1 Р Е Ш Е Н И Е № 339 София, 02.11.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 221/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл.ГПК. С определение № 366 от 15.05.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 602/ 21.12. 2011 г. по гр.д.№ 794/ 2011 г. на Врачански окръжен съд по въпроса допустим ли е установителен иск за трансформация на лично имущество при положение, че ищецът по този иск е бил ответник по иск за делба на същото имущество и не е заявил в това производство възраженията си, основани на наличието на такава трансформация. От данните по делото е видно, че между страните, които са бивши съпрузи, има влязло в сила решение по допускане на делбата- р.№ 242 от 16.01.2002 г. по гр.д.№ 159/ 1998г., с което е прието че двамата притежават по ½ ид.ч. от бившето семейно имущество, а именно един апартамент в [населено място]. Незачитайки тези дялове и без да покани съсобственика си да изкупи, бившата съпруга Е. Б. се е разпоредила с целия апартамент, което е дало основание на М. М. да предяви иск по чл.33, ал.2 ЗС за да изкупи частта на съсобственика си. В това производство Е. Б. е предявила отрицателен установителен иск и той е уважен като е прието, че апартаментът е придобит с дарения от родителите на съпругата и затова не представлява съпружеска имуществена общност, респ. че М. М. не е собственик на ½ ид.ч. от този имот, което е довело и до отхвърляне на неговия иск по чл.33, ал.2 ЗС. В касационната жалба, подадена от ищеца, се поддържат доводи за недопустимост на решението в частта относно отрицателния установителен иск, както и за неправилност при отхвърляне на иска по чл.33,ал.2 ЗС. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна, тъй като счита, че е налице пълна трансформация на лично имущество, изключваща семейния характер на придобития апартамент. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По поставения правен въпрос становището на настоящия състав е следното: Съгласно ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката дали съществуват тези пороци се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Влязлото в сила решение по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти се допуска делба. Следователно то обвързва страните по делбата относно това, че между тях има съсобственост по отношение на делбения имот и този въпрос не може да се пререшава в друго производство. Доводите и възраженията на страните, че има обстоятелства, които изключват наличието на съсобственост или променят квотите, следва да се заявят в същото производството в първата фаза по делбата и ако не са направени се преклудират от влязлото в сила решение, което признава за установено, че имотът е съсобствен. Такъв характер има и възражението за наличие на пълна или частична трансформация на лично имущество, чрез което по време на брака съпрузите са придобили даден имот. Ако това възражение, което покрива състава на иска по чл.21, ал.1 СК / отм./ е основателно, част или целия имот се изключва от делбата като лична собственост на единия от бившите съпрузи. Повторно заявяване на същата претенция в друго производство е недопустимо, по силата на разпоредбата на чл.224 ГПК /отм./ или чл.299 от действащия ГПК от 2007 г. По съществото на касационната жалба: С оглед на изложеното следва да се приеме, че в частта от обжалваното решение, с която е прието за установено, че касаторът не е собственик на ½ ид.ч. от имота, съдът се е произнесъл по един недопустим иск, поради което и решението е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото в тази част да се прекрати. Видно е от цитираното решение по допускане на делбата, че в това производство Е. Б. не е противопоставила възражението си, почиващо на твърдение за наличие на пълна трансформация по чл.21, ал.1 СК, поради което правото й да иска по- голям дял или изключване на имота от делбата е преклудирано Тъй като уважаването на отрицателния установителен иск е довело до отхвърляне на обусловения от него иск по чл.33, ал.2 ЗС, с обезсилване на решението по първия иск следва да се възстанови висящността на производството по обусловения иск и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане и произнасяне по съществото на иска по чл.33, ал.2 ЗС , като се съобрази и обстоятелството, че за ½ ид. ч. от имота ответницата е прехвърлила права, които не й принадлежат. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 и 4 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 602/ 21.12. 2011 г. по гр.д.№ 794/ 2011 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на М. П. М., че същият не е собственик на ½ ид.ч. от апартамент № 13, вх.А, пети етаж, бл.67 с площ 77, 60 кв.м., в [населено място] и прекратява производството по делото в тази част. Отменя същото решение в частта за отхвърляне на иска по чл.33, ал.2 ЗС и връща делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на Врачански окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: