О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 391 [населено място], 28.06.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, през две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1338 по описа за две хиляди двадесет и първа година, съобрази следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Д. - акционер в „Интернешънъл Лоджинг Ъф България „ АД против решение № 54/05.02.2021г. по т.д.№ 2570/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 904/29.06.2020 г. по т.д.№ 1810/2019 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част, са отхвърлени предявените от касатора против „Интернешънъл Лоджинг Ъф България„ АД искове, с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на дружеството от 27.08. 2019 г. , по приемане доклада на Съвета на директорите за дейността на дружеството за 2010 г. , по одобряване на проверения и заверен годишен финансов отчет на дружеството за 2010 г. , за освобождаване членовете на Съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2010 г. и по неразпределение на печалба и непокриване на разходи за 2010 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.224 ТЗ , тъй като предварително предоставяните на акционерите писмени материали следва да съдържат необходимата информация относно обстоятелствата, отнасящи се до въпросите, включени в дневния ред и позволяваща вземането на информирани решения по същите. Оспорва се извода на съда, че изискването на чл. 224 ТЗ е изпълнено с предварително представяне на съставения и заверен годишен финансов отчет за 2010 г. и доклада на СД за дейността на дружеството през 2010 г., тъй като същите не отразяват същественото съдържание на сделката по покупко-продажба на акциите, притежавани от ответното дружество в „ София Хотел Балкан „ АД , чрез която ответникът се е разпоредил в полза на трето лице / цена, купувач /, нито дали договорената цена е била заплатена, нито кое е наложило сключването на тази сделка, доколкото притежаваните от ответното дружество акции от капитала на „София Хотел Балкан„ АД са били основен източник на приходи. Доколкото разпореждането е с активи, чиято стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на всички активи на „ Интернешънъл Лоджинг Ъф България „ АД , съгласно последния заверен годишен финансов отчет, касаторът се позовава на императивното изискване за сключване на сделката - решение на ОС на АД – продавач, съгласно чл. 236 ал. 2 т. 2 ТЗ. Позовава се на липсата на информация за такова решение и съдържанието му в отчета за дейността на СД. Неизпълнението на това изискване действително не опорочава сключената сделка, но предпоставя възможност да се ангажира отговорността на сключилото я, от името на АД, лице, в случай на претърпени от дружеството вреди - обстоятелство, имащо пряко отношение към вземането на информирано решение за освобождаване от отговорност на членовете на СД, за дейността им през 2010 г., наред с изясняване мотивите за разпоредителна сделка с основна част от активите на дружеството и в полза на свързано с представляващия дружеството лице, доколкото купувач е дружество, в което 25 % от капитала са притежание на К. Н. Д. - мажоритарен акционер в ответното дружество, член на СД и изпълнителен директор на същото. Страната оспорва извода на съда, че е разполагала с достатъчна информация за вземане на информирано решение по въпросите от дневния ред , доколкото претендираната от нея не е такава, без която да не би могла да упражни правото си на вот. Оспорва се и правилността на фактическите изводи на съда, досежно приет, с участието на ищцата , и обявен ГФО за 2009 г. Оспорва се и извода на въззивния съд, за недобросъвестно упражняване на права от ищцата, като фрагментарен, немотивиран с конкретно преследвана от нея , различна от правните последици на иска по чл. 74 ТЗ, цел. Ответната страна - „ Интернешънъл Лоджинг Ъф България „ АД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните въпроси не кореспондират с решаващите изводи на съда. Навеждат се и съображения за неудовлетвореност на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като цитираната съдебна практика е неотносима към фактологията на настоящия спор – постановена е в хипотези на непредоставени, изискуеми по закон документи / докато в настоящия случай се претендира представяне на документация относно цената на конкретна сделка, каквато законът не предвижда да се дължи / , както и в хипотеза на непредставени, но в съответствие с дневния ред на съответното ОС, документи, а процесният дневен ред не включва точка, касаеща конкретната правна сделка. Ответната страна счита, че ищцата не разполага с информация единствено за продажната цена, доколкото страните по същата са известни / купувачът – от съобщенията на Българската фондова борса /. Сочи, че искът по чл.74 ТЗ може да се основава само на нарушения на императивни правни норми, а чл. 236 ТЗ е диспозитивна такава - предвид чл. 236 ал. 3 ТЗ вр. с чл. 37 ал. 2 от Устава на дружеството, доколкото с разпоредбата от Устава вземането на решение за разпореждане и в тази хипотеза е предоставено в компетенциите на СД. Изрично се акцентира на правната същност на АД и неговите специфики на капиталово дружество, поради което и възможността за участие на акционерите в дейността му е изначално законодателно стеснена, а правомощията им изрично и изчерпателно очертани. Противното би довело до порочна практика на разкриване и неконтролирано изискване на информация във връзка с управлението му, което потенциално да би могло да увреди дружеството. Акционерът няма право на информация за дейността на управителния орган и право на участие в управлението на АД - чл. 181 вр. с чл. 224 ТЗ. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в предмета на касационното обжалване и обхвата на касационните доводи , настоящият състав съобрази следното : С иск по чл.74 ТЗ ищцата атакува решенията на ОСА на „ Интернешънъл Лоджинг Ъф България„ АД от 27.08.2019 г. – за приемане доклада на Съвета на директорите за дейността на дружеството за 2010 г., за одобряване на проверения и заверен годишен финансов отчет на дружеството за същата година, за освобождаване на Съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2010 г. и за неразпределяне на печалби и непокриване на разходи за 2010 г. / решенията с идентичен предмет за последващите периоди не са в обхвата на касационната жалба /. Твърди, че след получена писмена покана за ОС е изискала информация / документи, частично получени – ГФО за 2010 г. и доклад за дейността на СД за 2010 г.. Твърди , че й е станала известна сключена от ответното дружество сделка по покупко-продажба на притежаваните от него акции от капитала на „София Хотел Балкан „ АД, чиято стойност възлиза на 22 308 000 лева. Предвид узнатото – косвено, от акт за актуалното състояние на капитала на „ София Хотел Балкан „ АД към 11.01.2011 г. в Централния депозитар - ищцата твърди, че е поискала допълнителна информация относно спазването на чл. 236 ал. 2 т. 2 ТЗ, доколкото се касае за разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на ответника, съгласно последния заверен ГФО, като в тази връзка е изискала и информация за стойността на активите през предходната 2009 г., съответно ГФО и доклад на одитора за 2009 г.. Тази информация счита от значение за вземане на информирано решение относно освобождаването на членовете на СД от отговорност за дейността им през 2010 г.. Информация за параметрите на сделката и за изпълнението й страната счита значима и с оглед въпроса защо последващо сделката не са разпределяни дивиденти, съобразно прихода от същата. Ищцата твърди, че в отговор на тези й искания ответното дружество е отказало информация, по съображения, че не е относима към дневния ред на ОС, декларативно заявявайки, че причината, условията и сроковете на продажбата са в съответствие с нормативните изисквания, отнасящи се до публичните дружества. Ищцата навежда и доводи за свързаност между страните по сделката, пояснена по-горе, както и че ГФО съдържат обобщена информация за приходи, разходи, активи и пасиви, от която не би могло да се установи същественото й съдържание и изпълнението й от купувача. В обобщение, ищцата счита, че е нарушено правото й на сведение по чл.224 ТЗ, за вземане на информирани решения по всички въпроси от дневния ред на събранието. Ответникът е оспорил исковете, като счита, че информацията относно същественото съдържание и изпълнението на сделката с притежавани от дружеството акции от капитала на „София Хотел Балкан“ АД е неотносима към въпросите от дневния ред на ОСА от 27.08.2019 г. , а съобразно последните на ищцата са били предоставени изискуемите писмени материали - доклади за дейността на СД за съответните / вкл. спорната 2010 г. / години и заверени от одитор ГФО за съответните години. За да отмени първоинстанционното решение, с което са били уважени исковете за отмяна на решенията на ОСА от 27.08.2019 г. - за приемане доклада на Съвета на директорите за дейността на дружеството за 2010 г., за одобряване на проверения и заверен годишен финансов отчет на дружеството за същата година, за освобождаване на Съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2010 г. и за неразпределяне на печалби и непокриване на разходи за 2010 г. – и съответно отхвърли същите, въззивният съд е споделил следните решаващи изводи : Съгласно цитирана и споделена от състава съдебна практика на ВКС, дружеството е в нарушение на чл.224 ТЗ когато законът установява задължение за подготовка на писмени материали, а такива не са изготвени – следователно обективно не могат да бъдат предоставени или когато, макар изготвени и съществуващи, избирателно не се предоставят на определени акционери, при поискването им. Освен конкретните хипотези на чл. 224 ал. 2 ТЗ / неотносими към спора / дружеството следва да изготви и предостави на разположение на акционерите, в срока по чл. 224 ал. 1 ТЗ , писмени материали в случаите, когато самият закон установява задължение за изготвянето им в писмен вид / напр. годишен доклад за дейността - арг. от чл.187д и чл.250 ТЗ , ГФО - арг. от чл.248 ТЗ и чл.250 ТЗ , годишен одиторски доклад – арг. от чл.250 ТЗ , оценка от вещи лица на непарична вноска за увеличение на капитала – чл. 193 ал.2 ТЗ / , както и когато по включените в дневния ред на ОС точки изготвените конкретни предложения за решения предпоставят предварително запознаване с данни и анализ на информация в писмен вид, освен ако с оглед обема и съдържанието й , предоставянето й на самото ОС не би затруднило упражняване правото на глас на акционера. Следователно, правото на сведения по чл. 224 ТЗ не е нарушено, когато по кореспондиращите на въпросите от дневния ред на събранието конкретни предложения за решения не е било задължително или необходимо - за формиране волята на акционера и за мотивирано упражняване правото му на глас - наличието на писмени материали. Така въззивният съд приема, че съгласно въпросите от дневния ред, за ответното дружество е съществувало задължение за изготвяне в писмен вид само на доклад на СД за дейността му през 2010 г. и проверен и заверен ГФО за същата година. Тези документи не се спори да са били изготвени и предоставени на разположение на ищцата в срока по чл. 224 ал. 1 ТЗ. Само тези документи, според съда, са били необходими на ищцата за информирано вземане на решение по всички точки от дневния ред, доколкото не са наведени от ищцата доводи, че не са съставени в съответствие със законовите изисквания, т.е. че не съдържат законово изискуема информация, предвидена от самия законодател като достатъчна / чл.247 ТЗ /, вкл. относно наличие на предпоставките за изплащане на дивидент / чл.247а ТЗ /, също обусловени от данните в ГФО, съответно представен. Съдът изрично е мотивирал, че липсва законово задължение за акционерното дружество да дава информация на акционерите си относно конкретни сделки и да им предоставя документи, съставени във връзка с такива сделки, за разлика от правата на съдружника в ООД – чл.123 ТЗ, още повече, когато конкретната сделка не е и обект на въпрос от дневния ред на ОС, респ. на вземане решение за сключването й от ОС. Въззивният съд е счел, че ищцата не упражнява добросъвестно правото си на иск по чл. 74 ТЗ, тъй като видно от протокола на ОСА е била запозната със сделката от публично достъпна информация, както и от счетоводното й отразяване в ГФО, заявявайки изрично несъгласие със сключването й – против интересите на дружеството - и гласувайки против предложените решения по тези съображения. Оттук съдът обосновава извод, че сочената информация не й е била необходима за вземане на информирано решение, а действията й са продиктувани от друг правен интерес – евентуално ангажиране отговорността на членовете на СД за нанесени на дружеството вреди от лошо управление. Интересът от реализирането на такава отговорност - впрочем в полза на самото АД , а не на отделния акционер, още повече при уреденото изрично за малцинствените акционери / притежаващи поне 10 % от капитала / право по чл.240а ТЗ да предявят такъв иск, като процесуален субституент на дружеството – съдът е счел чужд на правния интерес от отмяна на решенията на ОСА, поради нарушено право на сведения на акционера, по чл. 224 ал. 1 ТЗ. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Липсата на предоставени материали относно съществените елементи на сделка на разпореждане с 90 % от активите на дружеството препятства ли възможността за вземане на информирано решение по поставения в дневния ред въпрос, за освобождаване от отговорност на членовете на СД, поради неспазване на процедурата за разпореждане с активи на дружеството, съгласно чл. 236 ал. 2 т. 2 ТЗ, както и за одобрение на ГФО за съответната година ? ; 2/ Предопределена ли е волята на акционера, при освобождаване от отговорност на членовете на СД и одобряване на годишния финансов отчет, от предварително запознаване с факти и аргументи относно съществените елементи на сделка, обусловили действията по разпореждане с основен актив на дружеството ? ; 3/ Следва ли липсата на нормативно установено задължение за предоставяне на информация да води до ограничаване правата на акционер за сведения относно дейността на дружеството, още повече когато се отнася до разпореждане с активи на дружеството на стойност над 50 % от всички притежавани от дружеството активи ? ; 4/ Може ли правото на съдружник в ООД по чл.123 ТЗ - да бъде осведомяван за хода на дружествените работи и да преглежда книжата на дружеството – да се приложи по аналогия и за акционерите в АД, при прилагането на чл. 224 ТЗ ? - въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Допълнителният селективен критерий са обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – с решенията по т.д.№ 1123/2009 г. и т.д.№ 45/2013 г. на І т.о. и т.д.№ 3088/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, както и в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Първите два въпроса са почти идентични, като вторият е по-общ спрямо съдържанието на първия, доколкото предпоставя отговор дали информацията относно сделка на разпореждане, със съществена част от активите на АД, се явява необходима, за информирано упражняване право на глас на акционера, при вземане на решение за освобождаване от отговорност на членовете на СД за вреди, но не само в относимост към неспазване изискването на чл. 236 ал. 2 т. 2 ТЗ . Вреди за дружеството не биха могли да последват единствено от неспазена процедура по чл. 236 ал. 2 т. 2 ТЗ, с който факт ищцовата страна не е ограничила защитната си теза, нито само за същия е отправеното, предходно на ОСА, искане за предоставяне на информация – последната се иска и за причините за сключването на сделката, както и за параметрите й – цена и начин на формирането й, срок, условия. При това ответникът противопоставя диспозитивен характер на нормата на чл.236 ТЗ и предоставена с Устава на дружеството компетентност на СД, за вземане на решението от компетентността на ОСА, съгласно чл. 236 ал. 3 вр. с ал. 2 т. 2 ТЗ. Следователно, като по-пълно кореспондиращ на фактологията на спора и съдържанието на защитата на страната, в съответствие с която е дължал произнасяне и се е произнесъл въззивния съд, отричайки нуждата от такава информация, вторият въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Впрочем – на още по-голямо основание въпросът е значим в настоящата хипотеза – на делегирано на СД право да вземе решение за разпореждане с активи на дружеството, доколкото точно в тази хипотеза параметрите на сделката не биха били известни на акционерите. Обоснован се явява и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с цитираното решение по т.д.№ 45/2013 г. на І т.о. на ВКС, в което е прието, че освен конкретните хипотези на чл. 224, ал. 2 ТЗ / избор на членове на СД и НС /, дружеството следва да изготви и предостави на разположение на акционерите, в срока по чл. 224, ал. 1 ТЗ , писмени материали в случаите, когато самият закон установява задължение за изготвянето им в писмен вид / напр. годишният доклад за дейността на дружеството - арг. от чл. 187д и чл. 250 ТЗ, годишният финансов отчет - арг. от чл. 248 и чл. 250 ТЗ, годишният одиторски доклад - арг. чл. 250 ТЗ, оценката от вещи лица на непарична вноска за увеличение на капитала - изрично в чл. 193, ал. 2 ТЗ /, както и когато по включените в дневния ред на Общото събрание точки изготвените конкретни предложения за решения предпоставят предварително запознаване с данни и анализ на информация в писмен вид. Видно е, че в случая въззивният съд е изхождал от формалното наличие на писмени материали от съответния вид, в съответствие с точките от дневния ред, не и от съдържанието на тези материали, посочвайки че последното не е изрично оспорено от ищцата, макар логично да следва от твърденията й. Съдът е изхождал от позоваването на ищцата на непредоставени й писмени материали по конкретната сделка, а не изобщо от липса на информация за обстоятелства, от значение за вземане на решения по дневния ред на ОСА и в частност – за освобождаване от отговорност членовете на СД. На практика е презумирал достатъчна информираност на ищцата , предвид упражнения от нея отрицателен вот - за неосвобождаване членовете на СД - по тази точка. Макар формално да се е позовал на съдебната практика, обосновала допълнителния селективен критерий, въззивният съд я е приложил ирелевантно на значението на сочената за неполучена информация, за упражняването на право по чл.240а ТЗ от конкретния миноритарен акционер, все в интерес на дружеството. От този аспект отговорът на въпроса се явява и от значение за точното прилагане на закона, досежно тълкуването на чл.224 ал.1 ТЗ – „ писмени материали, свързани с дневния ред „. Третият от въпросите не е формулиран в относимост към правото на сведения по чл. 224 ТЗ – във връзка с информирано упражняване право на глас при вземане на решения от ОСА, доколкото визира право на сведения за дейността на дружеството изобщо и следва ли то да се счита лимитирано от законодателя с изрично уредените в ТЗ хипотези. Ако въпросът се конкретизира по приложението на чл. 224 ТЗ, отговор на същия би попаднал в предметния обхват на втория формулиран въпрос, по който вече се обоснова допускане на касационното обжалване. По четвъртия формулиран въпрос: въззивният съд не се е произнасял досежно приложението по аналогия на чл. 123 ТЗ, уреждащ правата на съдружника в ООД, по отношение правата на акционера , уредени в чл. 224 ТЗ, съответно отричайки аналогията. Самият чл. 123 ТЗ не урежда право на сведения на съдружника, в аспект на информирано упражняване право на глас в ОС. В този смисъл въпросът не кореспондира с мотив на въззивния акт, още по-малко с решаващите такива в цялост : не само, че исканата от ищцата информация не е изрично предписана от законодателя да се предоставя задължително на акционера, но че не е била и необходима на ищцата, за вземане на решенията по конкретния дневен ред на ОСА. Следователно, дори позитивен отговор на въпроса, търсен от касатора – че акционерът е имал принципно право на достъп до тази информация - не би бил от естество сам по себе си да промени правния резултат, с оглед конкретния дневен ред на конкретното ОСА. Последното изключва правен характер на въпроса, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, още повече, че самият касатор не обосновава допустимостта на такава аналогия на закона / достатъчно сходство във фактическите състави, което да обоснове идентичност и в уредбата на правните им последици /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54/05.02.2021г. по т.д.№ 2570/2020 г. на Софийски апелативен съд. УКАЗВА на М. Н. Д., в едноседмичен срок от уведомяването,да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 160 лева. След представяне доказателство за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на І т.о.- за насрочване или на състава – за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: