Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                         № 25                                   гр. София, 04 март 2009 година                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и девета година, в състав                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков                                                                     ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова                                                                                            Блага Иванова       при секретар Румяна Виденова и в присъствие на прокурора Руско Карагогов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 698/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата М. Д. М., чрез защитниците й - адвокати Г. и Вълев, срещу решение № 131 от 24 октомври 2008 година на Бургаския апелативен съд, по внохд № 185/2008 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 21 от 11 юли 2008 година на Сливенския окръжен съд, постановена по нохд № 276/2008 година по описа на този съд. В касационната жалба на подсъдимата М. е оспорена справедливостта на наложеното й наказание във връзка с отказа на предходните съдебни инстанции да приложат института на условното осъждане и отложат изтърпяването на наказанието за подходящ изпитателен срок, което ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Отправеното до съда искане е за изменяване на атакувания съдебен акт и прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК. В съдебно заседание жалбоподателката-подсъдима М. М. участва лично и със защитниците си – адвокати Вълев и Филипов, които поддържат касационната жалба при релевираното в нея отменително основание и направено искане. Представят и писмени бележки с доводи в нейна подкрепа. Частните обвинители Д. И. А., Г. Д. А. (чрез законния си представител Д. А. ), С. Й. М. и И. Г. М., не участват лично в производството пред третата инстанция. Представляват се от повереника си адв. Б, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище по жалбата, като споделя съображения за тежестта на настъпилия от престъплението резултат и постигане на целите на наказанието – от една страна, но от друга – акцентира върху приетото по делото значително съпричиняване на този резултат от страна на пострадалия Д. А. с оглед възможността за прилагане на института на условното осъждане. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата М. Д. М. за това, че на 17. 09. 2007 година, в с. Л. махала, Новозагорска община, при управление на лек автомобил „А”, СТ 1401 СР, в нарушение на правилата за движение – чл. 21, ал. 1 от ЗДП, по непредпазливост е причинила смъртта на четири лица – С. Н. , И. Г. , Д. Г. и Х. М. , както и средни телесни повреди на Г. Г. и Д. А. , поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, предл. 1 във вр. чл. 343, ал. 4 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на една година и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален „лек” режим на изтърпяване, а на основание чл. 343г от НК – на четири години лишаване от право да управлява МПС. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимата и е извършено надлежно разпореждане с веществените доказателства. Касационната жалба е основателна. Единственото възражение в нея касае заявена явна несправедливост на наложеното на подсъдимата М. наказание поради отказа на съда да отложи изтърпяването му, при наличие на визираните в закона предпоставки за това. Твърди се, че изложените за това съображения на въззивния съд не намират опора в данните по делото и в закона. Явната несправедливост на наложеното наказание е било единственото оплакване и във въззивната жалба на подсъдимата. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с произтичащата от това последица при определяне на наказанието задължително при условията на чл. 55 от НК. За да откаже претендираната промяна в начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, въззивният съд е изложил съображения в няколко насоки: престъплението се отличава с висока степен на обществена опасност, обусловена от извършеното от подсъдимата тежко нарушение на правилата за движение (движение в населено място с превишена скорост, значително надхвърляща максимално допустимата по закон) и от изключително тежкия вредоносен резултат (надхвърлящ също значително квалифициращите елементи на състава на чл. 343, ал. 3 от НК – „...телесна повреда или смърт на повече от едно лице...”); допуснатите от пострадалия Д. А. нарушения на правилата за движение, довели до съпричиняване на вредоносния резултат, са несъотносими с относителната тежест на посочените по-горе обстоятелства, които доминират над ниската лична обществена опасност на подсъдимата. Поначало правилно констатираните и формулирани от предходната съдебна инстанция обстоятелства, относими към индивидуализацията на наложеното на подсъдимата наказание, би следвало да получат по-различна оценка поради следните причини: На първо място, необходимо е да се посочат някои несъмнени принципни положения по приложението на закона при индивидуализацията на наказанието, а именно: Определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и определянето на начина на неговото изтърпяване (вкл. прилагането на института на условното осъждане), са различни дейности на съда, подчинени съответно на правилата и преценката на предпоставките по чл. 54 - 55 от НК и по чл. 66 от НК. Също така, решаващ фактор при определяне на наказанието по нашето наказателно право е тежестта на извършеното престъпление, т. е. справедливостта (арг. от чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от НК). Затова и наказанието има преди всичко общопревантивен ефект. В случаите на прилагане на условното осъждане обаче, законът поставя акцента върху индивидуалната превенция, т. е. „...преди всичко поправяне на осъдения...” (чл. 66, ал. 1 от НК), което съвсем не означава, че не се отчита въздействието и върху останалите граждани. Но основното при преценката на съда остава възможността за постигане на целите на наказанието и поправянето на дееца, без той да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. В конкретния случай, допуснатото от подсъдимата М. нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП не би могло да бъде оценено като изключително по своята тежест и по естеството си – само по себе си и с оглед обстоятелството, че то единствено запълва съдържанието на бланкетната правна норма и обуславя съставомерност на инкриминираното деяние. Настъпилият от произшествието вредоносен резултат действително би могъл да бъде преценен като изключително тежък и надхвърлящ минимално изискуемите по закон квалифициращи елементи на състава на чл. 343, ал. 3 от НК – „...телесна повреда или смърт на повече от едно лице...”. Той обаче, би могъл да бъде отнесен по-скоро към дейността по определяне на вида и размера на наложеното на подсъдимата наказание, отколкото към преценката за начина на изтърпяването му и свързаната с него възможност за положително въздействие по отношение на същата. Още повече, че в случая този резултат е повлиян и от някои обективни фактори, като броя на пътуващите в каруцата лица, местоположението им в нея и пр. Допуснатите от пострадалия Д. А. тежки нарушение на правилата за движение (пълната липса на обозначеност на каруцата при движението й по пътното платно в тъмната част на денонощието, при наличие на 2. 09 промили алкохол в кръвта) в значителна степен е допринесло за произшествието и неговия резултат. Предвид тези принципни положения и конкретните данни по делото, изводите на въззивния съд, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК подсъдимата М. следва да изтърпи ефективно наложеното й наказание лишаване от свобода, не могат да бъдат споделени. Всичко, установено по делото за личността на подсъдимата, за правомерното й като цяло поведение като водач на МПС при липса на други нарушения, за социалното й поведение и среда, за трудовата й ангажираност, за искрено критичното й отношение към извършеното и съжаление за неговите последици, дават основание за изводи в няколко насоки: че инкриминираното поведение на подсъдимата М. има инцидентен характер, че е налице възможност съответните положителни промени в съзнанието й и нейното превъзпитаването към спазване на законите и добрите нрави да бъде постигнато и без отделянето й от настоящата социална и трудова среда и изолирането й от обществото, т. е. без да се налага ефективно да изтърпи наложеното наказание. Отлагането на изтърпяването му за максимално възможния изпитателен срок от четири години и четири месеца от влизане на присъдата в законна сила, наред с немалкия срок от четири години на лишаване от право да управлява МПС, в достатъчна степен ще упражнят възпитателен и възпиращ ефект по отношение на поведението на подсъдимата като водач на МПС. В този смисъл следва да бъде изменено атакуваното решение на въззивния съд. Поради това и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение         Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ решение № 131 от 24 октомври 2008 година на Бургаския апелативен съд, по внохд № 185/2008 година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК о т л а г а изтърпяването на наложеното на подсъдимата М. Д. М. наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, за срок от четири години и четири месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.