Р Е Ш Е Н И Е № 550 София, 03.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора М.Михайлова изслуша докладваното от съдията E. Авдева наказателно дело № 531/ 2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349 , ал.1 от НПК по касационните жалби на защитниците на подсъдимите И. С. И. и С. И. Г. против решение № 134 от 26.06.2010 г. по внохд № 227/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на адвокат Райков, защитник на И. С. Ивановq се сочи, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на материалноправните и процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Изтъква се, че подсъдимият бил неправомерно лишен от предимствата на съкратеното съдебно следствие, което рефлектирало неблагоприятно при определяне на наказанието. С този единствен аргумент се обосновават две искания – за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или , алтернативно – за изменение на решението с определяне на по-леко наказание. В жалбата на адвокат Пенев, защитник на С. И. Г., се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание и се отправя искане за неговото намаляване и отлагане на изтърпяването му по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Прокурорът пледира срещу основателността на двете жалби. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в[населено място] с присъда № 40 от 24.03.2010 г. по нохд № 655/2010 г. признал подсъдимите И. С. И. и С. И. Г. за виновни в това, че на 22.09.2009 г. в[населено място] в съучастие като извършители, а подсъдимият И. в условията на опасен рецидив, отнели от владението на Д. Николова и Р. А. вещи с обща стойност 779,60 лева с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.4 вр. с чл. 198, ал.1 вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и чл.20, ал.2 вр.с ал.1 от НК /за И. / и чл. 198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 вр.с ал.1 /за Г./ и чл. 54 от НК осъдил първия на осем години лишаване от свобода при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а втория – на четири години лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В тежест на подсъдимите съдът възложил и сторените по делото разноски. Апелативният съд в[населено място] с решение № 134 от 21.06.2010 г. по внохд № 227/2010 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. По жалбата на защитника на подсъдимия И. С. И. Жалбата е частично основателна. Оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон жалбоподателят свързва единствено с процедурата, по която е протекло първоинстанционното производство. Касаторът твърди, че подсъдимият И. не е информиран от съда за правото му делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и седма от НПК и по този начин бил лишен от възможността да получи по-леко наказание . Отправя се и упрек към съда за бездействие при наличие на възможност да инициира самостоятелно съкратено съдебно следствие. Така поддържани твърденията за касационни основания по чл. 348, ал.1, т. и т.2 от НПК влизат в конфликт с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, докладчик съдията Ц. Пашкунова, т.1 .1, според които решението за предварително изслушване на страните с последващо съкратено съдебно следствие е израз на правомощието на съда, по свой почин или по искане на подсъдимото лице, да определи реда за провеждане на съдебното производство. Разбирането на жалбоподателя, че се касае до процесуално право на подсъдимия да избира начина на развитие на наказателния процес , бе отхвърлено от съдебната практика, поради което и с аргумент от чл.130 , ал.2 от Закона за съдебната власт за задължителната сила на тълкувателната дейност на ВКС всички аргументи за ограничаване на процесуалните права на подсъдимия следва да се оставят без уважение. За пълнота на изложението и като резултат на служебно извършената проверка от настоящия състав отбелязва, че първоинстанционният съд законосъобразно не е пристъпил към диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК. Искане в тази насока отправил само един от подсъдимите – С. Г., а другият – И. И. / чрез защитника си – адвокат Райков/ категорично и недвусмислено се противопоставил. Той заявил /вж. протокола от съдебното заседание от 24.03.2010 г. по нохд № 655/2010 г. на ОС-[населено място]/, че не признава фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае делото да се разгледа чрез съкратено съдебно следствие. Нещо повече – адвокатът на подсъдимия обърнал внимание на съдебния състав , че заявената от подзащитния му позиция изключва възможността съкратената процедура да се приложи по отношение на другия подсъдим. Окръжният съд бил обвързан от това изявление и оставил без уважение искането на другия защитник, прилагайки точно разпоредбата на чл. 370, ал.3 от НПК,която допуска съкратено съдебно следствие само когато условията за него са налице по отношение на всички подсъдими. При тези данни твърденията на касатора за недостатъчна информираност на подсъдимия са напълно несъстоятелни и не кореспондират с обвинението за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Оплакването за неспазване на закона черпи аргументи единствено от твърдението за процесуални нарушения, поради което , предвид изложеното по-горе, също не може да бъде уважено. Касационната жалба е основателна само в частта, в която се изтъква явна несправедливост на наказанието. Обществената опасност на деянието и дееца са надценени, а констатираният превес на смекчаващите отговорността обстоятелства не е получил адекватно отражение в размера на санкцията. Осем години лишаване от свобода е срок, който не съответства на степента на засягане на правнозащитимите интереси на пострадалите. Приложената по отношение на двете жертви сила не се отличава с особена агресивност и интензитет, а деянието е извършено в общата еуфория на селски празник по начин, който разкрива повече примитивизъм, отколкото трайни асоциални нагласи. Това позволява да се заложи на по-кратък срок за поправяне и превъзпитание на подсъдимия И.,обуславящ намаляване на наказанието лишаване от свобода от осем на шест години. Този размер е достатъчно респектиращ и съответен на целите на наказанието , посочени в чл. 36 от НК.както на плоскостта на личната , така и на плоскостта на генералната превенция. По жалбата на защитника на подсъдимия С. И. Г. Жалбата с единствено оплакване за явна несправедливост е частично основателна. Въззивният съд с пестеливи мотиви се е солидаризирал с разсъжденията на първата инстанция относно индивидуализацията на наказанието без да отчете докрай превеса на смекчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства - млада възраст, разкаяние, съдебно минало без осъждания . Тяхната относителна тежест в комплекса от фактори, решаващи за параметрите на необходимата наказателна принуда, налага намаляване на срока на лишаването от свобода от четири на три години. Така се открива възможността за условно осъждане, претендирано от касатора. Настоящият съдебен състав обаче не намира,че са налице всички предпоставки за отлагане на изтърпяването на наказанието по реда на чл. 66 , ал.1 от НК. Лошите характеристични данни и високата степен на обществена опасност на деянието, обективирана в инкриминираната дейност, дават основание за извода , че поправянето на подсъдимия не може да се постигне извън пенитенциарно заведение.С. Г. грубо пренебрегнал правата на другите членове на обществото и демонстрирал липса на всякакви задръжки , ограбвайки беззащитни жени, лишени от възможност за съпротива. Условното осъждане оправдава прилагането си при обективни данни за съществуващ или настъпил в хода на наказателното преследване личен или социален механизъм за контрол върху поведението на дееца. По отношение на С. Г. няма подобни данни, поради което за постигане целите на наказанието е наложително той да изтърпи реално срокът на лишаване от свобода. Водим от горното и на основание чл.354,ал.2,т.1 вр. с чл. 348,ал.1,т.3 и ал.5 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ИЗМЕНЯВА решение № 134 от 26.06.2010 г. по внохд № 227/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, като намалява наложените на подсъдимите И. С. И. и С. И. Г. наказания лишаване от свобода от осем години на шест години за И. и от четири на три години за Г.. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.