5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 220 София, 18.02.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 982/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу определение № 746 от 15.03.2010 г. по ч. т. д. № 1235/2009 г. на В. окръжен съд в частта, с която е отхвърлена молба на дружеството - жалбоподател за допълване по реда на чл.250 от ГПК на постановеното по делото въззивно определение № 2702 от 24.11.2009 г. чрез произнасяне по искането на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу солидарния длъжник К. Х. Б., обективирано в заявление, по повод на което е образувано ч. гр. д. № 8397/2009 г. на В. районен съд. Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд е приложил неправилно процесуалния закон като е приел, че не са налице предпоставките за допълване на определение № 2702/24.11.2009г. Излага аргументи, че доколкото в частната жалба, с която е сезирал В. окръжен съд, са релевирани доводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ в разпореждането на първоинстанционния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение и срещу солидарния длъжник К. Б., жалбата е следвало да се квалифицира като молба за допълване на разпореждането и да се върне за произнасяне на В. районен съд. В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК, а не по този на чл.274, ал.3 от ГПК, но при условията на евентуалност са изложени доводи относно приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Достъпът до касационен контрол е обоснован с поставените като обуславящи за изхода на делото процесуалноправни въпроси относно правилното прилагане на разпоредбата на чл.250 от ГПК /погрешно цитирана като чл.150 от ГПК/ и правомощията на въззивната инстанция в случаите, когато при тълкуване на съдържанието на подадена въззивна жалба констатира, че жалбата има характер на молба за допълване на обжалвания съдебен акт. Според частния жалбоподател, поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на други съдилища по приложението на чл.193 от ГПК /отм./, отразена в цитирани решения и определения, а наред с това по отношение на тях е осъществено и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът К. Х. Б. от[населено място] не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното : Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Обжалваното определение е постановено по повод молба за допълване на въззивно определение от кръга на визираните в чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, поради което жалбата има характер на частна касационна жалба и подлежи на разглеждане по процесуалния ред, на който е подчинено обжалването на първоначалното определение - този, предвиден в чл.274, ал.3 от ГПК. Със заявление по чл.417 от ГПК, по повод на което е образувано ч. гр. д. № 8397/2009 г. на В. районен съд, частният жалбоподател [фирма] е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за отразени в заявлението парични вземания, произтичащи от договор за финансов лизинг с нотариална заверка на подписите, срещу посочени в т.5 и т.6 във вр. с т.13 солидарни длъжници - [фирма] и [фирма]. В т.14 на заявлението заявителят е посочил и трети солидарен длъжник - К. Х. Б.. С разпореждане № 22220 от 17.08.2009 г. В. районен съд е отхвърлил заявлението по съображения, че не са налице предпоставките на чл.418, ал.1 и ал.2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу солидарните длъжници [фирма] и [фирма], без да се произнесе по основателността на заявлението спрямо вписания в т.14 солидарен длъжник К. Б.. Разпореждането е обжалвано от дружеството - заявител с частна жалба пред В. окръжен съд, пред който е образувано ч. т. д. № 1235/2009 г. С определение № 2702 от 24.11.2009 г. В. окръжен съд е отменил частично обжалваното разпореждане и е постановил да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 във вр. с чл.418 от ГПК солидарно срещу [фирма] и [фирма] за част от отразените в заявлението вземания. Обжалваното в настоящото производство определение № 746 от 15.03.2010 г. е постановено от В. окръжен съд по повод подадена от [фирма] молба за допълване по реда на чл.250 от ГПК на определението от 24.11.2009 г. чрез произнасяне по заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и срещу длъжника К. Б.. За да отхвърли молбата, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.250 от ГПК за допълване на въззивното определение, тъй като определението съдържа произнасяне по целия спорен предмет, чиито рамки са очертани с обжалвания съдебен акт. Изложени са съображения, че въззивната инстанция е обвързана да разгледа частната жалба в пределите на постановеното от В. районен съд разпореждане, поради което е недопустимо да се произнася за пръв път по искане за допълване на разпореждането, което е следвало да се отправи до първоинстанционния съд в допустимите за това срокове. Предвид решаващите изводи на въззивния съд, с които е аргументирано отхвърлянето на молбата за допълване на определение № 2702 от 24.11.2009 г., поставените от частния жалбоподател и посочени по-горе процесуалноправни въпроси отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК - да са обуславящи за изхода на делото. Не са доказани поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като цитираните в частната жалба съдебни решения и определения по приложението на чл.193 от ГПК /отм./ са неотносими към релевантните за конкретното дело процесуалноправни въпроси, специфични за въведеното с приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс заповедно производство. Обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол на релевираното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поради значимостта на въведените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Частната жалба е неоснователна. Пределите, в които съдът дължи произнасяне в заповедното производство, се определят от съдържанието на заявлението по чл.410, съотв. чл.417, от ГПК. Ако първоинстанционният съд отхвърли изцяло или отчасти заявлението и разпореждането бъде обжалвано с частна жалба, въззивният съд дължи произнасяне по основателността на жалбата и на самото заявление в рамките на спора, очертани от съдържанието на обжалвания съдебен акт и на жалбата. В случай, че при разглеждане на заявлението първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по всички формулирани в съдържанието му искания, при осъществяване на правомощията си по чл.278, ал.2 от ГПК въззивният съд не може да отстрани допуснатия пропуск и да се произнесе по исканията като „допълни” липсващата в обжалваното разпореждане правна воля на първоначално сезирания съд. Заявлението, с което частният жалбоподател е сезирал В. районен съд, действително съдържа искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и срещу солидарния длъжник К. Б., наред с другите двама длъжници [фирма] и [фирма]. Въпреки това първоинстанционният съд е постановил разпореждане, с което е отхвърлил заявлението само по отношение на дружествата - длъжници и не се е произнесъл по формулираното в т.14 от заявлението искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист спрямо физическото лице - длъжник. С оглед предмета на произнасяне в първоинстанционното разпореждане въззивният съд правилно е приел, че е сезиран с частна жалба срещу обективирания в разпореждането отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците [фирма] и [фирма] и след като е констатирал неправилност на отказа за част от претендираните със заявлението вземания, е отменил частично обжалвания акт и е постановил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение на посочените двама длъжници. Поради отсъствието на произнасяне в разпореждането по основателността на заявлението срещу длъжника К. Б. В. окръжен съд не е бил надлежно сезиран и не е разполагал с правомощия да се произнася за пръв път по въпроса за наличието или липсата на установените в чл.417 във вр. с чл.418 от ГПК предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение спрямо този длъжник. Институтът на мълчаливия отказ е непознат в гражданското съдопроизводство и с оглед на това тезата на частния жалбоподател, че въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по заявлението срещу третия солидарен длъжник, след като констатира „мълчаливия отказ” на първоинстанционния съд за издаване на заповедта, е неприемлива и не намира опора в закона. С постановеното на 24.11.2009 г. определение В. окръжен съд се е произнесъл изцяло по въведения с частната жалба на [фирма] спорен предмет на делото и законосъобразно е отхвърлил подадената впоследствие молба за допълване на определението по реда на чл.250 от ГПК. Освен по изложените съображения, определението от 24.11.2009 г. не би могло да бъде допълнено в искания от частния жалбоподател смисъл и поради неприложимост на разпоредбата на чл.250 от ГПК в заповедното производство. В тази насока следва да се имат предвид постановените по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определения на Върховен касационен съд - определение № 346/26.04.2010 г. по ч. т. д. № 224/2009 г. на І т. о. и определение № 699/13.10.2010 г. по ч. т. д. № 580/2009 г. на ІІ т. о., в които е прието, че актовете на съда в заповедното производство не подлежат на допълване по предвидения в чл.250 от ГПК ред за допълване на съдебни решения поради липса на изрична препращаща норма. Възприетото разрешение изключва процесуалната възможност за допълване на въззивното определение чрез произнасяне и по основателността на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК срещу длъжника К. Б.. Като неоснователни следва да се преценят доводите на частния жалбоподател за допуснато от въззивната инстанция нарушение на процесуалния закон при тълкуване на съдържанието на частната жалба срещу разпореждането на В. районен съд. Подадената от [фирма] частна жалба не съдържа твърдения и доводи за непълнота на обжалвания съдебен акт, в т. ч. и за пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по основателността на заявлението по чл.417 от ГПК срещу К. Б.. При липса на изрични доводи в посочения смисъл въззивният съд не е бил длъжен да тълкува частната жалба и да извежда от съдържанието й искания, каквито не са формулирани от обжалващата страна. Изложеното дава основание да се приеме, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 746 от 15.03.2010 г., постановено по ч. т. д. № 1235/2009 г. на В. окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :