О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр. София, 06.10.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ПЕТЯ ШИШКОВА
при становището на прокурора от ВКП Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Шишкова касационно частно дело № 963 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.351, ал.5 от НПК. Образувано е по повод на постъпила жалба от защитника на подсъдимия М. Б. срещу разпореждане от 29.06.2017г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 4505/2016г. по описа на Софийски градски съд, НО, 10 въззивен състав, с което на основание чл.354, ал.4, т.1 от НК му е върната касационна жалба срещу постановената присъда. Жалбоподателят твърди, че връщането е незаконосъобразно и моли жалбата да бъде допусната до касационно разглеждане.
Становището на прокурора е, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с материалите по делото, становището на страните и мотивите на атакувания съдебен акт, намери, че разпореждането следва да бъде отменено.
Въззивната присъда е постановена на 24.01.2017г., а касационната жалба е подадена на 07.02.2017г., т.е. в срок. Защитникът е изявил желание, след като се запознае с мотивите към присъдата, в заседанието пред ВКС да изложи допълнителни мотиви. Съдията-докладчик е преценил, че не са изпълнени изискванията на чл.351, ал.1 от НПК, уведомил е адвоката, че мотивите са изготвени и му е дал указания 7-дневен срок да се запознае с тях и да отстрани недостатъците на жалбата. Защитникът не е представил допълнение към жалбата в предоставения му срок, поради което съдията-докладчик е изготвил обжалваното разпореждане.
Настоящият състав счита, че така направената преценка, довела до връщане на жалбата е неправилна. В разпореждането е цитирано изразеното от защитника намерение, да се запознае с мотивите и да изложи допълнителни съображения. Позоваването на тази част от касационната жалба е неуместно, тъй като запознаването с материалите по делото и разгръщането на защитната теза в пледоарията пред съда от по-горната инстанция, представляват негови процесуални права, които нямат отношение към задължението му да приведе жалбата в съответствие с изискванията на закона. Съдът не следва да дава указания за упражняване на процесуални права, а за изпълнение на процесуални задължения.
Връщането на жалбата не може да бъде мотивирано и с професионалното качество на защитника. Съдията от въззивния съд е заявил, че изпълнението на указанията му е било задължително, поради това, че защитникът упражнява адвокатска професия. Тъй като законодателят не е диференцирал изискванията към съдържанието на касационната жалба според професията на страната – жалбоподател, и този аргумент за постановяване на атакуваното разпореждане не може да бъде споделен.
Спорът по делото следва да бъде сведен до обосноваността на извода, направен в разпореждането, че от съдържанието на касационната жалба не става ясно какви касационни основания се релевират и кои са данните в подкрепа на тезата на жалбоподателя. Анализът на изложението на касатора дава основание за извод, че то в достатъчна степен очертава предмета на касационната проверка. В жалбата са наведени касационни основания. Отмяната на присъдата се иска поради необоснованост, несправедливост, незаконосъобразност /в началото на жалбата/ и несправедливост, незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения /в края/. Посочените квалификации на обжалвания съдебен акт, с изключение на необосноваността, за която следи въззивната, но не и касационната инстанция, кореспондират с трите основания по чл.348, ал.1 от НПК, доколкото законът свързва несправедливостта единствено с наказанието, а незаконосъобразността би могла да произтича, както от нарушение на материалния, така и на процесуалния закон. По отношение на изискването за конкретизиране на данните в подкрепа на касационните основания, действително липсват каквито и да било такива по отношение на твърдените съществени нарушения на процесуалния закон и явната несправедливост на наказанието. Не така стои въпросът, обаче, с нарушението на материалния закон. В жалбата се твърди, че обстоятелствата, които са основание за оправдателна присъда, са доказани по несъмнен и категоричен начин, че действителната фактическа обстановка, преразказана накратко, е безспорно установена и от нея следва извод за липса на умисъл. Именно по този начин, макар и без да използва точно законовите термини, защитникът е аргументирал тезата си за неправилно приложен закон към правилно изяснена фактическа обстановка, която следва да бъде проверена от касационната инстанция.
Водим от горното, съдът
ОТМЕНЯ разпореждане от 29.06.2017г. на съдия от въззивния съд за връщане на касационна жалба по ВНОХД № 4505/2016г. по описа на Софийски градски съд, 10-ти въззивен състав.
ВРЪЩА делото на въззивният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.