Р Е Ш Е Н И Е   №  98   София, 27 февруари 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ...двадесет и трети февруари......  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора…МАДЛЕН ВЕЛИНОВА.........….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 27 по описа за 2009  година       Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Х. М. срещу решение № 206/ 03.10.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 316/08 г., с оплакване за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 НПК. В съдебно заседание подсъдимият и неговият з. поддържат жалбата и молят да бъде уважена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е частично основателна и предлага да бъде намален размера на кумулативното наказание глоба. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 НПК установи следното:   С присъда № 66/ 20.05.2008 г. по нохд № 225/ 2008 г. Старозагорският окръжен съд признал подсъдимия М за виновен в това, че на 16.01.2008 г. в съучастие като извършител с Д. Д. и Г. К. , без разрешение извършил изкопни работи на територията на археологически паметник на културата- надгробна могила “Мал тепе” и на основание чл.278б ал.1 вр. чл.20 ал.2 и чл.55 НК го осъдил на пробация, като наложил пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от две години. Наложил и кумулативното наказание глоба в размер на 2000 лв. С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд потвърдил присъдата.   Оплакването за явна несправедливост на решението се мотивира с доводи, че срокът на пробационните мерки е несъразмерно дълъг и не съответства на процесуалното поведение на подсъдимия, който оказал пълно съдействие на правозащитните органи и се разкайвал за извършеното. Същото е неоснователно. Аналогични по съдържание възражения са правени пред въззивния съд, подробно са обсъдени и отхвърлени с аргументи, които настоящият касационен състав споделя изцяло. Направеното от подсъдимия самопризнание е основание за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и по силата на закона наказанието е определено при условията по чл.55 НК, въпреки отсъствието на многобройни или смекчаващи вината обстоятелства. Лишено от фактическо основание е твърдението за оказано съдействие на органите на полицията, тъй като тримата извършители са заловени на местопрестъплението и М. не е допринесъл с поведението си за разкриване на престъплението. Пловдивският апелативен съд е аргументирал решението си да отхвърли искането за намаляване срока на пробационните мерки с данните за личността на подсъдимия, който е осъждан два пъти за престъпления от общ характер. Правилно е заключението, че касаторът е личност със завишена степен на обществена опасност и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието му е необходимо да изтърпи засилена по размер наказателна репресия. Липса явно несъответствие на наказанието с обществената опасност на деянието и дееца, поради което жалбата е неоснователна. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение                       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 206/ 03.10.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 316/ 2008 г.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: