Ключови фрази


- 8 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 437

гр. София 05.06.2020 година.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 19.02.2020 (деветнадесети февруари две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4079 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3928/21.08.2019 година, подадена от К. Н. Ч., против решение № 171/11.07.2019 на Апелативен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 409/2018 година.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение № 106/11.07.2018 година на Окръжен съд Габрово, постановено по гр. д. № 18/2018 година, с което е отхвърлен предявения от К. Н. Ч. против В. Д. М. иск, с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 32 000.00 €, представляваща двойния размер на уговорения между страните задатък по раздел І-ви, т. 1 от сключения между тях на 01.03.2017 година предварителен договор за продажба на МПС-К., лек автомобил, модел „Л.“, рама № ..., временен рег. № ..., показания на километраж-24 500.00 километра, търговско име на жилищната част „Л. Х.“.
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният от К. Н. Ч. против В. Д. М. иск с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД да бъде уважен така както е предявен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. Н. Ч. твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. Д. М. не е подал отговор на същата като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
К. Н. Ч. е бил уведомен за обжалваното решение на 22.07.2019 година, а касационната му жалба е с вх. № 3928/21.08.2019 година., Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на Апелативен съд Велико Търново е приел, че на 01.03.2017 година между В. Д. М., в качеството му на продавач и К. Н. Ч., в качеството му на купувач бил сключен предварите договор за покупко-продажба на МПС-К., лек автомобил, модел „Л.“, рама № ..., временен рег. № ..., показания на километраж-24 500.00 километра, търговско име на жилищната част „Л. Х.“. Съгласно чл. 1 от договора продавачът продавал на купувача посоченото МПС за сумата от 36 000.00€, която е трябвало да бъде заплатена на части. В деня на подписване на договора се заплащала сумата от 16 000.00 €, в брой, която представлявала задатък. Остатъкът от цената в размер на 20 000.00 € трябвало да бъде заплатена в срок до 31.03.2017 година, като предаването на МПС трябвало да стане в този срок. Съществувала възможност за плащане преди изтичането на този срок, след предварително уведомяване до три работни дни. В чл. 1, т. 5 от договора било уговорено, че при известяване на продавача от купувача за плащане съгласно чл. 1, т. 2 от договора, продавачът в тридневен срок се задължавал да предаде МПС-то, заедно с документите за неговата регистрация. Съгласно чл. 1, т. 6 от договора при отказ на продавача или умишлена забава, същият дължал неустойка в размер на двойния задатък, съгласно чл. 1, т. 1. В чл. 3, т. 4 от договора било уговорено, че за отчетност при получаването на суми ще се подписва разписка от страна на продавача. В чл. 3, т. 5 от предварителния договор било посочено, че той се съставя и подписва в два еднообразни екземпляра, по един за всяка страна.
Предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 93 ал. 2 от ЗЗД били между страните да е сключен договор; да е уговорено предоставянето на задатък по договора; да е даден задатъка; страната, която е получила задатъка да не е изпълнила задължението си по договора и да е налице отказ от договора от другата страна.
В случая страните по делото били сключили предварителен договор за покупко-продажба на МПС-К.. По този договор В. Д. М. -продавач по договора, се задължил да предаде описаното в договора МПС-К. и документи за неговата регистрация на К. Н. Ч. в тридневен срок при известяване от купувача за плащане съгласно чл. 1 т. 2 от договора. С предварителния договор страните били уговорила цената, на която се продава моторното превозно средство-36 000.00 € и начина на нейното плащане-на две вноски. Уговорено било, че в деня на подписване на договора ще се изплати задатък от 16 000.00 €в брой, а до 31.03.2017 година да се изплати остатъка от 20 000.00 €.
Не се твърдяло от К. Н. Ч.-купувач по договора той да е заплатил втората вноска от 20 000.00 €. От обясненията на В. Д. М. по делото, а и от представеното разрешение за временно движение на процесното моторно превозно средство-кемпер, се установявало, че М. не е собственик на процесния кемпер. В разрешението за временно движение като собственик било посочена дружество „Димбо БГ“ ООД [населено място]. Не се спорело от страните по делото, че В. Д. М. не е предал на К. Н. Ч. описаното в договора МПС-К. и документи за неговата регистрация. Ч. бил заявил, че подадената исковата молба има характер на предизвестие за прекратяване на договора.
Въззивният съд намирал, че по делото не било доказано твърдението на К. Н. Ч., че е заплатил в деня на подписване на предварителния договор на ответника сумата от 16 000.00 €. Ч. не представял разписка или друг писмен документ, от който да се установявало, че е заплатил на В. Д. М. сумата от 16 000.00 €. Освен това видно от чл. 3 т.4 от предварителния договор, страните са се били уговорили, че за отчетност при получаване на суми ще се подписва разписка от продавача. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК било недопустимо да се установява със свидетелски показания погасяването на установени с писмен акт парични задължения. По силата на чл. 165, ал. 1 от ГПК в случаите, в които законът изисквал писмен документ, свидетелски показания се допускали, ако бъдело доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 165 ал. 1 от ГПК предпоставка за допустимостта на свидетелите било да се докаже, че е имало документ и че той е бил изгубен или унищожен не по вина на страната. Тези обстоятелства можели да се доказват с всички доказателствени средства. В случая К. Н. Ч. твърдял, че за плащането на сумата от 16 000.00 € бил съставен документ-разписка, написана собственоръчно от В. Д. М. на гърба на екземпляра от договора, предназначен за купувача, но впоследствие разписката останала на намиращия се при М. оригинал на предварителния договор. К. Н. Ч. бил поискал на основание чл. 165 ал. 1 от ГПК да се допуснат свидетелски показания във връзка с изготвената разписка, в случай, че М. потвърди, че не притежава екземпляр от договора, унищожен или загубен. Приложението на чл. 165, ал. 1 от ГПК изисквало събирането на доказателства за съществуването, респективно последващото изгубване и унищожаване на писмения документ. Документът бил изгубен, когато страната не знаела, в чие държание се намира, а унищожен-когато материалният му носител е разрушен или материализираното в него изявление е непоправимо заличено. Невъзможността да се представи писменото доказателство не трябвало да е настъпила поради умишлено действие на страната. Като вземал предвид показанията на разпитаните по делото свидетели относно съставянето на документа и обстоятелствата след съставянето му, въззивният съд намирал, че в случая не било налице изключението по чл. 165 ал. 1 от ГПК за допускане на свидетелски показания. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц. К. К. се установявало, че на гърба на единия екземпляр от подписания между страните предварителен договор, В. Д. М. собственоръчно написал разписка. Свидетелката установявала, че след като страните сверили написаните в договора данни за километража с тези на моторното превозно средство-кемпер, К. Н. Ч. взел от В. Д. М. единия предварителен договор, оставил го в колата и си тръгнал за [населено място]. Към края на месец октомври Ч. казал на свидетелката да пуснат в [населено място] едно дело, за да види М., че няма да оставят така нещата. Когато свидетелката написала исковата молба, тогава пишейки видяла, че разписката я няма при тях. При тези показания изводът на въззивния съд бил, че К. Н. Ч. е в невъзможност да представи разписката, но по негова вина. Като не взел документа, на който е бил съставена разписката Ч., сам се бил поставил в положението да не разполага с документа, който съдържал изгодни за него факти. Вината била негова. Видно от обстоятелствата относно причината, поради която купувачът по договора да не разполага с разписката за предаване на сумата по договора, касаело се за проявена груба небрежност от страна на купувача, който сам не си бил взел документа. Категорично в случая не се касаело за изгубване на документа, тъй като поначало страната не била имала държане на документа, а поради своята груба небрежност го била оставила у другата страна. В случая не била налице обикновена небрежност, поради която да е изгубен документа. Проявената от К. Н. Ч. груба небрежност била вина на страната по смисъла на чл. 165 ал. 1 от ГПК. По тези съображения съставът на Апелативен съд Велико Търново приемал за недоказано наличието на предпоставката по чл. 165 ал. 1 от ГПК, поради което ангажираните по делото гласни доказателства, целящи да докажат плащане на процесното задължение, били недопустими и не следвало да се обсъждат. След като не била установена една от предпоставките-даване на задатък по сключения между страните договор, то предявеният иск с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД за заплащане на двойния размер на задатъка, бил неоснователен. Безпредметно било при положение, че не е установено плащане на сумата от 16 000.00 €, да се обсъждат останалите предпоставки.
Неоснователен бил доводът на К. Н. Ч., че след като В. Д. М. не бил представил своя екземпляр от предварителния договор, за което бил задължен на основание чл. 190 от ГПК, първоинстанционният съд следвало на основание чл. 161 от ГПК да приеме, че В. Д. М. създава пречки за събиране на доказателства, респективно да приеме за основателно твърдението на Ч. за написана от продавача разписка за получаване на сумата от 16 000.00 €на гърба на екземпляра от предварителния договор, намиращ се при него. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ГПК непредставянето на документа се преценявало съгласно чл. 161 от ГПК. В разглеждания случай В. Д. М. не бил представил екземпляр от предварителния договор, като в обясненията си заявил, че не разполага с такъв. По делото бил представен предварителния договор и подписването му не се оспорвало от ответника. Следователно сключването на предварителния договор и съдържанието му били установени по делото и в този смисъл непредставянето от М. на екземпляр от договора не представлявало създаване на пречки за събиране на доказателства по смисъла на чл. 161 от ГПК. Според установените по делото обстоятелства, че К. Н. Ч. сам по своя вина се бил лишил от документа, съдържащ изгодни за него факти, и при изявлението на В. Д. М., че той не разполага с екземпляр от предварителния договор и не разполага с твърдяната от Ч. разписка, не било налице основание да се приеме, че ответникът създава пречки за събиране на доказателство по делото.
По делото не бил представен писмен документ, от който да се установява заплащането на сумата от 16 000.00 €като задатък. Нито от обясненията на В. Д. М., дадени лично от него пред съда, нито от изразеното от него в писменото становище, не се установявало такава сума като задатък да е предадена на ответника. Законът изисквал писмен документ за доказване изпълнението на парични задължения, установени с писмен акт. При това изискване не можело изпълнението на парично задължение да се установява, с тълкуване на изразеното от ответната страна становище, нито пък с твърдение за създаване на пречки за събиране на доказателства. Налице било ясно изразено становище на В. Д. М., че не е получил сумата от 16 000.00 €. Писменото становище, представляващо отговор на исковата молба, като изложение следвало изложението на исковата молба, поради което въззивният съд приемал, че от писменото становище на В. Д. М. по делото не се установява той да признава получаването на сумата от 16 000.00 €, още повече, че в същото имало изрично оспорване, че не е получавана такава сума. От съдържанието на представеното по делото електронно писмо не се установявало да е налице изплащане на задатъка в размер на 16 000.00 €. При законовото изискване за документ, установяващ изпълнение на парично задължение, нямало основание за тълкуване на разменена между страните кореспонденция, какъвто довод бил направен във въззивната жалба. По тези съображения съставът на Апелативен съд Велико Търново намирал, че предявеният иск по чл. 93 ал. 2 изр. 2 от ЗЗД бил неоснователен и следвало да бъде отхвърлен.
Във връзка с посочените мотиви на състава на Апелативен съд Велико Търново, с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторът К. Н. Ч. е поискал въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по четири правни въпроса, като първият от тях е формулиран като пет подвъпроса, а именно:
а) допустими ли са свидетелски показания за установяване на обстоятелства, за които законът изисква писмен документ, ако се окаже, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната, която се позовава на него;
б) каква форма на вина има предвид разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ГПК;
в) проявената от страната небрежност, респективно груба небрежност, следва ли да се квалифицира като вина по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ГПК и пречка ли е да бъдат разпитани свидетели при условията на този текст от закона;
г) какво представлява грубата небрежност по смисъла на гражданското право и по какво се различава от обикновената небрежност и
д) какво следва да се разбира под израза „вина на страната“, употребен в чл. 165, ал. 1 от ГПК-всякаква вина във връзка с развитието на спорното правоотношение или само вина при изгубването или унищожаването на документа.
Изложени са съображения, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, намерила израз в решение № 125/01.07.2014 година, постановено по гр. д. № 5734/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 206/17.07.2012 година, постановено по гр. д. № 824/201 година и решение № 131/12.07.2018 година, постановено по гр. д. № 131/2018 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., като по отношение на вината и грубата небрежност се сочат решение № 186/01.02.2019 година, постановено о гр. д. № 4922/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 184/24.02.2016 година, постановено по т. д. № 3092/2014 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Освен това е направено и позоваване на постановените по реда на чл. 288 от ГПК определение № 95/25.01.2018 година, постановено по гр. д. № 5751/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 972/18.10.2017 година, постановено по гр. д. № 13662017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и определение № 325/28.05.2018 година, постановено по т. д. № 2946/2017 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Вторият от поставените от К. Н. Ч., в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси е за това, когато на един хартиен носител са материализирани два документа-в случая предварителен договор и разписка за получаването на задатък от ответника, и ответникът откаже да представи намиращия се в него оригинал на предварителния договор на гърба, на който е написан втория документ-разписка, може ли съдът прилагайки разпоредбата на чл. 190 във връзка с чл. 161 от ГПК да откаже да приеме за доказани обстоятелствата от втория документ, за които ответникът създава пречки за доказването им с единствения мотив, че първия документ, а именно предварителен договор, вече е приложен по делото и ответникът не го оспорва. Наред с това е поставен и третия правен въпрос за това необходимо ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички доводи на страните и да направи преценка на събраните по делото доказателства, предвид разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Във връзка с този въпрос са изложени твърдения, че даденото му от въззивния съд разрешение е в противоречие с решение № 581/31.09.2010 година, постановено по гр. д. № 1019/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 212/01.02.2012 година, постановено по т. д. № 1106/2010 година и решение № 28/06.03.2019 година, постановено по т. д. № 205/2018 година, двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., като освен това е налице и позоваване на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 335/13.10.2015 година, постановено по гр. д. № 3322/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о.
Последният четвърти от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на К. Н. Ч. правни въпроси е за това електронен носител (флашка) със записан на него телефонен разговор между двете страни, изявленията, на които са от значение за изясняване на спорния предмет на делото, представлява ли веществено доказателство и допустимо ли е приобщаването на този носител по делото и изслушването му в съдебно заседание в присъствието на страните. Твърди се, че този въпрос е разрешен от състава на Апелативен съд Велико Търново в противоречие с решение № 136/11.04.2011 година, постановено по гр. д. № 602/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 368/25.03.2011 година, постановено по гр. д. № 1447/2010 година по описа на ВКС, ТК, ІІІ г. о.
Първите три от посочените по-горе правни въпроси са включени в предмета на спора, били са предмет на разглеждане от състава на Апелативен съд Велико Търново и са обусловили правните му изводи при постановяването на обжалваното решение. Първият и третият от тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочената от К. Н. Ч. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК практика на ВКС, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по отношение на втория от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси. Не следва да бъде допускано касационно обжалване по четвъртия от поставените от Ч. правни въпроси. Действително посоченото във въпроса веществено доказателство е било представено в хода на производството, като съдилищата по същество са отказали приемането им, тъй като според тях същото било недопустимо. Касае се до въпрос за попълването на делото с доказателства, който ще бъде разглеждан при разрешаването на спора по същество по реда на чл. 290 от ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. Н. Ч. е поискал обжалваното решение на Апелативен съд Велико Търново да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 171/11.07.2019 на Апелативен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 409/2018 година по подадената срещу него от К. Н. Ч. касационна жалба с вх. № 3928/21.08.2019 година и такова трябва да се допусне.
На К. Н. Ч. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 625.78 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171/11.07.2019 на Апелативен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 409/2018 година.
ДАВА на К. Н. Ч. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН], едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 625.78 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след внасянето на държавната такса или след изтичането на срока за това.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.