5 Р Е Ш Е Н И Е № 203 гр. София, 10 януари 2019 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Ст. Атанасова изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 806/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на повереника на частния обвинител А. И. срещу решение № 167/24.04.2018г., постановено по внохд № 1440/17г. по описа на Софийски Апелативен съд. В жалбата се ангажират всички касационни основания. Оспорва се извода на съда, че подсъдимият Т. М. не е извършвал действия по работа с телескопичния товарач, в резултат на което неправилно е прието, че действията му се субсумират по състава на обикновената непредпазливост по чл. 122 от НК, а не на професионалната по чл. 123, ал. 2 от НК, за което е бил предаден на съд. Изразява се и несъгласие с наложеното на подсъдимия наказание, като се твърди че то е в занижен размер и с оглед постигане целите на наказанието неправилно е приложен и чл. 66, ал. 1 от НК. В заключение се иска осъждане на подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинени по чл.123, ал.2 от НК и налагане на по-висок размер наказание „лишаване от свобода”, с отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК. В съдебно заседание на касационния съд повереникът на частния обвинител поддържа касационната жалба по посочените в нея касационни основания и доводите в тяхна подкрепа. Пледира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за правилно прилагане на материалния закон или алтернативно- за изменение на решението с отмяна на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК. Претендира направените в касационната инстанция разноски. Подсъдимият и защитникът молят касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на ВКП дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 31/12.09.2017г. по нохд № 478/2017г. Софийски окръжен съд признал подс. Т. Л. М. за виновен в това, че на 25.09.2013г. в м. „Бръцето”, в землището на [населено място], общ. Ботевград, по непредпазливост е причинил смъртта на Б. А. З., поради което на осн. чл.122, ал.1 от НК във връзка с чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на 2/две/ години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на осн. чл. 66, ал. 1 от НК със срок от 5/пет/ години. С първоинстанционната присъда подс. М. е признат за невиновен и оправдан по първоначалното обвинение по чл.123, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК - за това, че на посочената дата и място по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия З. чрез действия, спадащи към дейност, представляваща източник на повишена опасност - управление на телескопичен товарач, марка „Маниту”, която нямал право да упражнява съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, като нарушил чл.13, ал. 1 от същия закон - „С техника могат да работят само лица, притежаващи съответната правоспособност”. С присъдата съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. По протест на прокурора /с искане за осъждане на подсъдимия по обвинението по чл. 123, ал. 2 от НК/, жалба на подсъдимия /с искане за намаляване размера на срока по чл. 66, ал. 1 от НК/ и жалба на частния обвинител А. И. /с искане за осъждане на подсъдимия по първоначалното обвинение и увеличаване на наказанието/ е образувано внохд № 1440/2017г. по описа на Софийски апелативен съд. По него е постановено атакуваното пред касационната инстанция въззивно решение № 167/24.04.2018г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. По същество е основателна. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в пороци при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд относно релевантните за наказателната отговорност на подсъдимия факти, както и в липсата на аргументация по важна част от фактическите му изводи. Производството пред Окръжен съд - София е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК, с пълно признание на фактите, посочени в обвинителния акт, от страна на подсъдимия и съгласието му да не се събират доказателства относно тези факти. Съобразно това и след преценка на предпоставките за приложението на особената процедура, първоинстанционният съд е възприел без отклонения посочените в обвинителния акт факти, релевантни за отговорността на подсъдимия. Установено е, че на 25.09.2013г. подсъдимият Т. М. отишъл с група работници в засята с картофи нива, намираща се в местността „Бръцето”, в землището на [населено място]. Там работниците, включително и подсъдимият, следвало да изваждат картофите от нивата, след което те да бъдат поставени в палети и извозени. За улесняване прибирането на продукцията на мястото отишъл и св. Р. А., който освен като агроном, управлявал и осигурения за целта телескопичен товарач /фадрома/, марка „Маниту”. Същевременно, на нивата се намирал и пострадалия Б. З., който не бил трудово нает, но възнамерявал да събира картофи за собствена консумация. Първоинстанционният съд подробно е отграничил фактическите елементи на деянието, като е проследил хронологията им в следния смисъл: - около 10, 30ч., докато управлявал фадромата св. А. получил телефонно обаждане, че трябва да отиде до оранжерията в [населено място]; - св. А. загасил двигателя на машината, включил ръчната спирачка, оставил ключа на стартера, след което слязъл от нея. Оставил кабината на машината незаключена и се запътил към оранжерията, като дал почивка на работниците за около 20 минути; -докато св. А. отсъствал, подс. М. се качил в незаключената машина; -по това време зад нея се намирал пострадалият З.; -подсъдимият седнал на седалката на водача и натиснал с левия си крак палеца на лоста на ръчната спирачка, вследствие на което тя била освободена и фадромата тръгнала свободно назад; -при това движение тя блъснала намиращия се зад нея пострадал, съборила го на земята и задната й дясна гума преминала през главата му; -в същото време, усещайки че фадромата се движи, подсъдимият направил опит да я спре, натискайки педалите; - в резултат на причинените при удара телесни увреждания пострадалият починал. Напълно е възприето и заключението на техническата експертиза относно това, че „ръчната спирачка е невъзможно да бъде освободена при допир на тялото в лоста без упражняване на натиск върху нея”, като освобождаването й може да стане само по един начин - задействане на малкото лостче до дръжката на ръчната спирачка, което лостче чрез един щифт блокира ръчката и за да бъде отблокирана тя е необходимо да се задейства малкото лостче. Въззивният съд е преповторил дословно както фактическата, така и правната аргументация на първоинстанционния съд, отразил е, че с оглед диференцираната процедура не разполага с правомощия нито да изменя фактите, нито да възприеме факти, различни от посочените в обвинителния акт и съответно - признати от подсъдимия. В противовес обаче на това си становище е приел нов факт, позовавайки се на т.4 от КСМТЕ /л. 87, т.1 от ДП/, а именно - че подсъдимият е освободил „по невнимание” палеца на лоста на ръчната спирачка, като в мотивите му не се съдържат съображения в какво точно се е изразило „невниманието”. Заключението на въззивния съд за освобождаване на ръчната спирачка на машината от подсъдимия „по невнимание” не почива на събраните по делото доказателства, основано е на вътрешно противоречиви съждения, които са в разрез с изведените положения в т. 8. 2. на ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г. Извън всякакво съмнение е, че в производството, развило се по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК,съдът не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. В настоящия случай, нито в обвинителния акт, нито в мотивите на първоинстанционния съд е прието, че освобождаването на ръчната спирачка е станало „по невнимание”. Що се касае до причината за освобождаване на ръчната спирачка е ясно, че щом тя не е посочена в обвинителния акт, няма как да попадне в обсега на направеното от подсъдимия признание. Затова тази причина резонно не е включена в обвинителния акт, тъй като за нея са липсвали каквито и да било годни доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. Обосновавайки се със заключението на КСМТЕ относно механизма на причиняване на уврежданията на пострадалия и приемайки, че сядайки на седалката на водача, подсъдимият „по невнимание натиска с левия си крак палеца на лоста на ръчната спирачка” въззивният съд е нарушил чл. 13, ал. 2 от НПК, тъй като експертите са ползвали недопустими източници на информация - показанията на подс. М., дадени преди привличането му в качеството на обвиняем, в протокол за разпит в качеството му на свидетел. Паралелно с това, въпросът за причината за натискане на палеца на лоста на ръчната спирачка, включително и дали действието е „по невнимание” в конкретния случай е фактически, а не експертен, поради което заключението в тази му част е негодно да послужи за нуждите на доказването. На последно място, съдът по никакъв начин не е отразил съображенията си как „невнимателното” освобождаване на ръчната спирачка кореспондира с приетите от него факти, че „ръчната спирачка е невъзможно да бъде освободена при допир на тялото в лоста без упражняване на натиск върху нея”. В тази насока в мотивите се съзира и непреодолимо противоречие – от една страна съдът е приел, че освобождаването на ръчната спирачка е резултат от натиск, упражнен от страна на подсъдимия, а от друга страна, че е последица от негово невнимателно поведение. В заключение, касае се до съществен порок при формиране на вътрешното убеждение на съда относно значимите за съставомерността на деянието факти, като съдът не е изпълнил и задължението си и убедително да ги защити с необходимите мотиви. При новото разглеждане на делото и след изпълнение на задължението си да обоснове ясно и безпротиворечиво фактическите обстоятелства относно конкретно реализираното от подсъдимия деяние, въззивният съд следва да даде правната си оценка съобразно тяхното действително значение. С оглед на изхода на настоящето производство, възраженията по правилното приложение на материалния закон, по справедливостта на наказанието, както и претенцията на частния обвинител за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени пред касационната инстанция, следва да се оставят без коментар. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, І н.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 167/24.04.2018г., постановено по внохд № 1440/17г. по описа на Софийски Апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: