Р Е Ш Е Н И Е № 50070
Гр. София, 12.08.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
При участието на секретаря Силвиана Шишкова,
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т. д. № 981/2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Е. от [населено място], чрез процесуални пълномощници, против решение № 10102 от 28.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 670/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, І-ви състав. С него, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 3067 от 15.05.2018 г. по гр. д. № 9226/2016 г. на Софийския градски съд, І ГО, 21-ви състав, като краен резултат са отхвърлени предявените от Д. Ж. Е. срещу М.С. ПРОЖЕКТ ЕООД главни искове, както следва: 1/ за заплащане на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД на сумата от 293 940.43 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.07.2016 г., представляваща невърната сума по договор за заем; 2/ за заплащане на основание чл. 92 ЗЗД на сумата от 48 898.80 евро, представляваща неустойка за забава „по договор за заем от 03.05.2011 г.“ за периода от 28.06.2014 г. до 25.07.2016 г.; както и е отхвърлен евентуалният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на дадената сума, като получена без основание, до размер на 10 285.15 евро (за разликата над този размер липсва произнасяне в диспозитива на съдебния акт).
В касационната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, свързани с приложението на чл. 301 ТЗ и чл. 116 б. А ЗЗД; твърди се допуснато грубо нарушение на процесуалните правила за обсъждане и оценка на доказателствата и съответно – за мотивиране на въззивното решение, както и нарушаване на правилата на житейската, икономическа и правна логика. По подробно изложени съображения се моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което предявените искове да бъдат уважени, евентуално – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касация М.С. ПРОЖЕКТ ЕООД, чрез процесуалните си пълномощници, оспорва основателността на касационната жалба. Счита обжалваното решение за законосъобразно и обосновано и моли същото да бъде оставено в сила, с присъждане на сторените по делото разноски.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос относно приложението на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, касаеща потвърждаването на извършените без представителна власт от името на търговец действия по сключване на договор и способите за установяването му.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да достигне до обжалвания краен резултат съставът на въззивния съд е приел за безспорно, че между страните е сключен договор за заем на 19.01.2011 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 297 000 евро, както и че на 27.06.2014 г. ответникът е върнал част от сумата по договора в размер на 26 100 лв., равностойна на 13 344,72 евро. Ищецът следва да докаже уговорен падеж на задължението, като установи, че при сключване на договора на 19.01.2011 г. е постигнато такова съгласие или че писменият договор от 03.05.2011 г. относно същия заем обективира съгласие между страните за неговия падеж; като за да се приеме, че договорът от 03.05.2011 г. обвързва дружеството, ищецът следва да докаже, че подписалият го има представителна власт, че ответникът го е потвърдил впоследствие, респ. момента на узнаване на този договор. В тежест на ответника е да докаже противопоставянето на подписания от негово име договор незабавно след узнаването за него.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено още следното: Получаването на 297 000 евро в заем от Д. Ж. Е. е осчетоводено от ответника на 19.01.2011 г., видно от заключението на ССЕ, поради което е налице сключен договор за заем. От допълнителното заключение на ССЕ се установява, че по партидата на ищеца в ответното дружество има осчетоводяване на заем в размер на 297 000 евро на 19.01.2011 г., като през м. юни 2014 г. е осчетоводено и плащане на сумата от 26 100 лв. от ответника в полза на ищеца, а през м. март 2016 г. е осчетоводено отписване на задължението като погасено по давност.
По отношение на представения писмен договор от 03.05.2011 г. относно същата заета сума съдът е намерил, че видно от заключението по СГЕ неговата автентичност е доказана, като договорът е подписан за дружеството от С. Ч., докато е бил едноличен собственик на капитала му (от 21.5.2008 г. до 09.9.2016 г.). Като неоснователни са преценени възраженията, свързани с липсата на достоверна дата, по причина, че дружеството не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК спрямо едноличния собственик на капитала. За основателни са намерени възраженията, че договорът е сключен от лице без представителна власт, тъй като към момента на подписването му управители на дружеството са били други лица.
След анализ на свидетелските показания и писмените доказателства по делото въззивният съдебен състав е достигнал до извода, че писменият договор не обвързва дружеството. Приел е, че с нотариална покана от 19.08.2016 г., връчена на ищеца на 24.08.2016 г., ответното дружество, действащо чрез законния си представител, изрично се е противопоставило на обвързващото действие на договора за заем от 03.05.2011 г., за който е узнало за пръв път по повод образувано от ищеца производство по обезпечаване на бъдещ иск в края на м. юли 2016 г. и след снабдяване с доказателствата по него на 04.08.2016 г. Поради това съдът е заключил, че нотариалната покана обективира противопоставяне веднага след узнаването на съществените уговорки на договора, съгласно чл. 301 ТЗ.
При недоказване на уговорен падеж на задължението за връщане на сумата, въззивният съд е преценил като основателно възражението за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, тъй като според чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато задължението става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В случая същото е възникнало на 19.01.2011 г., последният ден от давността е 19.01.2016 г., а исковата молба е подадена на 26.07.2016 г. Съдът е намерил за неоснователни доводите на ищеца, че давността е прекъсната чрез признания от страна на ответника пред свидетели, чрез включване на задължението в годишните финансови отчети и годишните данъчни декларации, както и чрез писмо за потвърждение на салда от януари 2012 г. Посочил е, че признание по смисъла на чл. 116 б.”а” ЗЗД има, когато длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора по насрещното право, дори да няма за цел да създаде нарочен документ за това, както и че признаването може да бъде изразено с конклудентни действия, стига същите да манифестират пряко и недвусмислено воля да се потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (съгласно решение № 100/2011 г. по т. д. № 194/2010 г. на ІІ т. о.), индивидуализиран по основание и размер.
Съобразявайки горното, съдът е приел, че твърдяното прекъсване на давността не се доказва нито от показанията на разпитаните свидетели, нито от представените годишни финансови отчети и годишни данъчни декларации, от които не става ясно какво е основанието и размера на вземането /т. к. в документите, подавани пред НАП и НСИ, се съдържа само обобщена информация за заемите на дружеството/. Според съда прекъсване на давността не се доказва и от представеното писмо за потвърждаване на салдата от 25.01.2012 г., тъй като същото е изготвено от счетоводител без представителна власт относно признаване на задължения от името на дружеството и последното се е противопоставило на това изявление веднага след узнаването - в съдебното заседание на 05.10.2017 г., в което е било представено писмото, в писмена молба от 10.10.2017 г. и чрез връчена на 18.10.2017 г. нарочна нотариална покана, насочена срещу обвързващото действие на изявлението. Това противопоставяне според съда е направено веднага след узнаването, т. к. не се доказва ответникът да е узнал по-рано за признанието, направено от счетоводителя. На последно място въззивният съд не е споделил изводите на първата инстанция, че частичното плащане на 27.06.2014 г. е прекъснало давността за цялото вземане, тъй като посоченото като основание в платежното нареждане „по договор за заем частично“ също не дава информация за целия размер на задължението, както и за неговото конкретно основание.
По материалноправния въпрос относно приложението на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, касаеща потвърждаването на извършените без представителна власт от името на търговец действия по сключване на договор и способите за установяването му, е формирана по реда на чл. 290 ГПК многобройна и безпротиворечива практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав. Така още с решение № 202/06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на II т. о. на ВКС е посочено, че при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респективно потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мнимо представителство или при превишаване пределите на представителната власт. Законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт или при превишаване пределите на представителната власт сделка с момента на нейното узнаване, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея. Това може да стане посредством уведомяване на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване. Ако бъде доказано узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, носи тежестта да докаже противопоставянето и извършеното му веднага след узнаване на сделката. Освен в посоченото решение, израз на трайната практика на ВКС в този смисъл се открива в решенията по т. д. № 4680/2013 г. на І т. о., т. д. № 3444/2015 г. на І т. о., т. д. № 638/2017 г. на ІІ т. о., т. д. № 474/2021 г. на ІІ т. о. и др.
С оглед дадения в практиката на ВКС отговор относно способите за узнаване от търговеца за извършените без представителна власт действия в контекста на презумпцията по чл. 301 ТЗ, оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че ответното дружество е узнало за договора, с който изрично е уговорен тригодишен срок за връщане на дадената на 19.02.2011 г. в заем сума едва във връзка с предприетите от ищцата процесуални действия по обезпечаване на предявените искове, се преценяват като основателни. Основателни са и оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради това, че съставът на въззивния съд не е взел предвид всички установени по делото правнорелевантни факти в тази връзка, като не е обсъдил в пълнота заключението на вещото лице относно счетоводното отразяване на договора за заем, което има значението на конклудентно признание относно действия и сделки в хипотезата на чл. 301 ТЗ.
В конкретния случай ответното дружество е отразило в счетоводството си последиците от сключения писмен договор, с който във връзка с безспорно предоставения на 19.01.2011 г. паричен заем изрично е уговорен 3-годишен срок за връщане на заетата сума, като осчетоводеното първоначално задължение по договора за заем от 19.01.2011 г. през м. януари 2012 г. е било записано като дългосрочно, с основание - корекция на счетоводна сметка, и впоследствие е било третирано като такова. Така от допълнителното заключение на вещото лице по назначената съдебно–счетоводна експертиза е видно, че сумата по заема от сметка 4991 – Други кредитори е прехвърлена в сметка 1522 – Получени дългосрочни заеми, че същата фигурира в Пасива на баланса към ГФО за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., както и че освен отразяването на частичното плащане през 2014 г. и отписването на задължението през 2016 г. като погасено по давност, други записи относно дадената в заем сума в счетоводството на ответника не са правени. От анализа на тези данни следва, че след като дружеството е осчетоводило задължението като дългосрочно, то срокът за неговото погасяване (падежът) е бил след повече от една година, а това изключва договорът за заем да е сключен като безсрочен (по арг. от чл. 114, ал. 2, вр. чл. 240, ал. 4 ЗЗД). От друга страна, управителят на дружеството е узнал за уговорката относно срока, обективирана и в договора от 03.05.2011 г., най-късно в момента, когато е подписал ГФО за 2012 г. и баланса към него, т. к. задълженията му включват и проверка за верността на посочените в него данни (по арг. от чл. 53 ТЗ). Търговецът не може да черпи права от нередовно воденото счетоводство (по арг. от чл. 55 ал. 2 ТЗ). С оглед изложеното и при така извършеното счетоводно отразяване на задължението по договора за заем следва изводът, че ответното дружество чрез неговия управител е узнало за уговорката относно срока за връщане на заетата сума много преди представянето на договора от 03.05.2011 г. като доказателство във връзка с предявената по настоящото дело искова молба. Следователно извършеното в хода на процеса противопоставяне не отговаря на условието на чл. 301 ТЗ да е направено незабавно и договорът за заем, сключен като срочен, следва да се счита за потвърден, респ. действителен. От горното следва, че по отношение на същия не се прилага разпоредбата на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, според която, ако не е уговорено друго, заемателят следва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата, съответно не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, че в този случай давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. С оглед падежа на задължението по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а именно 19.01.2014 г., погасителната давност не е изтекла към момента на предявяване на исковата молба в съда и възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.
Посоченото по-горе основание, въз основа на което уговорката относно срока на договора е приета за потвърдена от дружеството в хипотезата на чл. 301 ТЗ, не може да се приложи спрямо останалите допълнителни уговорки в писмения договор от 03.05.2011 г., в частност относно неустойката за забава в размер на 8 % годишно, доколкото същата няма изражение в извършените от ответника счетоводни записвания и по делото не е доказано да са се осъществили някои от другите способи на узнаването и липсата на противопоставяне. Предвид изложеното в тази част оплакванията на касатора се преценяват като неоснователни, а въззивното решение – като обосновано и законосъобразно.
При така формираните изводи и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 4 ГПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлен искът за връщане на сумата 283 655.28 евро – част от главницата по договора за заем, и да бъде оставено в сила в частта, с която са отхвърлени претенцията за заплащане на неустойка за забава и искът за главницата за разликата над 283 655.28 евро до 293 940.43 евро. В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по евентуалната искова претенция обжалваното решение следва да бъде обезсилено, с оглед несбъднатото условие за разглеждането му по същество. С оглед частичната отмяна на обжалваното решение следва да бъде постановено друго по същество, с което искът по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД да бъде уважен за посочената по-горе сума (формирана при приспадане на частично платените 13 344.72 евро), ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.07.2016 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на разноските, съобразно уважената, респективно – отхвърлената част от исковете: В полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за всички инстанции, както и за проведеното обезпечително производство, в общ размер на 84 165 лв., при отчитане на възраженията за прекомерност. В полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски за всички инстанции, възлизащи на 5 822 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 10102 от 28.01.2021 г. по в. гр. д. № 670/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, І-ви състав в частта, с която след частичната отмяна на решение № 3067 от 15.05.2018 г. по гр. д. № 9226/2016 г. на Софийския градски съд, І ГО, 21-ви състав, е отхвърлен предявеният от Д. Ж. Е. срещу М.С. ПРОЖЕКТ ЕООД иск за заплащане на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД на сумата от 283 655.28 евро, представляваща невърната сума по договор за заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.07.2016 г., както и в частта относно разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.С. ПРОЖЕКТ ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. Ж. Е. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 283 655.28 евро, представляваща невърната главница по договор за заем, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.07.2016 г. до окончателното й погасяване.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10102 от 28.01.2021 г. по в. гр. д. № 670/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, І-ви състав в частта, с която е потвърдено решение № 3067 от 15.05.2018 г. по гр. д. № 9226/2016 г. на Софийския градски съд, І ГО, 21-ви състав в частта за отхвърляне на предявения от Д. Ж. Е. срещу М.С. ПРОЖЕКТ ЕООД иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 48 898.80 евро – неустойка за забава по сключения между страните договор за заем, както и за отхвърляне на иска по чл. 79, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за разликата над 283 655.28 евро до 293 940.43 евро.
ОБЕЗСИЛВА решение № 10102 от 28.01.2021 г. по в. гр. д. № 670/2019 г. на Софийския апелативен съд, ГО, І-ви състав в частта, с която е потвърдено решение № 3067 от 15.05.2018 г. по гр. д. № 9226/2016 г. на Софийския градски съд, І ГО, 21-ви състав в частта, с която съдът се е произнесъл по евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба в тази част.
ОСЪЖДА М.С. ПРОЖЕКТ ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. Ж. Е. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 84 165 лв. – съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции, вкл. тези за производството по чл. 390 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Ж. Е. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на М.С. ПРОЖЕКТ ЕООД с ЕИК[ЕИК] сумата 5 822 лв. – съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|