Р Е Ш Е Н И Е № 130 София, 27.05.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 7491 /2013 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 65 от 07.02.2014г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1322/28.06.2013г. по гр.д.№ 1021/12г. на Софийски апелативен съд, постановено при второ въззивно разглеждане на делото. С него е отменено решение № 10 от 07.07.2008г. по гр.д.№ 337/2003г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. против [фирма] гр.. София и [фирма] [населено място] съответно установителен и осъдителен иск за собственост и вместо това е признато за установено по отношение на [фирма], че държавата е собственик на партерния етаж, със застроена площ от 840 кв.м., от масивната триетажна сграда, намираща се в [населено място], [улица], а [фирма] е осъдено да предаде владението върху същия имот на собственика – държавата. Отменен е нот. акт. № 1, том І-2, рег. № 40, дело № 3/2000 г, поправен с нот. акт № 7, том І-2, рег. № 325, дело № 49/2000 г, двата на нотариус Б. - № 003 в регистъра на НК. Решението е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 26 ал.2 ЗЗД за прогласяване за нищожна сделката между двете ответни дружества. К. по двете жалби . [фирма] и [фирма] навеждат оплаквания за недопустимост на решението поради това, че съдът се е произнесъл по непредявено основание на правото на собственост на държавата – ЗОПИЗОП и чл. 92 ЗС и по нередовна искова молба, за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения при формулиране предмета на доказване, който не е указан на страните и неправилно е разпределена доказателствената тежест, за нарушение на нормата на чл. 143 от ГПК /отм/, толериране поведението на държавата при събирането и представянето на доказателствата и цененето им по същество. Прави се и оплакване за нарушение на материалния закон – Закон за отчуждаване на имущества за държавна и обществена полза от 1885г. /отм/ и за материалната доказателствена сила на Актовете за завземане на недвижими имоти за държавата /АЗНИД/ и на актовете за държавна собственост. Генералното оплакване е, че държавата не е доказала, че е придобила правото на собственост на процесния имот на основание отчуждаване, а съдът не е обсъдил доказателствата, които установяват, че на първото ответно дружество е предоставено правото на ползване, което съставлява право на стопанисване и управление, трансформирано в правото на собственост на основание чл. 17а ЗППДОП /отм/, в хипотезата на който не се включва заприходяване в баланса. Д., като ответникът по касация, ищец по иска/ счита, че е собственик на процесния имот на основание чл. 6, във вр. с пар.3 ЗС и чл.5 ПРУПСДП /ДВ бр. 10/01.02.1994г., отм. 07.06.2003г./ Касационно обжалване е допуснато по двете жалби подадени от .А.” АД и [фирма] на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „необходимо ли е имота да е заприходен в баланса, за да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДООП”, поради противоречие с решения по чл. 290 ГПК Р № 263 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 1157/09 г. на ВКС I ГО,Р № 643/04.01.2011г. по гр.д.№ 1196/2009г. І гр.о., представени от касатора [фирма] и Р № 340 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 1349/09 г. на ВКС I гр.о., Р № 238 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 685/09 г. на ВКС II гр.о.. Р № 406/25.11.2010г.по гр.д.№ 614/2010г. ІІ гр.о. Р № 66/18.04.2012г. по гр.д.№ 493/2011г. І гр.о. Поради констатирано противоречие по този въпрос в практиката на ВКС, установена с решения, постановени по чл. 290 ГПК, на основание чл. 292 ГПК бе сезирано ОСГК на ВКС. С ТР № 4/2014г. от 04.03.2016г. т. 2Г на ОСГК на ВКС прие, че за да се приложи нормата на чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./, не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. Фактическият състав за придобиване правото на собственост на основание чл. 17а ЗППДОП /отм/ включва следните предпоставки: 1.държавата да е собственик на конкретно имущество, 2.то да е предоставено за стопанисване или управление на държавно предприятие, 3. с акта за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество по реда на чл. 62, ал.1 ТЗ това имущество да не е изключено изрично от капитала на търговското дружество. Отразяването в счетоводните книги и в баланса, водени от държавното предприятие не е предвидено като предпоставка за придобиване правото на собственост в нормата на чл. 17а ЗППДОП /отм/, поради което не е елемент от фактическия състав на придобиваното основание по този текст. В случаите, когато не може да се докаже предоставянето на конкретно имущество за стопанисване или управление от държавен орган с административния акт, счетоводните книги имат доказателствено значение за установяване на този факт. По касационните жалби: Д. е предявила чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството против [фирма] гр.. София и [фирма] [населено място] съответно установителен и осъдителен иск за собственост за партерния етаж, със застроена площ от 840 кв.м., от масивната триетажна сграда, намираща се в в [населено място], [улица] /бивш № 86/ на ъгъла с [улица]. Исковата молба е подписана от зам министър, но е представена заповед 979/01.11.2002г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за периода 04 - 22.11.2002г. да бъде заместван от зам.министъра Х. Х.. Исковата молба е подадена в този период - на 20.11.2002г. и е подписана от този зам.министър. Предявяването на иск от името на административен орган и конкретно на министър не е от категорията на изключителните му правомощия. То може да бъде предоставено изрично, временно, или за дълъг период от време на лице от състава на същия орган. Това важи с особена сила в случаите когато титуляра е обективно възпрепятстван да изпълнява функциите си предоставени със закон за определен период. В този смисъл са мотивите на ТР № 4/22.04.2004г. на ВАС, задължително за всички органи на съдебната и изпълнителната власт, съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ, което е приложимо и към настоящия казус до колкото упражняването на правото на собственост на държавата е и административна функция на МРРБ. Отделно от това, в хода на производството за юристконсултите, представлявали министъра на регионалното развитие и благоустройството, като представител на държавата по делата с предмет право на собственост върху недвижим имот /чл. 31, ал.2 ГПК/, са представяни пълномощни, подписани от съответните министри, което има сила на потвърждаване на предявяването на иска. Затова оплакването в жалбата на [фирма] за недопустимост на решението поради това, че исковата молба е подписана от зам.министър е неоснователно. С първоначалната искова молба, държавата е твърдяла, че е собственик на имота, но не е посочила на какво основание. Затова постановеното първо въззивно решение по спора е обезсилено от ВКС с решение № 111/14.03.2012г. по гр.д.№ 594/11г. І гр.о. и са дадени указания да се изправят нередовностите на исковата молба. При новото разглеждане на делото, исковата молба е оставена без движение с указания в посочения смисъл. С молба № 4419/03.05.2012г. стр.3 / л.8 от гр.д.№ 1021/12г./ е посочено, че имота е придобит в резултат на отчуждаване за държавни и обществени нужди през 1930г., който е предоставен за милиционерско училище, отразено в съставения акт за завземане на недвижим имот за държавен № 349/26.07.1952г. Д. се е позовала изрично на придобиване на собствеността по силата на Закона за отчуждаване на недвижимите имущества за държавна и обществена полза и съставения акт за завземане на този имот, че правото на собственост на държавата е заварено от ЗС и се запазва се, съгл пар.3 от ПР на ЗС, че се доказва съгл. чл. 19 ЗС с документ, издаден въз основа на книгите за държавна собственост. Затова е неоснователно оплакването, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, че не са изпълнени указанията на ВКС и че съдът служебно е намерил основание, на което е признал държавата за собственик. При действието на отменения ГПК в редакцията му, публикувана в ДВ бр. 64/1999г, по който се разглежда делото от въззивната инстанция и след връщането му от ВКС. съдът имаше задължение да извърши устен доклад на делото. Неизпълнението на това задължение обаче не представляваше съществено процесуално нарушение и няма за последица недопустимост, или пряко неправилност на постановеното решение. На основание чл. 109 ГПК в редакцията му от 1999г. съдът нямаше задължение да дава указания на страните за подлежащите на доказване факти и доказателствените средства и това бе проява на засиленото състезателно начало. Затова са неоснователни оплакванията за неизпълнение задълженията на съда по чл. 108 и чл. 109 ГПК По делото е установено че с Р.. № 31/30.10.1991 г, приложение № 1 т.15 изменено с Р.. № 28/18.03.1992г., приложение № 15, ВТО „А.” София е преобразувано в еднолично търговско дружество. с държавно имущество с капитал 7 089 000 лв. Преобразуването е вписано с решение от 27.01.1992г. по ф. д. № 28 397/1991г. на СГС. В акт за частна държавна собственост № 01863 от 10.12.1999г. на Областния управител на Област София. е посочено, че имотът е предоставен да ползване и управление на фирма [фирма] на основание заповед № І-2 474/13.10.1982 г. на ЦС на Н., предавателно-приемателен протокол от 27.10.1982 г. между ВТО „А.” София и И. „В..” София, Р.. № 31/30.10.1991 г. и решението на СГС. Въз основа на същите документи е посочено, че имота е включен в капитала на [фирма]. Този АЧДС е отменен със заповед № РД-15-045 от 23.01.2001г. на областния управител. На лицевата страна на акта е отбелязано, че за имота има предходен А. № 349/26.07.1952 г. Към момента на съставянето на А. № 349/26.07.1952 г. е действал Правилникът за държавните имоти (отм.) /„Известия” бр. 59/15.07.1952 г. Ответниците са оспорили този акт, като издаден по вече отменен закон - Правилника за приложение на Закона за държавните имоти /ППЗДИ отменен 17.12.1951г. Съдът е приел, че при сравнение на чл. 40 и чл. 41 от ППЗДИ (отм.) и чл. 21, и чл. 22 от П. (отм.) се установяват различия по отношение на компетентността на органите издаващи актовете за държавна собственост. Такива обаче не се наблюдават при компетентността по чл. 41, ал. 3 от ППЗДИ (отм.) и чл. 23 от П.. (отм.), приложими в случая, тъй като имотът е бил предоставен за ползване на МВР. Съгласно чл. 23 П. – актовете за държавните имоти, свързани с държавна тайна и актовите книги за държавни имоти се съставят от съответния министър. Съгласно чл. 41, ал.3 ППЗДИ, действал до 17.12.1951г. актовите книги за актовете за завземане на държавните имоти се водят от министерството на финансите. Съдът е приел, че образеца, върху който е съставен акт е без значение, защото с доказателствена сила се ползват констатациите в него и затова оспорването е прието за неоснователно. На основание чл. 5, ал.2 З. тъй като този акт не е отменен, е прието, че и към настоящия момент се ползва с доказателствена сила. Тя се отнася не само за актовете, съставени при действието на тази норма, но и за съставените актове до влизане в сила на З. Затова е прието, че представеният актът за завземане недвижим имот за държавен № 349/26.07.1952г записан в старата книга за държавни имоти том ІІ, страница 55 с пореден № 5447 в актовата книга на І-ви райсъвет, съставлява акт за държавна собственост и се ползва с материална доказателствена сила за констатациите в него, че се касае за стар държавен имот, който се е ползвал от МВР. Тези изводи са правилни и съответстват на материалния закон. Съгласно чл. 6 ЗС /редакция от 1951 г./ държавни стават имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Първата хипотеза обхваща случаите, когато се е осъществил юридически факт, с който нормативен акт свързва придобиване правото на собственост в патримониума на държавата, а във втората хипотеза - имотите, които нямат друг собственик. Второто основание за придобиване на собственост от държавата /имотите да нямат друг собственик/ не е налице ако имота е бил деклариран, записан е в разписния лист на някакво лице, или то притежава титул за собственост. В тези случаи имота не е безстопанствен и се придобива от държавата на основание чл. 6 в първоначалната му редакция. Това придобивно основание е възпроизведено в чл.2, ал.2 т.5 от ЗОС в първоначалната му редакция /ДВ бр. 44/1996г./ Тъй като държавата, а и общината не могат да докажат отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респективно за общинска собственост е да установи, че към момента на актуването, имота е имал собственик. Ако успее да докаже това, имота не се придобива от държавата, респективно от общината В настоящия случай акта за завземане на имота, който изпълнява функциите на акт за държавна собственост, съгласно чл. 41, ал.3 ППЗДИ, тълкуван във вр. с чл. 23 П. съдържа констатации за това, че процесния имот е приземен етаж от сграда, която съставлява стар държавен имот към 1930г. и е предоставена за ползване за милиционерско училище. Тази констатация в акта не е оборена от ответниците, а напротив. Назначената по делото първоначална и допълнителна СТЕ и комбинираната скица на л. 36 от гр.д.№ 2274/2008г. установяват, че още към 1911г. имота е отреден за милиционерско училище /писмо № 4 127/11.03.1911г., цитирано в скицата и от вещото лице по СТЕ/. През 1945 година имотът е заснет под № 7 и записан като „Държавно милиционерско училище” заедно със сградата на самото училище. Нейното местоположение, форма и размери са същите, в каквито сградата съществува и към настоящия момент. Дори имота да е принадлежал на физическо, или юридическо лице, съгласно чл. 47 Закон за благоустройство на населените места /ДВ бр. 117.05.1941г./ – отчуждително действие има улично регулационния план за предвижданията за обществени мероприятия. По плана одобрен със заповед от 30.09.1952 г. и следващия, одобрения със заповед № 159/13.04.1960 г имотът е заснет като парцел І-7 в кв. 511, отреден за МВР /л. 131,132 от гр.д.№ 1021/12 САС/. Видно от писмо с изх. № І-16241//17.05.2010 година на Министерство на вътрешните работи / л. 148-ми от гр. д. № 2274/2008 г. на САС/, за имота е съставен посочения по-горе акт за държавна собственост. С решение № 472/27.12.1 962 година на МС, МВР е задължено да предаде имота на Главното управление на водното стопанство и на предприятието за международен риболов при Министерството на външна търговия четиридесет и пет стаи от сградата. Общината и областен управител удостоверяват, че за имота няма реституционни претенции. Изложеното обосновава извода, че имота е бил държавна собственост на основание чл. 6 ЗС в първоначалната му редакция. Обстоятелството, че не се съхранява преписката по отчуждаване на имота за държавни нужди от преди повече от сто години не опровергава констатацията, че процесния имот е стар държавен имот. Самият ответник [фирма], който прави възражение, че не е доказано, че имота е бил държавен, се позовава на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОП, като твърди, че черпи права от държавата, която му го предоставила за стопанисване и управление. Това е деривативен способ за придобиване правото на собственост. Ако държавата не е притежавала права, тя не би могла да предостави ползването на първия ответник, респективно дружеството не би могло да придобие правото на собственост на основание чр. 17а ЗППДОП /отм/ За да уважи предявените установителен и осъдителен иск за собственост, апелативният съд е приел, че държавата е собственик на процесния недвижим имот – партерен етаж от сградата на [улица] /бивш № 86/ на основание „фактическо отчуждаване” по Законът за отчуждаване на недвижимите имущества за държавна и обществена нужна /ЗОНИДОН/ ДВ бр. 18/23.02.1885 г. позовавайки се на Р № 601/29.09.2010 г. по гр. д. № 504/2009 г. на ВКС, ГК, І г.о. и Р № 117/14.07.2011 г. по гр. д. № 874/2010 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. С тях е прието, че за настъпването на отчуждителния ефект е достатъчно заемането на имота от администрацията, без да се издава административен акт или да се постановява съдебно решение за отчуждаването, а собствениците са имали само правото да претендират обезщетение за завзетия имот. В този смисъл е и Р № 181/14.09.2011г. по гр.д.№ 261/2010г. І гр.о. Обжалваното решение е съобразено с ЗОНИДОН и с актуалната непротиворечива съдебна практика по приложението му, която се възприема и от настоящия състав. Отреждането на имота за обществено мероприятие се установява от СТЕ и комбинираната скица, а завземането на имота за обществена нужда – милиционерско училище – от констатациите в акта за държавна собственост, чието оспорване е неоснователно. По делото е установено, че [фирма] е образувано на основата на ВТО „А.”, а то е образувано с решение на МС № 98/98/22.05.1980 г. С т. 2 от същото са делегирани права и задължения на Председателя на ЦС на Н.. и на Министъра на външната търговия до 30.06.1980 г. да утвърдят организационната и управленската структура на ВТО „А..”. В изпълнение на това Р. е издадена заповед № І-2 474/13.10.1982 г. на ЦС на Н. за предоставяне на 45 стаи от приземния етаж за ползване от ВТО „А.” София и предавателно-приемателен протокол от 27.10.1982 г. между и И. „В..” София е ВТО „А.”. Неоснователен е довода на представителя на МРРБ, че ЦС на Н. не е държавен орган. На основание Закон за закриване министерство на земеделието и хранителната промишленост и за даване ранг на министерство на Националния аграрно промишлен съюз /ДВ бр. 35 от 04.05.1979г./ Министерство на земеделието и хранителната промишленост е закрито и всички негови дейности, активи и пасиви са предадени на Н.. Съгласно чл.2 от този закон, на Н. се дава ранг на министерство и като държавно-обществен орган, който осъществява държавната политика в областта на селското стопанство и хранителната промишленост, какъвто е бил предмета на дейност на ВТО „А.”. От „справка” от комисията за разпределение на имуществото към Министерския съвет от 10.01.1997г. се установява, че към тази дата [фирма] е към системата на Министерство на търговията и външноикономическото сътрудничество, сградата се ползва от това дружество и вече не се води на отчет към М.. Няма данни да е отменена заповед № І-2 474/13.10.1982 г. на ЦС на Н. и предавателно-приемателен протокол от 27.10.1982 г. между и И. „В..” София и ВТО „А.”./за предоставяне и предаване на 45 стаи от приземния етаж за ползване от ВТО „А.” София до 1997г и след това. Приетата по делото ССЕ е проверила годишният отчет и баланс на „В.” към 1991г., който е воден само стойностно. В инвентарната книга на „В., процесния имот не се е водил според ССЕ, което съответства на заповед № І-2 474/13.10.1982 г. на ЦС на Н. и предавателно-приемателен протокол от 27.10.1982 г. - И. „В..” София го е предала на ВТО „А.”. По баланса на „А.” 31.12.1986г. се установява, че предприятието не е водила на отчет земя и сгради. Експертизата е намерила баланси и отчети към 31.12.1992г. /след преобразуването на дружеството/ и към 31.12.1997г. /преди приватизацията/ и в тях не се водят сгради. Това е отразено и в правния анализ и в кореспонденцията на управителите на дружеството, областния управител и Министерство на търговията. Позовавайки се на този факт, въззивният съд е приел, че процесния имот не е бил част от капитала на дружеството, с който то е образувано и не е станал негова собственост на основание чл. 17а от ЗППДОП. Предвид отговора на поставения въпрос с ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, че не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество и доказателствата по делото се установява, че са налице всички предпоставки на чл. 17а ЗППДОП /отм/. Процесният имот е бил държавна собственост на основание чл. 6 ЗС в първоначалната му редакция, като стар държавен имот. Предоставен е за ползване на ВТО „А.” със заповед № І-2 474/13.10.1982 г. на ЦС на Н., което действа с ранг на министерство, т.е. като държавен орган по силата на закон и изрична делегация от МС с т.2 от Р. № 9822.05.1980г. и реално е предаден с предавателно-приемателен протокол от 27.10.1982 г. от И. „В..” София на ВТО „А.”. Неоснователно се поддържа от държавата, че дружеството е настанено под наем в процесния приземен етаж. Съдържанието на цитираната заповед опровергава този довод. В нея не е предвиден наем, или някаква насрещна престация. Правото на ползване, предоставено на държавна организация по НДИ /отм/ по съдържание е стопанисване и управление, видно от уредбата в глава 12 от НДИ и не съставлява предоставяне под наем. Съгласно уредбата в гл.13 от НДИ, правото на ползване върху имоти държавна собственост е предоставя само на кооперации и обществени организации. На държавни стопански организации е предоставяно правото на стопанисване и ползване /гр. 12 НДИ/. Управлението и стопанисването на вещ включва правото да се ползва лично, или да се събират граждански плодове от нея. От представените договори за наем се установява, че „А.” е отдавало имота под наем, а не обратно. Неоснователен е и довода на държавата, че правото на ползване е отменено. По делото няма доказателства заповед № І-2 474/13.10.1982 г. на ЦС на Н. за предоставяне на ползването да е изменяна, или отменяна. Д. не оспорва факта, че [фирма] е ползвало процесния имот до приватизацията, а и след това до разпореждането с него в полза на втория ответник, поради което предявява осъдителен иск към него. По изложените съображения, предоставянето на процесния имот на държавната организация ВТО „А.” е безспорно доказано с административния акт за това и не е установено то да е отнето по късно до преобразуването на дружеството. С Р.. № 31/30.10.1991 г, приложение № 1 т.15 и приложение № 15, изменено с Р.. № 28/18.03.1992г., приложение № 1, т.11, ВТО „А.” София е преобразувано в еднолично търговско дружество. с държавно имущество [фирма], това имущество не е изрично отнето с този акт за преобразуване, а напротив, изрично е предвидено в т.3, че новообразуваното Е. „поема активите и пасивите на ВТО „А.”. Следователно фактическият състав за придобиване правото на собственост върху процесния приземен етаж от сградата от преобразуваното търговско дружество е реализиран. След преобразуване на държавното предприятие ВТО „А.” в търговско дружество с държавно имущество, процесния имот е престанал да бъде държавна собственост, съгласно чл. 2, ал.4 З., Към настоящия момент не е държавна собственост, поради което предявените от държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството искове за собственост против ответниците са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Решението на въззивната инстанция, с което те са уважени е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 17а ЗППДОП и е необосновано, поради което следва да се отмени, а предявения иск, като недоказан и неоснователен - да се отхвърли. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците следва да се присъдят претендираните от тях разноски, посочени в представения списък по чл. 80 ГПК от всеки от тях в размер по 980,46 лв., съставляващи платени държавни такси. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1322 от 28.06.2013г. по гр.д.№ 1021/12г. на Софийски апелативен съд и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. против [фирма] гр.. София ЕИК[ЕИК] и [фирма] [населено място] съответно установителен и осъдителен иск за собственост да се признае за установено по отношение на [фирма], и [фирма], че държавата е собственик на партерния етаж, със застроена площ от 840 кв.м., от масивната триетажна сграда, намираща се в [населено място], [улица] да бъда осъдено [фирма] да предаде владението върху същия имот на собственика – държавата. ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството да плати на [фирма] гр.. София ЕИК[ЕИК] и на [фирма] [населено място] по отделно, по 980,46 лв., съставляващи деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: