О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
[населено място], 27.07.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 1037 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Екогруптрас-2“ ООД срещу определение № 119/16.01.2023 г. по в. ч. д. № 65/2023 г. по описа на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 902268/07.12.2022 г. по т. д. № 54/2020 г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която касаторът е осъден да заплати разноски, сторени от двете ответни дружества.
Касаторът прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като въззивният съд не е оценил правилно представените по делото договори за правна помощ и съдействие. От текста на същите не може да се направи еднозначен извод кой е упълномощителят и по кое дело е извършено упълномощаването. Двете ответни дружества са подали един отговор, т. е. процесуалният представител е извършил само едно действие от името и на двете дружества. Отделно, съдът е изпратил препис от исковата молба за отговор, въпреки че му е било служебно известно наличието на преюдициален спор между страните, изходът от който има пряко значение за основателността на предявените искове. Заявява становище, че делото не се отличава с фактическа и правно сложност. Присъдените възнаграждения са несправедливи поради високия си размер и поради това недължими. При изложените доводи моли атакуваното определение да бъде отменено.
Като релевантни за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи въпросите: 1. „Следва ли да бъде присъждано адвокатско възнаграждение, ако по делото липсват данни за извършени действия от страна на процесуалния представител?“; 2. “Следва ли да бъде заплащано и съответно присъждано отделно адвокатско възнаграждение, ако двама ответници са ползвали услугите на адвокат, който е извършил едно процесуално действие; 3. „Кои са задължителните реквизити на договора за правна помощ и съдействие и води ли липсата на някой от тях до липса на договор в цялост?“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“ По първия и четвъртия въпрос твърди отклонение от практика на ВКС, а по другите два сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по частната жалба не ангажират становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение на Окръжен съд Благоевград, с което на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „Екогруптрас-2“ ООД е осъден да заплати на „Ирида“ ООД и „Ирида-Транс Секюрити“ ЕООД разноски в размер на 1 640 лв. за всяко от дружествата ответници. Въззивната инстанция е споделила изложените от Окръжен съд Благоевград мотиви за дължимост на разноските поради прекратяване на производството в резултат оттегляне на предявените срещу двете дружества искове.
Настоящата инстанция намира за осъществена предпоставката на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за директен достъп до касационно обжалване на атакуваното определение, тъй като същото е недопустимо. За допустимостта на обжалвания акт настоящата инстанция е длъжна служебно да следи, с оглед указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В частната си жалба, депозирана пред Апелативен съд София, „Екогруптрас-2“ ООД е релевирал оплакване, че присъдените разноски са в прекомерно голям размер, несъобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с извършените по делото процесуални действия от страна на ответниците. Това налага извод, че въззивната частна жалба всъщност представлява искане по смисъла на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на първоинстанционното определение относно разноските. Компетентен да се произнесе по това искане е първоинстанционният съд по предвидения ред за това в чл. 248, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Ето защо, произнасяйки се като въззивен съд по искането, Апелативен съд София е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен и делото да се изпрати на първоинстанционния съд за разглеждане на искането по съответния ред. В този смисъл е и непротиворечивата практика на касационната инстанция, илюстрация на която са определение № 871/02.07.2014 г. по гр. д. № 7236/2013 г. и определение № 98/2016 г. по гр. д. № 791/2016 г. на ВКС.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 119/16.01.2023 г. по в. ч. д. № 65/2023 г. на Апелативен съд София.
ОБЕЗСИЛВА определение № 119/16.01.2023 г. по в. ч. д. № 65/2023 г. на Апелативен съд София.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Благоевград за извършване на процесуални действия съобразно мотивите на настоящото определение
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
|