Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД * неизпълнение на договорни отношения * земеделски производител * разноски в заповедно производство


4

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

гр. София,08.04.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на първи декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №4590 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ „Земеделие”, срещу решение №236/02.08.2013г. по в.т.д. №402/2013г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №1 от 28.02.2013г. по т. д. №125/2012г. на Силистренски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на ДФ „Земеделие” срещу Д. Славчева Р. за признаване за установено,че към 01.11.2011г. ищецът има изискуемо вземане срещу ответницата за сумата от 940 636,49 лева, представляваща главница, дължима по договор №2252/26.10.2006г. за предоставяне на финансова помощ по програма С., както и сумата от 240 196,23 лева, представляваща лихви върху посочената главница за периода от 27.05.2009г. до 31.10.2011г., за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №2390/11г. на Силистренски районен съд.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. К. жалбоподател поддържа , че въззивният съд неправилно е приел,че не са налице предпоставките за връщане на финансовата помощ от нейния получател, при положение, че е установено неизпълнение на договорни задължения – неизползване на придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина, описан в бизнес плана и при положение, че тази санкция изрично е предвидена в чл.8.1 от договора за предоставяне на финансова помощ. Претендира присъждане на разноски.
Ответницата Д. Славчева Р. оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
С определение №687/25.07.2014г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по материалноправния въпрос: “Налице ли е основание за връщане на безвъзмездната финансова помощ по договор, сключен по реда на Наредба №14/18.05.2001г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства, при условие, че ползвателят на помощта доказва само най – общо изпълнение на предмета на уговорената инвестиция, без да установи използването на придобитите по програма С. активи по заложеното в бизнес плана тяхно предназначение?”
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
Производството по делото е образувано по иск по по чл.422 от ГПК за установяване, че ищецът Държавен фонд „Земеделие” има изискуемо вземане срещу ответницата Д. Славчева Р. за сумата от 940 636,49 лева, представляваща главница, дължима по договор №2252/26.10.2006г. за предоставяне на финансова помощ по програма С., както и сумата от 240 196,23 лева, представляваща лихви върху посочената главница за периода от 27.05.2009г. до 31.10.2011г., за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №2390/11г. на Силистренски районен съд. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е установил, че между страните е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности, посочени в бизнес план: „ремонт и оборудване на две сгради за отглеждане на 1400 броя млечни овце”, като в чл.4.17 от договора ползвателят се е задължил да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начин, описан в бизнес плана, а в чл.8.1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя същият връща на фонда предоставената му финансова помощ. Съдът е приел, че не са налице основания за налагане санкцията за неизпълнение по чл.8.1 от договора – връщане на финансовата помощ, тъй като договорът е сключен по реда на Наредба №14/18.05.2001г., а съгласно чл.14 от същата в сектор „Мляко и млекопроизводство” се подпомагат земеделски производители, които притежават минимално определен брой животни, между които 100 млечни овце. Съдът е посочил, че в срока на действие на договора ответницата е притежавала 161 броя овце, което е над минимално изискуемото количество, поради което тя не дължи връщане на помощта и лихви за забава. Приел е, че бизнес планът е насочен към реализирани на инвестиция на стойност 1 954 410 лв. , която се отнася единствено до ремонта и оборудването на две сгради за отглеждане на 1400 бр. овце, не и до закупуване на овце, поради което посочването на броя на животните касае само капацитета на двете сгради и тяхното предназначение.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът
на ВКС приема следното:
Относно нормативната уредба на финансовото подпомагане по програма С. е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК, поради което и представляваща задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР №1/2010 на ОСГТК, която настоящият състав изцяло възприема. С решение №165 от 08.02.2013г. по т.д.№269/2012г. на ВКС, ТК, І Т.О., е прието, че при последващия контрол по изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./, контролният орган следва да съобразява целта на предоставената помощ, което има значение за преценката на използването й по предназначение. Неизпълнението на договорното задължение се установява от контролния орган, но при спор между страните по договора, преценявайки обема, вида на инвестицията и използването й по предназначение за срока на контрол, съдът следва да тълкува клаузите на договора. Тълкуването на договора следва да се съобрази и с одобрения проект, а изводите за предназначението на инвестициите и за евентуалното отклонение от това предназначение, следва да се основават на принципите и целите на отпускането на помощта. В решение №141 от 08.11.2013г. по т.д.№403/2012г. на ВКС, ТК, ІІ Т.О., също постановено по реда на чл.290 от ГПК, е посочено, че съответствието, фактическо и по документи, на изпълнената работа с тази, предмет на предварително одобрените проект и бизнес план е елемент от правопораждащия фактически състав на правото на получаване на финансова помощ от ползвателя.
Следователно при преценката на изпълнението на задълженията на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България, наред с клаузите на договора, следва да се съобразява съдържанието на одобрения инвестиционен проект, ведно с бизнеса плана към същия, въз основа на които е сключен договорът. В настоящата хипотеза договорът е сключен по реда на Наредба №14/18.05.2001г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства. Представянето и одобряването на инвестиционния проект е задължителен етап от установената в наредбата процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща смесен фактически състав с административноправни и гражданскоправни елементи. Съгласно чл.12 от Наредба №14/18.05.2001г. инвестиционният проект, включва бизнес план за развитие на земеделското стопанство и в случаите на строителство, реконструкция и модернизация и технически проект. Съответно съдържанието на проекта обхваща както вида и стойността на бъдещите инвестиции съгласно техническия проект, така и начина, по който те ще бъдат използвани за реализиране на печалба от съответния земеделски производител и постигане на икономическия резултат по чл.13 от наредбата – нарастване на брутния доход на най – малко с 10% за срока на изпълнение на проекта. След сключването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за получателя на помощта се поражда задължение за точно изпълнение на съдържанието на проекта и в двете му части, доколкото проектът в своята цялост обуславя преценката на областна дирекция на агенция С. за отпускане на финансовата помощ. Финансовата помощ се изплаща след извършване на цялата инвестиция или на част от нея в определени случаи и при наличието на визираните в чл. 25 от наредбата предпоставки. Съответствието на извършените инвестиции с проекта се проверява преди изплащането на финансовата помощ, но съгласно чл.27 ал.1 т.1 от Наредба №14/18.05.2001г. за период от пет години от получаването на помощта ползвателят е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. В този период именно получателят на помощта дължи точно изпълнение на сключения договор, като използва реализираните от него технически съоръжения по начина и за изпълнение на дейностите, предвидени в бизнес плана. Неизпълнението на това задължение съгласно чл.31 от Наредба №14/18.05.2001г. съставлява основание за връщане на получената финансова помощ, заедно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, а когато той не може да бъде установен, от деня на откриването му.
С оглед на изложеното, становището на състава на Търговско отделение на ВКС по поставения материалноправен въпрос е, че неизпълнението на задължението за използване на придобитите по програма С. активи по заложеното в бизнес плана тяхно предназначение съставлява самостоятелно основание за връщане на безвъзмездната финансова помощ по договор, сключен по реда на Наредба №14/18.05.2001г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства, съгласно чл.31, вр. чл.27 ал.1 т.1 от наредбата. Задължението за връщане на финансовата помощ в тази хипотеза се поражда независимо от това дали извършените инвестиции съответстват на одобрения инвестиционен проект, доколкото задължението за използване на инвестициите по предназначение в петгодишния период от получаване на помощта, е отделно от задължението за тяхното реализиране в съответствие с проекта.
По съществото на касационната жалба.
Предвид отговора на значимия за изхода на спора правен въпрос се явяват основателни оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение.
По делото е установено, че между Държавен фонд „Земеделие”, е сключен договор №2252/26.10.2006г., по силата на който фондът е предоставил на Д. Славчева Р. безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности, посочени в бизнес плана, а именно : „Ремонт и оборудване на две сгради за отглеждане на 1400 бр. млечни овце”. В чл.4.17 от договора ползвателят се е задължил да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начин описан в бизнес плана. Съгласно чл.8.1 при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя, същият връща на фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, съответно от момента на установяването му.
Представеният по делото бизнес план по одобрения проект за "Ремонт и оборудване на две сгради за отглеждане на 1400 бр. млечни овце", включва разходи за реконструкция на две сгради за отглеждане на млечни овце и за закупуване на съответно оборудване. В раздел "Източници за финансиране и етапи на реализация на проекта", в таблица 1 а като инвестиционни разходи, за които не се кандидатства за подпомагане по проекта, са посочени закупуването на 1300 броя млечни овце и 100 броя агнета. Независимо,че тази сума не е включена в инвестициите, за които е поискана финансова помощ, тя е част от инвестициите, които земеделският производител се задължава да направи в рамките на проекта и без които изпълнението на стопанската дейност, към която проектът е насочен не би било възможно. Именно като резултат от придобиването на тези 1300 броя млечни овце, е планирана реализация на 504 000 литра мляко годишно и са посочени очаквани приходи от продажби в размер на 705 600 лева годишно. С оглед на този брой животни, в бизнес плана са предвидени и разходите за суровини, материали и външни услуги за периода от 2005г. до 2012г.
Поради това следва да се приеме,че използването на инвестициите по предназначение съгласно чл.27 ал.1 т.1 от Наредба №14/18.05.2001г., в случая предполага придобиването и отглеждането на посочения в бизнес плана брой животни - 1300 броя млечни овце и 100 броя агнета.
Съгласно контролен лист от 09.06.2009г. за извършена проверка на място след плащане, експерти на Държавен фонд „Земеделие” са констатирали, че всички активи / машини,съоръжения и техническо оборудване/ по приложение № 1 към договора са налични, като не са продадени или отдадени под наем в 5 г. срок след плащането, както и че всички те се използват по предназначение. В заключение обаче, в графа „Инвестицията се използва съобразно проекта” е отбелязано „не”. Различните констатации в отделните част на контролния лист, не са взаимно противоречиви, доколкото макар и активите да се използват по предназначение за отглеждане на овце, то тяхната експлоатация не съответства на предвижданията на проекта за броя на отглежданите животни и реализираната от тях продукция.
В приложение № 1 - Таблица 1 за проверка на място на животните е отбелязана цифрата 161 овце. Тези констатации в контролния лист не се опровергават от представените по делото доказателства – списък на отглежданите животни към 10.06.2009г., както и удостоверение изх.№50/08.01.2013г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните [населено място], видно от което броят на наличните животни в животновъден обект №[ЕГН], собственост на Д. Славчева Р., за периода от 01.01.2008г. до 30.06.2009г. не надвишава 162 броя.
Без значение за преценката на изпълнение на бизнес плана към процесния договор е разпоредбата на чл.14 от Наредба №14/18.05.2001г., съгласно която в сектор "Мляко и млекопроизводство" се подпомагат земеделски производители, които притежават най-малко 15 млечни крави и/или 100 млечни овце, и/или 10 млечни биволици, и/или 100 млечни кози. Тази разпоредба определя категориите лица, които отговарят на изискванията за кандидатстване и съответно получаване на безвъзмездна финансова помощ по програма С. за инвестиции в сектор „Месо и млекопроизводство” и е една от предпоставките, които съответните ОД на агенция С. следят при преценка за одобрение или отказ по проектите на кандидатстващите. Тази разпоредба обаче не установява минимално изискване за поддържания брой животни по всички сключени по реда на Наредба №14/18.05.2001г. договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Този брой във всеки отделен случай се определя от съдържанието на одобрения проект и бизнес плана към същия.
С оглед изложеното настоящият състав на ВКС, ТК, І т.о, приема за установено допуснато от страна на ответницата Д. Славчева Р. неизпълнение на договорното задължение по чл. 4.17. от сключения между нея и ДФ "Земеделие" договор №2252/26.10.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитието на земеделието и селските райони в Република България /С./, а именно да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина описан в бизнес плана. Поради това съгласно чл.31 от Наредба №14/18.05.2001г., както и съгласно изричната клауза на чл.8.1 от договора, ответницата дължи връщане на получената финансова помощ в размер на 940 636,49 лв., със законната лихва за периода от момента на установяване на нарушението - 09.06.2009г. /датата на проверката, осъществена от експерти на ДФ "Земеделие"/ до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 31.10.2011г. в размер 239 929,38 лв., определен съгласно чл.162 от ГПК с помощта на електронен калкулатор на законна лихва, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 01.11.2011г., до окончателното плащане.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на основание чл. 293 ал. 1 от ГПК същото следва да бъде частично отменено и вместо това да бъде признато за установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Д. Славчева Р., че в полза на ДФ "Земеделие" съществува вземане срещу нея за сумата от 940 636,49 лв., представляваща получена финансова помощ по договор №2252/26.10.2006г. за предоставяне на финансова помощ по програма С., както и сумата 239 929,38 лв., представляваща начислена лихва за забава върху посочената главница, считано от 09.06.2009г. до 30.10.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 01.11.2011г. до окончателното й плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №2390/11г. на Силистренски районен съд.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 70 844,71 лв. - направени разноски за държавна такса за трите инстанции, и на основание чл.78 ал.8 от ГПК сумата 36756,60 лв. - юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции, съответно на уважената част от исковете.
Съгласно т.12 на ТР №4/2013г. съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство. В заповедта за изпълнение са включени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 35874,98 лева, като съобразно изхода на настоящото производство, ответницата по установителния иск следва да заплати на ищеца сумата 35857,04 лева.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №236/02.08.2013г. по в.т.д. №402/2013г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение №1 от 28.02.2013г. по т. д. №125/2012г. на Силистренски окръжен съд, за отхвърляне на иска на Държавен фонд „Земеделие” срещу Д. Славчева Р. за признаване за установено,че Държавен фонд „Земеделие” има изискуемо вземане срещу ответницата за сумата от 940 636,49 лева, представляваща главница, дължима по договор №2252/26.10.2006г. за предоставяне на финансова помощ по програма С., както и сумата от 239 636,49 лева, представляваща лихви върху посочената главница за периода от 09.06.2009г. до 31.10.2011г., за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №2390/11г. Силистренски районен съд, като неоснователен, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Славчева Р. ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], №37, ет.5, ап.25, че в полза на Държавен фонд "Земеделие", с адрес [населено място], [улица] съществува вземане срещу нея в размер на сумата 940 636,49 лв. /деветстотин и четиридесет хиляди шестстотин тридесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/, получена по договор №2252/26.10.2006г. за предоставяне на финансова помощ по програма С., както и в размер на сумата 239 929,38 лв. /двеста тридесет и девет хиляди деветстотин двадесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху посочената главница, считано от 09.06.2009г. до 31.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 01.11.2011г. до окончателното й плащане, за които суми в полза на Държавен фонд "Земеделие", е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №2390/11г. на Силистренски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение №236/02.08.2013г. по в.т.д. №402/2013г. на Варненски апелативен съд, ТО, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. Славчева Р., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] , [улица], №37, ет.5, ап.25, да заплати на Държавен фонд "Земеделие", на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сума в размер на 70 844,71 лв. / седемдесет хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, направени разноски за държавна такса за трите инстанции, и на основание чл. 78 ал.8 от ГПК сумата 36 756,60 лв. /тридесет и шест хиляди седемстотин петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/, юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции, съответно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Славчева Р., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] , [улица], №37, ет.5, ап.25, да заплати на Държавен фонд "Земеделие", с адрес [населено място], [улица], сума в размер на 35857,04 лева. /тридесет и пет хиляди осемстотин петдесет и седем лева и четири стотинки/, направени разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №2390/11г. на Силистренски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.