Р Е Ш Е Н И Е №. 18 София, 13.08.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева т.дело № 1263/2014 година Производство по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Образувано е по молба на К. И. Б. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на влязлото в сила решение от 03.06.2009 г. по гр.д.№ 996/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 15.11.2007 г. по гр.д.№ 6006/2005 г. на Софийски районен съд, 31 състав. Твърди се, че е налице основание за отмяна, съгласно чл. 303 ал.1 ГПК: приложените и описани в молбата документи представляват нови доказателства и разкриват нови обстоятелства от съществено значение за изхода по спора, като в молбата е посочено и основанието по т.2 на чл.303, ал.1 ГПК по отношение на член от състава на съда, постановил откриване на производството по несъстоятелност на [фирма]. Ответникът Е. И. Е. изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във връзка с въведеното основание за отмяна, съобразно правомощията си в производството по чл.307, ал.1 ГПК, намира: Молбата за отмяна е допустима, подадена от надлежна страна срещу влязло в сила решение от 15.11.2007 г. по гр.д.№ 6006/2005 г. на Софийски районен съд, 31 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от молителя-ищец срещу Е. И. Е. от [населено място] иск по чл. 45 ЗЗД за сумата 1600 лв., частично от общ иск 225 100 евро, претендирана като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от виновни противоправни действия на ответника, изповядал в нарушение на чл.25, ал.1 от Закона за нотариусите покупко-продажба на притежавания в съсобственост с Т. Б. недвижим вилен имот в[жк]. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. В случая молителят иска отмяна на решението на първо място на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, позовавайки се на нови обстоятелства установени от съдържанието на новооткрити писмени доказателства от съществено значение за изхода на спора: поддържа се, че на 12.06.2013 г. получил достъп до т.д.№ 1724/2013 г. на Софийски апелативен съд, 3 с-в и от съдържанието на делото и по-конкретно от приложената пр.пр.№ 2550/2008 г. на ВрОП, установил съществуването на такава преписка, както и че е доказал към края на 2008 година факта, че е жертва на двама престъпници: съдията по несъстоятелността на [фирма] и бившия синдик М. Б.. Приложил е Постановление от 24.10.2008 год. по пр.пр.№ 2550/2008 год. на Окръжна прокуратура – В. с която е разпоредена проверка на основание чл.145 ал.1 т.3 ЗСВ, Постановление от 15.12.2009 год. за отказ за образуване на досъдебно производство по тази преписка, като освен горните актове, от останалите посочени като приложени са Сведение от 21.04.2009 г. на съдия Б. С. и Определение от 18.10.2002 г. по гр.д.№ 788/2001 г. на ВрОС. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Представените от молителя в настоящото производство писмени доказателства не отговарят на така изискуемите се от закона характеристики по следните съображения: фактите, удостоверими с приложените към настоящата молба за отмяна са без значение за изхода по спора, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска на основание чл.303, ал.1 ГПК, доколкото предмет на същото е иск с правно основание чл.49 ЗЗД. В тази връзка, дори и да се установяваше и то по надлежния съдебен ред, т.е. с влязла в сила присъда , съответно със съдебно решение по установителен иск по чл.124 ал.5 ГПК във връзка с чл.24 ал.1, т.4 НПК, а не с материали по прокурорската преписка престъпно действие на починалия член на състава на съда по несъстоятелността, то това би имало значение за отмяната на решението на този съд относно проведеното производството по несъстоятелност на [фирма] на основание чл.303 ал.1, т.2 ГПК. Във всички случаи, тези факти няма как да се квалифицират като нови по смисъла на т.1 на чл.303 ГПК относно спора, предмет на иска по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на нотариуса, изповядал продажбата на притежавания от молителя в съсобственост с Т. Б. недвижим вилен имот в[жк]. Видно от данните по делото, приложените към молбата за отмяна писмени доказателства – два мемориални ордера на Б. [фирма] от 14 май 2004 г. и от 4 май 2005 г. не представляват нови доказателства, тъй като същите вече фигурират като доказателства по въззивното дело /л.43/, представени от самия К. Б.. Няма характера на ново по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и соченото от молителя Определение от 18.10.2002 г. по гр.д.№ 788/2001 г. на ВрОС, доколкото то е постановено по възражение по чл.690, ал.2 ТЗ, подадено от самия молител в качеството му на едноличен търговец и длъжник в производството по несъстоятелност. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не са налице сочените основания по чл.303 ал.1, т.1 и т.2 ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата не следва да бъде уважена. Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на на К. И. Б. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 15.11.2007 г. по гр.д.№ 6060/2005 г. на Софийски районен съд, 31 състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: