Р Е Ш Е Н И Е № 146 гр.София, 17.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 178 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадена индивидуална жалба от подсъдимия С. С. А. и жалба от защитника му адв. С. срещу решение № 181/ 21.12.2011 г. по внохд № 407/2011 г. на Варненския апелативен съд. В жалбите бланкетно се сочи, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и несправедлива, като се отправя искане за налагане на наказание лишаване от свобода или за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание се поддържа единствено оплакването за явна несправедливост на наказанието. Гражданските ищци и частни обвинители не се явяват и не вземат отношение по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК, установи следното: Силистренският окръжен съд, с присъда № 79/ 14.09.2011 г. по нохд № 196/2011 г. признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 26.03.2011 г. умишлено и с особена жестокост умъртвил бременната Ю. Д. Х. и на основание чл.116 ал.1 т.4 пр.1 и т.6 пр.3 вр. чл.115 от НК го осъдил на доживотен затвор, който да търпи в затвор при първоначален „специален режим”. Осъдил го да заплати обезщетения за неимуществени вреди на Ш. Ю. Х. 60 хиляди лева и на Таркан С. С. и Д. С. С. по 50 хиляди лева, както и направените по делото разноски. С атакуваното решение Варненският апелативен съд потвърдил изцяло присъдата. Върховният касационен съд счита, че дължи произнасяне само по релевираното касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Оплакванията за процесуална и материално правна незаконосъобразност на решението са бланкетно въведени в касационните жалби, не са подкрепени с конкретни доводи и не се поддържат в съдебно заседание. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е неоснователно. Варненският апелативен съд е извършил цялостна проверка на присъдата и след като изключително подробно е обсъдил възраженията, касаещи вида на наложеното наказание, ги е отхвърлил с убедителни аргументи. Изводът, че в конкретния случай, както престъплението, така и подсъдимия са с изключително висока степен на обществена опасност се споделя и от този касационен състав. Деянието е осъществено при наличие на два квалифициращи признака по чл.116 от НК и предвид специфичните обстоятелства при извършването му, разкрива по- висока степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпления. Жертвата е млада жена, с която подсъдимият е живял продължително време и която е майка на трите му деца. Обстоятелствата и механизмът на умъртвяването й, многобройността и насочеността на ударите с ножа, поведението на подсъдимия преди и след деянието разкриват изключително висока лична степен на обществена опасност. При вземане на решението си за вида на наказанието, съдът правилно е съобразил изключително негативните данни за личността на А.- проявяваната от него дългогодишна агресия, физически тормоз и изтезаване на членовете на семейството, включително и спрямо децата му, системната алкохолна злоупотреба, агресия към съселяни и познати, мързел и неполагане на грижи за издръжка на семейството, предходно осъждане, в изпитателния срок на което е осъществено убийството. Не може да се пренебрегне факта, че подсъдимият е бил до такава степен агресивен към жена си и децата си, че на 01.10.2010 г. Силистренският районен съд е издал заповед по ЗЗДН, с която го задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ю. Х. и му забранява да се приближава до дома и до основното училище. Затова е напълно неоснователен доводът на защитата, че по-леко по вид наказание ще даде възможност на А. да полага грижи за децата си. Съдът правилно е посочил, че отношението на подсъдимия към децата му и издевателствата му върху физическото и психическото им здраве, не дават основание за изводи, че той може да им бъде опора и да им осигури родителска грижа, а точно обратното- по-скоро е заплаха за нормалното им развитие. Изключително негативни са и данните за личностовите особености на подсъдимия, които не биха могли да се ценят в негова полза. Установеното личностово разстройство /психопатия/, с емоционално неустойчиви и антисоциални черти го правят особено опасен за обществото. Всичко това е дало основание на въззивния съд да приеме, че адекватното наказание е именно доживотния затвор. Изтъкваните от защитата обстоятелства- самопризнания и самокритичност- не се констатират от ВКС. Признанието на вината е половинчато, с опити да се прехвърли върху т.нар. съучастник и не разкрива действително осъзнаване и преосмисляне на престъпното поведение. Наложеното наказание съответства на обществената опасност на престъплението и на подсъдимия, както и на целите по чл.36 от НК. Като взе предвид горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 181/ 21.12.2011 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 407/ 2011 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: