Р             Е          Ш          Е          Н         И          Е                                                              №  212                                               гр. София,  16.04.2010 г.                                       В       ИМЕТО      НА      НАРОДА                             Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 9 март през 2010 г. в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА                                                                                    ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2937/08 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждането на касационната жалба на В. В. и М. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №166/08 г., на осн. чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос за характера на таванския етаж и правото на собственост върху него, предпоставящо делбата му, е от значение за точното прилагане на закона и при данните по делото е разрешен в противоречие с приложена практика на ВКС без задължителен характер. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в частта, с която до делба, наред с първия етаж от двуетажната жилищна сграда и изцяло принадлежните му избени помещения, е допуснат – като обща за сградата част и целият таван. Не е отчетено, че обособените на него две помещения са складови и принадлежни само към собствения на касаторите втори етаж от сградата; макар и изградени в отклонение от архитектурния проект при надстрояването, те са в рамките на учреденото право на строеж и са владяни само от касаторите повече от 10 години след построяването им. Ответниците по жалба С. А. и Н. А. я оспорват като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: За да допусне делбата на целия таван, като обща за сградата част, въззивният съд е приел, че обособените чрез преустройство две тавански помещения с достъп само откъм втория етаж на касаторите, не са загубили предназначението си на обща по предназначение част на цялата сграда. Липсва съгласие на всички етажни собственици тези помещения, като обслужващи само втория етаж, да са общи само за собствениците му – касатори, на осн. чл.38, ал.2 от ЗС; няма данни и да са приобщени по давност към етажа с манифестирано спрямо останалите етажни собственици владение. Вторият жилищен етаж и таванът – като подпокривно пространство по одобрения архитектурен проект, са строени от касаторите въз основа на отстъпеното на първия от тях с нот. акт №149/79 г. право на строеж, което „да се осъществи по одобрен архитектурен план”. От заключението на техническата експертиза се установява, че в отклонение от арх. план е направен надзид и в южната част на тавана са обособени две помещения с височина 2,20 и 2,30 м., полезна площ съответно 9,25 и 19,55 кв.м. и излаз към тераса. Останалата част с площ от 33,21 кв.м.е общо подпокривно пространство. Достъпът към двете части е само през етажа на касаторите – врата оттам води до двураменна стълбищна клетка за тавана. Според в.л. Маринова в съд. заседание пред въззивния съд надзидът се е наложил, за да се изравнят корнизите и се догони височината на построената вече от изток къща – близнак. При тези данни според ВКС изградените в южната част на тавана помещения, са принадлежни като складови към етажа на касаторите – изграждането им на тавана към 1979-80 г.е с мълчаливото съгласие на собствениците на първия етаж – родители на ищеца и ответника / ТР №34/83 г., т.2/. Касаторите не са имали спорове с тях за изграждането и владението на тавана / св. В, Б. , Н. , Х. /, таванът не е описан като обща част и в нот. акт №141/86 г., с който майката на страните прехвърлила своята част от първия етаж, избата и дворното място на ищеца. Макар и в известно - и според в.л. неизбежно - отклонение от арх. проект, таванските помещения са в обема на суперфицията, според препращането към проекта. Затова те са принадлежни към втория етаж на сградата, който обслужват и следва да се изключат от делбата. Така първият жилищен етаж има за складова площ всички мазета на сградата, допуснати до делба, а вторият – обособените на тавана помещения, с които е непосредствено свързан – Р №761/96 г. на ВС. Останалата част от тавана е подпокривно пространство, което конструктивно е обща по естеството си част от сградата – няма нужната височина, пространство и обем за изграждане на отделни обекти, липсва достъп от редовна стълба към него и се използва само за изолация между таванската плоча и покрива и за достъп към последния /ТР №34/83 г./. При тези данни и изводи, решението на ОС следва да се отмени в частта, с която до делба са допуснати като обща част на сградата преградените в южната част на тавана две складови помещения към етажа на касаторите и вместо него се постанови ново за изключването на помещенията от делбата, според изложеното по-горе. В останалата обжалвана част – за подпокривното пространство извън помещенията, решението на ОС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решението на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №166/08 г. от 23.04.08 г. в частта, с която до делба са допуснати обособените след надзиждане в южната част на тавана две складови помещения, с височина от 2,30 и 2,20 м. и полезна площ от съответно 9,25 и 19,55 кв.м., обслужващи само втория жилищен етаж и принадлежни към него и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ иска на С. А. А. и Н. П. А. срещу В. А. А. и М. Г. В. за допускане до делба на посочените две тавански помещения. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част – за подпокривното пространство на двуетажната сграда. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: