за безстопанственост относно нарушаването на финансовата дисциплина с щета от 193 924, 98 лева , продължаваното престъпление, би следвало да е довършено с извършването на предходното инкриминирано деяние за инкриминирания период, а то е - до края на месец май. 2005 г., тъй като тогава е била и последната сделка на разпореждане с процесното имущество. В тази връзка ще следва да се обсъжда и възражението на защитата относно давностния срок за търсене на обезщетение за непозволено увреждане срещу подсъдимия. Въз основа на изложеното и съгласно чл.354, ал.3,т.2 НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение №122 / от 26.07.2010 г. по внохд №84/2010 г. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.Варна И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ СЪЩИЯ СЪД, В ДРУГ СЪСТАВ, В СТАДИЯ НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ. РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: