Р Е Ш Е Н И Е № 95 [населено място], 04.05.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 971 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 54 от 01.06.2011г. постановено от Разградски окръжен съд по гр.д. № 43/2011г., с което е отменено решение на Кубратски районен съд по гр.д. № 396/2009г. и е отхвърлен предявения от И. Я. И. иск за съдебна делба на три недвижими имота в землището на [населено място], а именно: ПИ № * - нива с площ 22,552 дка в м. „Д. к.”, ПИ № * - нива с площ 8,700 дка в м. „Г. б.” и ПИ № *- нива с площ 15,467 дка в м. „Д. к.”; отхвърлен е иска за делба на включения в делбената маса по искане на А. Я. И. недвижим имот: ПИ № * - нива с площ 24,389 дка в м. „К.”. С решението е отхвърлен и иска на И. Я. И. по чл. 76 ЗН за признаване относителна недействителност на два договора за дарение, оформени съответно с нот. акт № */28.05.2004г. и нот. акт № */20.03.2007г., с които А. И. е прехвърлил имот № * и имот № * на Р. И., а имот № * - на Р. Я.. Със същото решение е отменено протоколно определение от съдебно заседание на 25.11.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на Районен съд - Кубрат и вместо това е уважено искането на А. Я. И. за включване в делбената маса на поземлен имот № * - нива с площ 23,963 дка в м.„Б. к.” в землището на [населено място] и поземлен имот № * - нива с площ 25,531 дка в м. „Ч. я.” в землището на [населено място], като е върнато делото в тази част за разглеждане от първоинстанционния съд. Първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила в частта по допускане на делба на овощна градина от 1,080дка в м. „Г. б.”, съставляваща ПИ № *. С определение № 1065 от 24.11.2011г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението в частта по иска за съдебна делба и по исковете по чл. 76 ЗН на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК по въпроса дали е недопустим или неоснователен иск за съдебна делба на земеделски имоти, за които успешно е проведен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, но няма постановено последващо решение на О. с. „З.” за възстановяване на собствеността. Със същото определение е обезсилено решението на Разградски окръжен съд в останалата му част, имаща характер на определение. Касационната жалба е подадена И. Я. И. и е насочена срещу отхвърлянето на предявените от него искове. Според жалбоподателя съдът неправилно е отхвърлил иска като неоснователен. Поддържа, че при наличието на влязло в сила решение по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ П. комисия е била длъжна да постанови ново решение за възстановяване на собствеността съгласно съдебното решение, но след като такова не е постановено, то искът е преждевременно предявен. По време на касационното производство жалбоподателят И. Я. И. е починал и на негово място са конституирани наследниците му Г. И. Я. и Х. И. Е.. Ответниците по касационната жалба Е. Я. И., А. Я. И., Ю. Ф. Я., Р. А. И., Р. А. Я., Л. Я. Б. и С. Ф. Р. не са представили писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в допуснатата до обжалване част и в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Обект на делбата са земеделски имоти в землището на [населено място], останали в наследство от Я. И. Х., починал 1978г., възстановени с план за земеразделяне. За доказване собствеността върху имотите са представени решения на Поземлена комисия - К., от които е видно, че част от имотите са възстановени на синовете на наследодателя, а именно: имот № *, имот № * и имот № * са възстановени на А. Я. И., а имот № * е възстановен на Ф. Я. И.. Последният имот е включен в делбата по реда на чл. 431, ал.2 ГПК от ответника А. Я. И.. С влязло в сила решение по гр.д. № 1186/2003г. на РС Разград е признато за установено по реда на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, че земите, възстановени на А. Я. И. и Ф. Я. И. са принадлежали на Я. Х. и следва да се възстановят на наследниците му. След влизане в сила на решението обаче не е правено искане и не са постановени нови решения на административния орган в съответствие със съдебния акт. Същевременно, с нотариални актове от 2004г. и 2007г. А. И. е дарил на сина си Р. И. имоти №№ * и *, а на сина си Р. Я. - имот № *. За да отхвърли иска за делба на четирите имота съдът е приел, че решението по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ не легитимира наследниците като собственици, без да е постановено съответно решение на органа на земеделската реституция, който единствено е компетентен да възстановява собствеността върху земеделски земи. Според съда съдебното решение само по себе си няма конститутивно действие. На следващо място съдът е приел, че исковете по чл. 76 ЗН са неоснователни, тъй като А. И. е прехвърлил свои, а не наследствени имоти - съгласно решенията на П. комисия земите са възстановени лично на него. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречиво разрешаване в практиката на съдилищата на въпроса дали е недопустим или неоснователен иск за съдебна делба на земеделски имоти, за които успешно е проведен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, но няма постановено последващо решение на О. с. „З.” за възстановяване на собствеността. Според Решение № 834 от 20.12.2005г. по гр.д. № 556/2005г. на І г.о. на ВКС такъв иск е преждевременно предявен и като такъв - недопустим понеже процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила. Решение № 215 от 04.05.2001г. по гр.д. № 617/2000г. на І г.о. на ВКС приема, че в същата хипотеза искът за делба следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради липса на съсобственост. При разрешаване на въпроса следва да бъде взето предвид и Решение № 726 от 08.08.2011г. по гр.д. № 1829/2009г. на Іг.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не установява право на собственост към настоящия, а към минал момент, поради което не може да легитимира ищците като собственици. Затова е необходимо и задължително да се проведе допълнителна процедура по чл.14, ал.7, 7а ЗСПЗЗ, като установеното право на собственост към минал момент се трансформира в право на собственост, придобито по реда на земеделската реституция. Съобразявайки посочената практика, настоящият състав счита, че отговорът на правния въпрос не може да бъде еднозначен. По принцип проверката на допустимостта на предявения иск се извършва въз основа на изнесените твърдения и факти в исковата молба - чл. 130 ГПК. Затова когато от изложените фактически обстоятелства е явно, че е постановено съдебно решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, но липсва последващо решение на службата по земеделие и следователно реституционната процедура не е приключила, то искът за съдебна делба следва да се приеме за недопустим. В този случай липсата на процесуална легитимация на ищеца като съсобственик е очевидна - той не е станал носител на материалното право, чиято защита е предизвикала правния спор. Затова не разполага с право на иск за делба. Когато горните обстоятелства не са изложени от ищеца, а е наведено единствено твърдение за съсобственост по наследство и земеделска реституция, то преценка за недопустимост не може да бъде направена въз основа на исковата молба. Ищецът следва да се счита надлежно легитимиран да води иска с оглед правното си твърдение, че е съсобственик и едва след събиране на съответните доказателства в хода на процеса съдът би могъл да установи, че правото на собственост още не е възникнало в патримониума на наследниците. В такъв случай искът следва да се отхвърли като неоснователен. По основателността на касационната жалба предвид приетото по-горе съдът намира следното: Предявеният иск за делба на земеделски земи в случая следва да се приеме за недопустим. Според изложеното в исковата молба ищецът се позовава на влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и така основава собствеността на наследодателя Я. И. Х., без да сочи постановено последващо решение на службата по земеделие по чл.14, ал.7 или 7а ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху имотите на името на общия наследодател. С оглед на това е очевидно, че реституционната процедура не е приключила, съответно правото на собственост в полза на наследниците не е възникнало предвид конститутивното действие на решението на службата по земеделие по чл. 14, ал.1,т.1 или 2 ЗСПЗЗ. Ето защо предявеният иск за делба е преждевременен, тъй като ищецът все още не разполага с надлежна легитимация за предявяването му. Затова образуваното производство подлежи на прекратяване. Съответно недопустими се явяват и обусловените от наличието на съсобственост по наследяване претенции по чл. 76 ЗН. По отношение на включения в делбата по искане на ответника А. Я. И. недвижим имот: ПИ № * - нива с площ 24,389 дка в м. „К.” са в сила същите съображения, тъй като този имот също е обхванат от решението на Районен съд Разград по гр.д. № 1186/2003г. по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. При тези изводи и на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3 ГПК постановеното въззивно решение, с което е отхвърлен иска за делба на имотите по исковата молба и на допълнително включения имот, както и исковете по чл. 76 ЗН следва да бъде обезсилено и производството по предявените искове прекратено. При тези изводи и на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3, пр.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 54 от 01.06.2011г. постановено от Разградски окръжен съд по гр.д. № 43/2011г. в частта, с която е отменено решение на Кубратски районен съд по гр.д. № 396/2009г. и вместо това са отхвърлени предявените искове за съдебна делба и за установяване относителна недействителност по чл. 76 ЗН на два договора за дарение. ПРЕКРАТЯВА производството по иска на И. Я. И. /заместен от наследниците си Г. И. Я. и Х. И. Е./ против Е. Я. И., А. Я. И., Л. Я. Б., Ю. Ф. Я. и С. Ф. Р. за съдебна делба на следните недвижими имоти в землището на [населено място], а именно: ПИ № * по плана на земеразделяне, представляващ нива с площ 22,552 дка в м. „Д. к.”, ПИ № * по плана на земеразделяне, представляващ нива с площ 8,700 дка в м. „Г. б.” и ПИ № * по плана на земеразделяне, представляващ нива с площ 15,467 дка в м. „Д. к.”, както и по исковете на същия ищец по чл. 76 ЗН за признаване относителна недействителност на договор за дарение, сключен с нот. акт № */28.05.2004г. между А. Я. И. и Р. А. И. относно ПИ № * и ПИ № * и на договор за дарение, сключен с нот. акт № */20.03.2007г. между А. Я. И. и Р. А. Я. относно ПИ № *. ПРЕКРАТЯВА производството по иска на А. Я. И., предявен по реда на чл. 341 ал.2 ГПК, против И. Я. И. /заместен от наследниците си Г. И. Я. и Х. И. Е./, Е. Я. И., А. Я. И., Л. Я. Б., Ю. Ф. Я. и С. Ф. Р. за съдебна делба на недвижим имот: ПИ № * по плана на земеразделяне на [населено място], представляващ нива с площ 24,389 дка в м. „К.”. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: