Р Е Ш Е Н И Е № 444 Гр.София, 21.10. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Теодора Стамболова При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 432/10 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 160/17.06.10 г.,постановено от АС-Велико Т. /ВтАС/ по В.Н.Д.111/10 г., е изменена присъда № 159/12.10.09 г.,постановена по Н.Д. 555/09 г.от ОС-Русе /РОС/ в частта, в която на подсъдимия В. С. е наложено наказание Пробация, като срокът на двете задължителни мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” е намален от една година на шест месеца. Намален е и срокът на пробационната мярка “безвъзмезден труд в полза на обществото” от по 100 часа годишно за две години на 100 часа за една година. Присъдата на Р. е потвърдена в останалата част. Със същата С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.301,ал.1 НК и вр.чл.58 А вр.чл.55,ал.1,т.2,б.Б НК му е наложено съответно наказание. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който в срок го атакува чрез своя защитник с развиване на оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се или атакуваното решение да бъде отменено и касаторът да бъде оправдан поради несъставомерност на деянието по силата на чл.24,ал.1,т.1 НПК, или решението на ВтАС да бъде изменено, като бъде отменена изцяло пробационната мярка “безвъзмезден труд в полза на обществото”. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват и не заявяват допълнителни аргументи към жалбата. Прокурорът от ВКП изразява становище за необходимост от оставяне в сила на атакувания съдебен акт. При проверка на решението от негова страна е констатирано, че съдът не е съобразил настоящата редакция на нормата по НК, уреждаща определяне периодичността на задължителната регистрация по настоящ адрес от самия него. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Настоящото производство е второ поредно такова пред ВКС на РБ. Всеки път на разглеждане на делото пред първостепенен съд е прилагана процедурата по чл.371,т.2 и сл.НПК. Атакуваният сега съдебен акт е постановен при спазване указанията, дадени по решение № 146/ 06.04.10 г., постановено от ВКС, 3 н.о. по К.Н.Д.35/10 г., с което е отменена оправдателна присъда №233, постановена от ВтАС на 14.12.09 г.по В.Н.Д. 267/09 г.по описа на същия съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав. В отменителното решение са оповестени подробни разяснения за същността на процедурата по чл.371,т.2 и сл.НПК, за самопризнанието на подсъдимия по отразените в обвинителния акт факти, за някои относими към казуса фактори по пасивния подкуп и т.н. В този смисъл първото направено по жалбата възражение за несъставомерност на деянието поради неистинност на получените пари като парична сума, е ненужно да бъде обсъждано повторно от настоящия съдебен състав. По него има пространен надлежен отговор по атакуваното съдебно решение на ВтАС, осъществен както в контекста на съдържанието по споменатото вече отменително решение на ВКС, така и в контекста на въззивната жалба на касатора срещу осъдителната присъда на първостепенния ОС. Защото втората инстанция е била поставена и пред аргументите на жалбата, след отмяна от страна на върховната съдебна инстанция по наказателни дела на упоменатата по-горе оправдателна присъда. Не може обаче да не се вземе отношение по няколко момента от касационната жалба, все в светлината на обсъжданото възражение. Тези доводи, макар и да не са прецизно словно моделирани, могат да бъдат формулирани обобщено като касационно основание по чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Първо, когато в обстоятелствената част на обвинителния акт е описано, че подкупът е полученият дар в размер на определена сума в пари, се приема, че иде реч за истински парични знаци. Признавайки фактите, деецът признава и този. В противен случай спори за съществен елемент от обвинението, при който е невъзможно да се премине по коментираната благоприятна за него процедура. Второ, материалите по делото навеждат на извод за невъзможност да бъде индивидуализирана купюрно процесната парична сума, което обаче не пречи да се установи виновността на касатора. Казаното е така,тъй като вярно обмислената и при спазване на процесуалните правила за това доказателствена съвкупност установява факта на получаване на парите от страна на подсъдимия, обстоятелство, признато и от самия него. Казаното не влиза в противоречие със задължителните за спазване указания, дадени по ППВС 8/81 г.за получен дар, който представлява реална имотна облага. Трето, според жалбата, във въззивното производство по делото, ползувайки правото си на лична защита, подсъдимият бил дал обяснения, съгласно които веднага след вземане на банкнотата от 20 лв.от пострадалия А., установил, че тя била груб фалшификат-ксерокопие- и я хвърлил, предполагайки, че става дума за комбинация с цел злепоставянето му пред ръководството на полицията. Внимателният прочит на доказателствения материал установява, че подобни изявления са дадени пред въззивна инстанция при разглеждане на В.Н.Д.145/09 г.по описа на ВтАС. Като оставим настрана същностния спор доколко е допустимо при въззивна ревизия на делото след съкратена процедура пред първоинстанционен съд, когато подсъдимият е признал фактологията по обстоятелствената част на обвинителния акт, да депозира допълнителни обяснения, оборващи съставомерни факти, без промяна на процедурата, по-важно в чисто процесуален план се явява обстоятелството, че с решение № 170/ 24.09.09 г., постановено по обсъжданото В.Н.Д.145/09 г., е отменена присъда № 62/11.05.09 г. по Н.Д.187/09 г. по описа на ОС-Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Оттук насетне поставеният в жалбата въпР. не е повдиган за разглеждане по процедурен ред. Иначе казано, позоваването на коментираните изявления на подсъдимия не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящия спор, най-малко защото не са приобщени към годния за ценене доказателствен материал. Последните разсъждения повличат след себе си и извод за несъстоятелност на довода за необорване от страна на държавното обвинение на казаното от касатора по повод неистинност на банкнотата по вменената му сума на престъпно посегателство. Същото се отнася и за резервите, изразени в касационната жалба, към кредитиране на свидетелските показания на близки родственици, отварящи вратите на една очевидна провокация в годен доказателствен материал. Генерално погледнато, подсъдимият от една страна желае да се ползува от привилегията на диференцираната процедура по съкратено съдебно следствие по чл.371,т.2 и сл.НПК, а от друга- чрез оспорване на съставомерни факти бламира същата в насока на искане цялостно оправдаване, без да има доказателствени основания за подобна претенция. Казаното касае включително и липса на предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.9,ал.2 НК. Видно от изложеното, липсват допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на дееца от страна на висшата съдебна инстанция по наказателни дела, поради наличие на условията на чл.24,ал.1,т.1 НПК. Не е нарушен и материалният закон с осъждане на касатора. Следователно, според обсъжданата аргументация, не присъствуват основания за наличие на някое от касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Не може да се сподели и тезата, че наложеното наказание на С. е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК. Специално се атакува пробационната мярка “безвъзмезден труд в полза на обществото”, като се иска нейната отмяна. Стореното от дееца е белязано с висока степен на обществена опасност, що се касае до деянието. Тя се засилва предвид обстоятелството, че подкупът, взет от орган на полицията и в частност от автоконтрольор, действува деморализиращо откъм необходимост от спазване на правилата от членовете на обществото, то създава и чувство за безнаказаност у извършителите на нарушения. В проекция- такова поведение води до неглижиране на върховенството на закона, постулат за всяко демократично управление, руши устоите на правовата държава и подкопава държавността въобще. Ето защо полагането на общественополезен труд от страна на касатора в размер на 100 часа за една година ще повлияе същностно върху неговото /на С./ превъзпитание. То няма да пречи и на препитанието му, предвид доказателствата за упражняване от негова страна на свободната му трудова воля. В хода на съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП отбелязва, че не е спазен материалният закон- касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК- предвид неопределяне от ВтАС на периодичност на задължителната регистрация по настоящ адрес. Отправеното възражение отговаря на процесуалната действителност. Съгласно нормата на чл.42 Б,ал.1 НК, вследствие на публикуване на изменения в Д.в-к, бр.27/09 г., в сила от 01.06.09 г., периодичността на тази първа задължителна пробационна мярка се определя от съда, постановяващ съдебния акт по същество. Тя не може да е по-малко от два пъти седмично. Атакуваното съдебно решение е постановено на 17.06.10 г. и очевидно цитираната законова разпоредба не е съобразена. Няма пречка обаче ВКС да определи периодичността на третираната мярка в най-благоприятен за подсъдимия вариант-два пъти. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 160/ 17.06.10 г.,постановено от АС-Велико Т. по В.Н.Д.11/10 г., като ОПРЕДЕЛЯ задължителната регистрация по настоящ адрес на подсъдимия В. С. да се осъществява ДВА ПЪТИ седмично. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/