Р Е Ш Е Н И Е № 64 София, 21.05.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 5127 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното Производството е по реда на чл.307, ал.2 от ГПК във връзка с чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба за отмяна с вх. № 27072 от 13. 07. 2017г. на К. З. Д. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение от 12. 05. 2017г. по в. гр. д. № 419/2017г. на Бургаски окръжен съд, в частта му, с която са уважени предявените от И. К. М., К. М. А. и К. К. М., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си К. М. А., срещу В. З. В., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 190, ал. 2 ЗЗД за намаляване на цената по сключен договор за продажба поради виновно неизпълнение на продавачите – съсобственици за 2/15 ид.ч. от прехвърления имот, причинено от евикция, при което В. З. В. е осъден да заплати на тримата ищци сумата 3 293 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10. 08. 2015г. до окончателното изплащане. Молителят твърди, че е единствен наследник по закон на починалия на 25. 11. 2014г. свой брат – ответника В. З. В., съгласно удостоверение за наследници № 129 от 10. 07. 2017г. на [община], [населено място], обл. Бургас, както и че на 04. 07. 2017г. от получена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20178030401160 на ЧСИ Т. М. с рег. № 803, с район на действие ОС – Бургас, е узнал за решението, чиято отмяна е поискал в настоящото производство. След извършена проверка на материалите по делото установил, че исковата молба по същото е подадена на 10. 08. 2015г., т.е. девет месеца след смъртта на брат му, който поради това не е могъл да бъде представляван от настойника си С. А.. Поддържа, че поради настъпилата преди завеждане на исковете смърт на наследодателя му /негов брат/ и неконституирането му като страна по делото е бил лишен от възможността да участва в исковия процес и да се защити, макар да е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК. Моли влязлото в сила решение по предявения срещу неговия наследодател иск да бъде отменено в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът по молбата К. М. А. подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Твърди, че дори при разглеждане на делото да е станало известно на съда обстоятелството за настъпилата смърт на В. З. В., единствената правна последица би била прекратяване на производството спрямо този ответник като недопустимо, но не и конституирането на К. З. Д. като страна по делото. Останалите ответници по молбата за отмяна - И. К. М. и К. К. М. не подават отговор и не вземат становище. Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема следното: Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. При две от горепосочените три хипотези за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, в резултат на нарушение на съдопроизводствени правила, страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана - представлявана е от лице без валидно възникнала представителна власт или от лице с последващо отпаднала, макар валидно възникнала, представителна власт /поради оттегляне, отказ/, в производството в което е постановен актът, подлежащ на отмяна, а при третата хипотеза - въпреки липсата на такова нарушение на съдопроизводствените правила от съда, страната не е могла да участва лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които самата тя или представителят й не са могли да преодолеят /природни бедствия, внезапно заболяване, касатстрофа и др./. Изложените от молителя обстоятелства не кореспондират с посочените в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт поради нарушено право на участие на страна в делото. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила съдебни актове, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Предмет на производството за отмяна могат да бъдат само неправилните, но не и недопустимите съдебни актове – извод, произтичащ от изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК отменителни основания, свързани единствено с неправилността на атакувания съдебен акт, както и произтичащ от последиците, визирани в чл. 307, ал. 4 и чл. 308 ГПК, от успешното провеждане на извънинстанционното производство – отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. От представеното от молителя удостоверение за наследници се установява, че наследодателят му В. З. В. е починал на 25. 11. 2014г., т.е. преди началото на исковия процес /10. 08. 2015г./, приключил с атакуваното решение, постановено срещу неправосубектна /починала/ страна. Излагайки съображения по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК в контекста на нарушено право на участие в исковото производство, поради неконституирането му като страна на мястото на починалия преди датата на исковата молба негов наследодател, молителят всъщност навежда и установява недопустимост на исковия процес и постановеното по него решение, а не нарушаване на съдопроизводствените правила в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, обуславящи неправилност на решението. Недопустимостта на съдебното решение е могла да бъде преодоляна само по реда на инстанционния контрол. Следва да бъде посочено и че при отмяна на влязлото в сила решение, молителят не би постигнал участие в исковото производство, каквато е целта на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, прокламирана и от самия молител в молбата му за отмяна, а единствено обезсилване на недопустимото въззивно решение и прекратяване на недопустимия исков процес. Така чрез способите на извънинстанционното производство би се отстранил пропуск на страните или съда, който е могъл и е следвало да бъде отстранен в рамките на инстанционния контрол по проверката на допустимостта на съдебния акт. Освен това молителят разполага с възможности да се защити срещу започналото принудително изпълнение, в случай че оспорва наследственото си правоприемство или съществуването на задължението на своя наследодател /чл. 429, ал. 2 ГПК, чл. 435, ал. 2, т.6 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 389 или чл. 390 ГПК и др./. След като не са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, то молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна с вх. № 27072 от 13. 07. 2017г. на К. З. Д., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение от 12. 05. 2017г. по в. гр. д. № 419/2017г. на Бургаски окръжен съд, в частта му, с която са уважени предявените от И. К. М., К. М. А. и К. К. М., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си К. М. А., срещу В. З. В., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 190, ал. 2 ЗЗД, за сумата 3 293 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10. 08. 2015г. до окончателното изплащане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: