О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 124 гр. София, 06.10.2017 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА при становището на прокурора от ВКП Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Шишкова касационно частно дело № 963 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.351, ал.5 от НПК. Образувано е по повод на постъпила жалба от защитника на подсъдимия М. Б. срещу разпореждане от 29.06.2017г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 4505/2016г. по описа на Софийски градски съд, НО, 10 въззивен състав, с което на основание чл.354, ал.4, т.1 от НК му е върната касационна жалба срещу постановената присъда. Жалбоподателят твърди, че връщането е незаконосъобразно и моли жалбата да бъде допусната до касационно разглеждане. Становището на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с материалите по делото, становището на страните и мотивите на атакувания съдебен акт, намери, че разпореждането следва да бъде отменено. Въззивната присъда е постановена на 24.01.2017г., а касационната жалба е подадена на 07.02.2017г., т.е. в срок. Защитникът е изявил желание, след като се запознае с мотивите към присъдата, в заседанието пред ВКС да изложи допълнителни мотиви. Съдията-докладчик е преценил, че не са изпълнени изискванията на чл.351, ал.1 от НПК, уведомил е адвоката, че мотивите са изготвени и му е дал указания 7-дневен срок да се запознае с тях и да отстрани недостатъците на жалбата. Защитникът не е представил допълнение към жалбата в предоставения му срок, поради което съдията-докладчик е изготвил обжалваното разпореждане. Настоящият състав счита, че така направената преценка, довела до връщане на жалбата е неправилна. В разпореждането е цитирано изразеното от защитника намерение, да се запознае с мотивите и да изложи допълнителни съображения. Позоваването на тази част от касационната жалба е неуместно, тъй като запознаването с материалите по делото и разгръщането на защитната теза в пледоарията пред съда от по-горната инстанция, представляват негови процесуални права, които нямат отношение към задължението му да приведе жалбата в съответствие с изискванията на закона. Съдът не следва да дава указания за упражняване на процесуални права, а за изпълнение на процесуални задължения. Връщането на жалбата не може да бъде мотивирано и с професионалното качество на защитника. Съдията от въззивния съд е заявил, че изпълнението на указанията му е било задължително, поради това, че защитникът упражнява адвокатска професия. Тъй като законодателят не е диференцирал изискванията към съдържанието на касационната жалба според професията на страната – жалбоподател, и този аргумент за постановяване на атакуваното разпореждане не може да бъде споделен. Спорът по делото следва да бъде сведен до обосноваността на извода, направен в разпореждането, че от съдържанието на касационната жалба не става ясно какви касационни основания се релевират и кои са данните в подкрепа на тезата на жалбоподателя. Анализът на изложението на касатора дава основание за извод, че то в достатъчна степен очертава предмета на касационната проверка. В жалбата са наведени касационни основания. Отмяната на присъдата се иска поради необоснованост, несправедливост, незаконосъобразност /в началото на жалбата/ и несправедливост, незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения /в края/. Посочените квалификации на обжалвания съдебен акт, с изключение на необосноваността, за която следи въззивната, но не и касационната инстанция, кореспондират с трите основания по чл.348, ал.1 от НПК, доколкото законът свързва несправедливостта единствено с наказанието, а незаконосъобразността би могла да произтича, както от нарушение на материалния, така и на процесуалния закон. По отношение на изискването за конкретизиране на данните в подкрепа на касационните основания, действително липсват каквито и да било такива по отношение на твърдените съществени нарушения на процесуалния закон и явната несправедливост на наказанието. Не така стои въпросът, обаче, с нарушението на материалния закон. В жалбата се твърди, че обстоятелствата, които са основание за оправдателна присъда, са доказани по несъмнен и категоричен начин, че действителната фактическа обстановка, преразказана накратко, е безспорно установена и от нея следва извод за липса на умисъл. Именно по този начин, макар и без да използва точно законовите термини, защитникът е аргументирал тезата си за неправилно приложен закон към правилно изяснена фактическа обстановка, която следва да бъде проверена от касационната инстанция. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ разпореждане от 29.06.2017г. на съдия от въззивния съд за връщане на касационна жалба по ВНОХД № 4505/2016г. по описа на Софийски градски съд, 10-ти въззивен състав. ВРЪЩА делото на въззивният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената касационна жалба. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.